О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 251 гр. София, 06.07.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ ЯНА ВЪЛДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева ч.гр.д. № 2224/2022г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 37161 от 23.12.2021г., подадена от С. К. С., чрез пълномощника адв. Г., против разпореждане от 29.11.2021г., постановено по ч.гр.д. №2861/2018г. на Софийския апелативен съд, 10 състав, с което е върната частната касационна жалба на С. К. С. с вх. № 17727 от 15.10.2018г. Жалбоподателят смята, че атакуваният съдебен акт е неправилен, тъй като дадените от въззивната инстанция с разпореждане от 07.04.2021г. указания са неточни и неясни. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по молбата на страната за освобождаването й от заплащане на държавна такса и неправилно е прекратил производството по делото. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Софийският градски съд е бил сезиран от С. К. С. с жалба против изготвено по изп. дело № 13078/2014г. от ЧСИ Н. М. постановление за възлагане на недвижим имот, като към жалбата са приложени молби за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски в производството. С определение № 8615 от 17.04.2017г. съдът е оставил искането на жалбоподателя по чл. 83, ал.2 ГПК без уважение. Определението на СГС е обжалвано от С. С. и с определение № 2590 от 13.08.2018г. по ч.гр.дело №2861/2018г. Софийският апелативен съд го е потвърдил. С. С. е подал против определението на САС частна касационна жалба с вх. № 17727 от 15.10.2018г., която с разпореждане от 17.10.2018г. е оставена без движение и е указано на жалбоподателя да внесе ДТ по сметка на ВКС в размер 15 лева. С молба от 16.11.2018г. С. е поискал да бъде освободен от плащането на ДТ, дължима за производството пред ВКС и с разпореждане от 21.11.2018г. съдът е указал на молителя да представи декларация по чл. 83, ал.2 ГПК. На 15.01.2019г. С. е депозирал молба, към която е приложил декларация по чл.83, ал.2 ГПК, като въз основа на нея, с определение от 16.01.2019г. съставът на САС е оставил без уважение искането му за освобождаване от ДТ. Определението на САС е обжалвано от С. с частна касационна жалба с вх. № 9293 от 13.05.2019г. и с определение № 60373 от 19.11.2021г., постановено по ч.гр.дело № 4115/2021г. на IV ГО на ВКС същото е отменено и делото е върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съставът на ВКС е приел от данните по делото, че след постановяване на обжалваното въззивно определение от 16.01.2019г., с определение от 13.10.2021г. по повод поредна молба на С. по чл.83, ал.2 ГПК, САС го е освободил от заплащането на държавна такса, дължима за производството пред ВКС. Междувременно с определение от 09.09.2020г. по повод друга молба на С. с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, САС е оставил искането му без уважение, като това определение е потвърдено с определение № 119 от 31.03.2021г. по ч.гр.дело № 674/2021г. на ІІІ ГО на ВКС. След връщане на делото в САС, с разпореждане от 07.04.2021г., съобразявайки определението № 119 от 31.03.2021г. по ч.гр.дело № 674/2021г. на III ГО на ВКС, съдът е оставил за пореден път ЧКЖ с вх. № 17727 от 15.10.2018г. без движение и е указал на С. да представи доказателства за внесена държавна такса. С атакуваното разпореждане от 29.11.2021г. САС е констатирал, че указанията, дадени с разпореждането от 07.04.2021г. не са изпълнени в предоставения срок и е върнал частната касационна жалба с вх. № 17727 от 15.10.2018г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че атакуваният съдебен акт е неправилен, доколкото с разпореждането от 07.04.2021г. съставът на САС е дал на страната неточни указания. Цитираното от САС определение № 119 от 31.03.2021г. по ч.гр.дело № 674/2021г. на III ГО на ВКС, с което е потвърдено въззивното определение от 08.09.2020г., не касае производството по администриране на частната касационна жалба с вх.№17727 от 15.10.2018г. на С. С.. Преди постановяване на атакуваното разпореждане въззивният съд не е съобразил определението № 60373 от 19.11.2021г. по ч.гр.дело № 4115/2021г. на IV ГО на ВКС, според което с оглед освобождаването на С. от заплащане на ДТ за производството пред ВКС с определението от 13.10.2021г. е дадено разрешение на въпроса за освобождаването от плащане на ДТ, важимо до приключване на съдебното производство във всички съдебни инстанции, докато не е налице промяна в обстоятелствата (ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС). При тези обстоятелства, установени от настоящата инстанция, обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на САС за администриране на подадената частна касационна жалба с вх. № 17727 от 15.10.2018г. против определението № 2590 от 13.08.2018г. по ч.гр.дело №2861/2018г. на САС, след което делото да се изпрати на ВКС за образуване на частно производство по нея за установяване дължимостта на държавната такса в размер 25 лева за производството по чл. 435 ГПК. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ разпореждането от 29.11.2021г., постановено по ч.гр.д. №2861/2018г. на Софийския апелативен съд, 10 състав, с което е върната частната касационна жалба на С. К. С. с вх. № 17727 от 15.10.2018г. ВРЪЩА делото на САС за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на определението. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: