Р Е Ш Е Н И Е № 651 гр. София, 23 декември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и единадесета, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2771/2011г. Производството е образувано по искане на осъдения Д. Д. за отмяна или ревизия на присъда №1 от 06.01.2011г., постановена по нохд №1961/09г. на Старозагорски районен съд /РС/, потвърдена с въззивно решение от 08.05.2011г., по внохд №1097/11г. на Окръжен съд /ОС/- Стара Загора, по предвидения в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, ред. В депозираното искане за възобновяване се релевират бланкетни оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, обективирани в ангажиране на наказателната отговорност на Д. Д. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, при налични пороци в текстовото съдържание на обвинителния акт, и при липса на доказателства, довели до ограничаване на неговото право на защита. Излагат се фрагментарни съображения и за несъблюдаване на материалния закон, изразяващо се в игнориране на престъпната несъставомерност на инкриминираните облигационни отношения между осъденото лице и Н. Н., с поставен акцент на съществуващ при договарянето спор за цената на ечемика, предмет на сделката и на отказа на пострадалия съконтрахент да посочи банкова сметка, по която да бъде изплатена дължимата сума. Декларира се и позиция за неправилно определен размер на лимитираното обезщетение за имуществена обезвреда по предявения за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, включващо и данък добавена стойност /ДДС/, ползван от представлявания от Н. търговски субект - ЕТ „Д.-Д. Н”. Предлага се при условията на алтернативност настоящият състав да упражни правомощията си по чл.425, ал.1 от НПК, чрез отмяна на придобилия юридически стабилитет съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на осъдения Д. по повдигнатото обвинение, съотвено чрез изменение в гражданско-осъдителната част. В съдебно заседание на 15.12.2011г., осъденото лице, редовно призовано не участва лично и чрез защитник, в производството пред ВКС. Гражданският ищец ЕТ „Д.-Д. Н”, уведомен, не изпраща процесуален представител. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъдения Д.. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 06.01.2011г., по нохд №1961/09г., Старозагорски РС е признал подсъдимия Д. Я. Д. за виновен в това, че на 01.07.2009г., в гр. С.З., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н. Н. относно обстоятелството, че ще заплати договорената цена за 33 060 кг пивоварен ечемик и с това причинил на ЕТ „Д.-Д. Н.” имотна вреда, в размер на 8 595,60 лева, поради което и на основание чл.209, ал.1 от НК, вр. чл.54 от същия закон му наложил наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като в съответствие с предписанията на чл.45 от ЗЗД Д. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец ЕТ „Д.-Д. Н.” сумата от 8 595,60 лева - обезщетение за претърпените с престъпното посегателство имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние до окончателното й изплащане. Първоинстанционната присъда е проверена, в рамките на иницииран по жалба на подсъдимото лице въззивен процес, финализирал с решение на 08.05.2011г., по внохд №1097/11г. на ОС - Стара Загора, с което е потвърдена. Искането на осъдения Д. е допустимо за разглеждане, при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, но преценено в контекста на очертаната аргументация за възобновяване на делото, сочи на неоснователност. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Районна прокуратура /РП/ - Стара Загора в компетентния съд обвинителен акт срещу Д. Д. и с реализираната от контролираните инстанции процесуална, и доказателствена дейност. Лансираната теза за “непълнота и неяснота” на обвинението по отношение на престъпната обективна и субективна съставомерност на инкриминираните измамливи действия, коментирана в корелация с конкретиката от факти в обстоятелствената част на прокурорския акт и анализирана при съобразяване с претендираната наказателна отговорност, индицира на некоректност. Обвинителният акт на Старозагорската РП отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съблюдаване правните предписания на чл.55 от НПК и в съответствие с основните положения на ТР №2/2002г. на ВКС. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно и ясно своята позиция за инкриминираното престъпление с индивидуализиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване, пострадало лице и вредоносни последици/, и субективни измерения в съзнанието на автора на посегателството против собствеността; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и визирал приложимия закон. В обсега на лимитираната обвинителна теза е очертана фактология за проведени разговори между Д. Д. и Н. Н., във връзка с изкупуване на земеделска продукция /ечемик, при цена 220 лв. за тон/, която според постигната предварителна договореност от подсъдимия с пивоварния завод „Загорка” АД, ще бъде извозена до базата му, находяща се в гр.Ч., като след заплащане на доставената стока, ще бъде престирана дължимата се сума по първоначално сключената с ЕТ „Д.- Д. Н.”, сделка. Обективираните в акта на прокуратурата обстоятелства за последващите поведенчески прояви на осъденото лице, сочещи на неизпълнение на поетото обещание и незабавно пласиране на продукцията /33 060 кг ечемик/, на по-ниска цена /170 лв. за тон/, на ангажирания с транспортирането й свидетел Н. Н.; на телефонно обаждане, с което Д. внушил неистини досежно извършената продажба на стоката на пивоварна „Загорка” при тестване на нейното съдържание и демонстрирал желание за закупуване на останалото количество ечемик от 200 тона; и на укриване от упорито издирващия го управител на пострадалия търговски субект след заявения от Н. отказ да приеме предложението преди заплащане на реализираната доставка, категорично детерминират рамките на юридическото обвинение за осъществено от Д. Д. престъпление по чл.209, ал.1 от НК, чрез въвеждане в заблуждение на представляващия ЕТ „Д. - Д. Н.”. ВКС не установи и дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от първостепенния и въззивен съд, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за повдигнатото от прокурора обвинение фактически положения, предпоставили отговорността на осъдения за инкриминираното престъпно посегателство против собствеността. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на Д. Н., Н. Н., Н. Н. и С. С., и чрез писмения материал /експедиционна бележка №9/01.07.2009г., заверено копие от подписана от осъдения Д. Д. разписка, удостоверяваща получена от Н. Н. на 01.07.2009г. сума от 5 620 лв./, обосновава с изискуемия се интензитет основния факт на наказателния процес- извършване на описаното в обвинителния акт престъпление, с произтичащите вреди, индивидуализирани като характер и размер, и неговото авторство. В разисквания смисъл, декларативно поднесеното от осъдения възражение за недоказаност на обвинителната теза се явява несъстоятелно, като словната пестеливост при материализирането му препятства произнасяне по предписания обстоятелствен начин и с необходимата аргументация. При упражняване на правомощията, предоставени от извънредния способ за съдебен контрол ВКС не констатира и релевираното в искането за възобновяване, нарушение на материалния закон при оценка на престъпната обективна и субективна съставомерност на инкриминираното деяние, и при отмерване параметрите на гражданската отговорност на осъденото лице. Изследваното поведение на Д. Д., предхождащо, съпътствуващо и последващо процесната облигационна сделка, несъмнено обуславя правни изводи за неправомерна съзнателна дейност по въвеждане в заблуждение на Н., в качеството му на управител на едноличен търговец, субсумираща се от особената правна норма на чл.209, ал.1 от НК. Твърдяното от осъдения в хода на осъществените, по повод на конкретизиране параметрите на договора, контакти с Н. Н. относно възможностите на Д. Д. за успешна и бърза реализация на сделка с пивоварен завод „Загорка” АД, след която ще бъде изплатена уговорената парична сума за предадения му от ЕТ „Д. - Д. Н” 33 060 кг ечемик, е създало невярна представа у свидетеля относно съществен елемент на постигнатия двустранен консенсус - престиране на определената цена. Това мотивирало Н. да извърши акт на имуществено разпореждане с инкриминирания предмет, последица от който е причинената имотна вреда в патримониума на пострадалата фирма, в размер на 8 595, 60 лева. Последващите действия на осъденото лице подкрепят заключението за инкриминираната форма на изпълнителното деяние - измама и опровергават защитната версия за липса на укоримо въздействие спрямо Н. Н.. Непосредствено след натоварване на земеделската продукция на предоставен му от Н. Н. камион, оборудван с ремарке, Д. сключил договор с него, при неоправдано занижени стойности на стоката/5 620 лева/, като за да поддържа заблудата у Н., провел телефонен разговор, в който уверил своя съконтрахент, че ечемикът е проверен, доставен и приет от купувача Загорка” АД /неотговарящо на истината/, и направил предложение за пласиране на останалото, притежавано от ЕТ „Д-Д.Н. ” количество продукция, демонстрирайки готовност за пласирането й на пивоварната в Хасково. Интерпретацията на очертаните прояви, в кореспондираща връзка с последвалото укриване на Д. Д. и безспорно установеното незаплащане на дължимата сума по договора с Н. Н., обосновава и престъпните субективни признаци на неправомерното посегателство. Доказана е изискуемата се от закона цел - получаване на материална облага, при кумулативната даденост на отсъствуващо намерение за поемане на облигационни тежести и за изпълнение на договорни задължения, още в момента на постигнатия между страните двустранен консенсус. Визираното обстоятелство отграничава фактическия състав на наказателно- правната измама, предпоставяща отговорност по чл.209 от НК и по предвидените квалифицирани, и привилегировани състави, от възникналата впоследствие обективна невъзможност за престиране по сключена между съконтрахентите сделка, и виновното договорно неизпълнение, сочещи на аномалия в гражданскоправния оборот, за което пледира осъденото лице. Промяна във формулираното становище не внасят голословните волеизявления на Д. Д. за съществуващ при договарянето спор за цената на ечемика и за отказ на пострадалия търговски субект да посочи сметка, по която да бъде изплатена сумата на фирма „Д. - Д. Н.”. Акцентираните доводи, представляващи основно съдържание на изградената в процеса на наказателно разследване защитна позиция на осъдения и на упълномощения му адвокат, са обсъдени задълбочено и в детайли от съдебните инстанции в аспекта на тяхната доказателствена необезпеченост, и коментирани професионално и с юридически усет от тях на плоскостта на правната им ирелевантност, което обезмисля повторното възпроизвеждане на изложената в атакуваните присъда и решение, подробна аргументация. При доказаната в пределите на досъдебното и съдебно производство фактическа обстановка, обвързваща настоящия касационен състав правилно Старозагорски РС и въззивната инстанция са определили обезщетението за претърпените от гражданския ищец ЕТ „Д. - Д. Н” имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство. Размерът на имуществената обезвреда е съобразен с изготвената и приета по делото икономическа експертиза, според която подлежащите на възмездяване щети на пострадалия търговски субект са изчислени, в съответствие със средната пазарна цена на килограм пивоварен ечемик и възлизат на 8595,60лв Подобни констатации мотивират липса на предпоставки за ревизия в гражданско-осъдителната част на придобилия юридически стабилитет съдебен акт, в претендираната от осъденото лице насока. Изложените съображения сочат на неоснователност на искането на осъдения Д. Д. за възобновяване на нохд №1961/09г., по описа на РС-Стара Загора и на внохд №1097/11г. на Старозагорски ОС, и за отмяна на атакуваната и влязла в сила присъда №1/06.01.2011г., при регламентираните в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, условия. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Д. за отмяна или изменение на присъда №1 от 06.01.2011г., постановена по нохд №1961/09г. на Старозагорски РС и потвърдена с решение от 08.05.2011г., по внохд №1097/11г. на ОС-Стара Загора, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.