Р Е Ш Е Н И Е   № 502   гр.София,  26 ноември  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети ноември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                         СЕВДАЛИН МАВРОВ                                                                                                                                              със секретар   Лилия Гаврилова при участието на прокурора    ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 553/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. А. Х. против решение № 286 от 21.VІІ.2009 год. по внохд № 442/2009 год. на Софийския апелативен съд. Оплакването в жалбата е за явна несправедливост на наложеното на Х. наказание лишаване от свобода с искане да бъде намалено до размера, определен от първоинстанционния съд. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата, преценена от прокурора за неоснователна със заключение за оставяне въззивното решение в сила.       Върховният касационен съд установи: С присъда от 2.ІІ.2009 год. по нохд № 1004/2007 год. на Софийския градски съд, подсъдимите Д. А. Х. и В. Д. Д. са признати за виновни в това, че в съучастие като съизвършители, а Х. – и при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, на 11.І.2004 год. в София са откраднали насила 100 лева от П. Т. Н. , за което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.2 НК Х. е наказан с 1 година, 7 месеца и 13 дни, които да изтърпи при строг първоначален режим, а Д. , на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и „чл.55 от НК”, е осъден на 1 година лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието на Х. е увеличено на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и е оправдан по обвинението в извършване на грабежа при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” НК. Жалбата е неоснователна. Двамата подсъдими са осъдени след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 НПК. Това налага наказанията им да се определят при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, без обаче да влизат в противоречие с посочените в чл.36 НК специално- и генералнопревантивни цели на наказанието, каквото противоречие първоинстанционният съд е допуснал. За извършеното от Х. престъпление законът предвижда минимално наказание от 5 години лишаване от свобода и съобразяването на този минимум с предходните 9 осъждания на Х. за извършени тежки умишлени престъпления, е насочило въззивния съд към отмерването на една напълно справедлива санкция, съобразена с всички обстоятелства от значение за индивидуализацията й, включително изброените в жалбата.       Съобразно изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286 от 21.VІІ.2009 год. по внохд № 442/2009 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: