Р Е Ш Е Н И Е № 529
София, 11 януари 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 2387/2011 година.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Т. Б. Х. чрез защитника му - адв. Ж.Н. от АК-Б. срещу въззивно решение № 113 от 21.07.2011 год. по внохд № 128/2011 год. на Бургаския апелативен съд, с касационни основания за проверка по чл. 348 ал. 1, т. т. 1 и 3 от НПК, като единствено по второто от двете основания са изложени доводи в негова подкрепа и се прави искане за изменяване на обжалвания съдебен акт и определяне на друго по вид наказание-пробация при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2,б.”б” от НК.
В представените и приети по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК допълнения от 14.11.2011 год. освен, че се развива довода за нарушение на закона, свързан с начина, по който е определено наказанието, се релевира и оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в производствонто пред първата инстанция на подсъдимия не му е била дадена възможността да си ангажира защитник. При условията на алтернативност се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглегждане.
Пред касационната инстанция защитниците на подсъдимия-адв. Н.Д. и адв. М.Б. поддържат жалбата и допълненията към нея по изложените в тях съображения и искания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, защото не са налице релевираните в нея основания за отмяна или изменяване на въззивния акт.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 190 от 10.05.2011 год. по нохд № 432/2011 год на ОС-Бургас подсъдимия Т. Б. Х. е признат за виновен в това, че на 09.05.2010 год. В [населено място], общ. К., обл. Б., предложил дар-банкнота от петдесет лева на длъжностно лице Г. М. Т.-командир на отделение в РУ на МВР-К., за да не извърши действие по служба, поради което и на основание чл. 304, ал. 1 НК, вр. чл. 372, ал. 2 от НПК, вр. чл. 541 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на четиристотин лева, като е постановено лишаването от свобода той да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 307а от НК е отнета в полза на държавата банкнотата с номинал 50лева, сериен № АЗ 9013916.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, към което присъединил и наказанията глоба в размер на пет хиляди лева и лишаването от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца, наложени му по влезлите в сила присъди по нохд № 172/2007 год. и нохд № 96/2008 год. на Бургаския окръжен съд
Така определеното общо наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода съдът е привел в изпълнение и постановил отделното му изтърпяване на основание чл. 68, ал. 1 от НК, при първоначален строг режим в затварническо общежите от закрит тип
По реда на чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства.
С обжалваното решение на Бургаския апелативен съд присъдата е изменена, като наказанието на подсъдимия е намалено на осем години потвърдена.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна.
Оплакването за допуснато съществено нарушение ограничило правото на защита на подсъдимия пред въззивната инстанция, развито в допълнението към касационната жалба излиза вън от ограниченията посочени в чл. 347, ал. 1 НПК: „Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част...”, тъй като изначало, в жалбата не е посочено основанието за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Независимо от това следва да се отбележи, че подсъдимият не е бил лишен от възможността да бъде представляван от защитника си –адв. Н. пред втората инстанция, видно от протокола на проведеното съдебно заседание на 27.06.2011 год. по внохд №128/2011 год. на ОС-Бургас, в който протокол липсва отбелязано несъгласие на Х. за даване ход на делото в отсъствие на защитника си и изявление на същия, че поради това, желае разглеждането на делото да се отложи.
Неоснователно е твърдението на защитата, че съдът е допуснал закононарушение като е признал подсъдимия за виновен по обвинение за деяние, което не изпълва фактическия състав на престъплението по чл. 304, ал 1 от НК.
От обстоятелствената част на обвинителния акт е видно, че в него надлежно са отразени всички фактически данни относно развилата се прпез нощта на 09.05.2010 год. ситуация и причината подсъдимият да придложи на полицейския служител Г. М. Т. банкнотата от петдесет лева, а именно: подсъдимият не се подчинил на ясните и своевременно подадени му сигнали да спре за проверка управлявания от него лек автомобил, което наложило преследването му. След като бил заловен, той предложил на Г. Т./длъжностното лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.”б”НК/ неследващ се паричен дар за да не извърши действия по служба-следващата се полицейска проверка и евентуално съставянето на акт за констатирано административно нарушение, с думите:...”имам само петдесет лева, вземи ги, пусни ме, недей да правиш нищо” и с това от обективна и субективна страна Х. осъществил престъпния състав на чл. 304, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е разбрал смисъла и съдържанието на предявеното му обвинение. Така че, несъответствие между фактическите положения в обвинителния акт и формулираната в него правна квалификация на деянието, не е налице.
Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият Х., преди да започне съдебното следствие по общия ред, в присъствие на упълномощения от него защитник-адв. Н. и след неговото изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като изрично се е съгласил, за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на Х. се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК.
Видно от мотивите на решението, въззивният съд е изпълнил надлежно правомощията си като контролно-ревизионна инстанция като е отговорил подробно и аналитично на всички съдържащи се във въззивната жалба на подсъдимия оплаквания срещу присъдата.
Недоволството на жалбоподателя и доводът за неправилно приложение на закона се свежда и до несъгласие с начина на определеното наказание, но настоящият касационен състав намира и това оплакване за неоснователно. Съдебните инстанции са отчели наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за наказателната отговорност на подсъдимия и в съответствие с правилно отчетеното им съотношение го е наложил законосъобразно по вид и размер. При определяне наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК и го е индивидуализирал при условията на чл. 54 НК в размер на шест месеца лишаване от свобода, което редуцирал съобразно чл. 58а от НК на четири месеца лишаване от свобода, към което присъединил и глобата от четиристотин лева, определена съобразно изискванията по чл. 47, ал. 1 от НК.
Не са налице неотчетени смекчаващи обстоятелства, които заедно със съобразените от съдилищата, да са „многобройни” или пък да е налице изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, което да определя основателността на направеното оплакване за явна несправедливост. Отчетените обстятелства определящи склонността на подсъдимия към незачитане на установения в страната правов ред сочат, че целите на чл. 36 от НК не биха могли да се постигнат спрямо него с по-леко по вид наказание.
Затова, настоящият касационен състав намира, че с оглед степента на обществена опасност на деянието и на дееца, наложеното на Х. наказание не е явно несправедливо, а съответства на извършеното от него престъпление по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
Предвид на тези съображения касационният съд намира, че не е налице основание за неговата намеса във въззивното решение, тъй като не констатира наличие на твърдените в жалбата касационни основания.
С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 113 от 21.07.2011 год. по внохд № 128/2011 год. на Бургаския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |