2 Р Е Ш Е Н И Е № 58 С., 27,07,2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА …………...……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 216 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 43 от 23.І.2012 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение на атакуваното от германското д-во „Ш.” К.Г. решение № 477 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 28.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 169/2010 г., е бил допуснат при наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевирания от този касатор правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: за преодоляване съществуващата неяснота в разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО /в сила от датата 6.Х.2006 г./ относно кръга от лицата, извършващи фактическо пренасяне на стоки през границите на Република България, чиято отговорност може да бъде ангажирана за нарушаване на правото на търговска марка при нейното използване в хипотезата по чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. Пред настоящата инстанция процесуалният представител на касатора по пълномощие от САК поддържа жалбата, пледирайки за касиране на атакуваното въззивно решение и решаване на спора по същество, посредством уважаване на исковите му претенции за нарушаване – чрез извършен внос в България на 372 046 бр. машинни лагери, на неговото право върху търговската марка F.-С. №[ЕИК], която е била поставена върху внесената стока без негово съгласие, както и за присъждане на разноски в размер на платените за касационното пр-во държавни такси в размер общо на 90 лв. Ответното по касация [фирма]-гр. В. не е било представлявано и не е изразявало становище по жалбата на немския търговец. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на касатора „Ш.” К.Г. – Ф.Р.Г., а също и изложените в откритото съдебно заседания от пълномощника му съображения в тяхна подкрепа и извърши цялостна проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно допустимостта, а също и по материалната и процесуална законосъобразност на постановеното от Софийския апелативен съд решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното: Касационната жалба е основателна. За да отхвърли исковете на немския търговец по чл. 76, ал. 1, т.т. 1, 2 и 4 ЗМГО съставът на САС е приел, че ответното [фирма]-гр. В. не било осъществило внос на процесното количество от 372 046 бр. машинни лагери с поставената върху тях без съгласие на притежателя й търговска марка на общността F. рег. №[ЕИК], понеже действало „като представител” на действителния вносител на тази стока и затова не било налице нарушение по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО на изключителното право на ищеца „Ш.” КГ-Г. върху неговата търговска марка F.. Това разбиране произтичало и от текста на чл. 70, ал. 1 от закона за митниците, според който декларирането (на внасяна стока – бел. на ВКС) може да се извърши от лице, „включително и от негов представител”, което може да представи или да нареди да се представят пред компетентните митнически органи стоките и всички документи, „необходими за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани”. Този решаващ правен извод на въззивната инстанция е незаконосъобразен. Съгласно новелата на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО, която е в сила от 6.Х.2006 г.: „Внос или износи на стоки” е фактическото пренасяне през границите на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим”. Следователно в хипотезата на внос, каквато конкретно е твърдяната по делото, законодателят не се интересува кой е действителният получател на стоката в България, нито от това кой е нейният производител, товародател, последващият й реализатор на пазара респ. деклариращият същата, а единствено от това кой върши фактическото й пренасяне през държавната граница. Поради това не може да се слуша и аргументът, черпен от текста на чл. 70, ал. 1 от закона за митниците, визиращ дейността по декларирането като относима към един вече задействан митнически режим: този, „за който стоките са декларирани”. Видно от представената пред първостепенния съд молба-становище на ответното варненско дружество с вх. № 17816/30.VІ.2008 г. по делото е налице съдебно признание на факт - по смисъла на чл. 175 ГПК, че този търговец е „участвал в посочения от ищеца превоз на контейнер”, независимо, че няма никакво „отношение към собствеността на стоката”. Достатъчно е, че това негово признание се подкрепя от липсата на подадена за същата стока митническа декларация, видно от писмо на Регионалната митническа дирекция-гр. В. с изх. № 9100-11/5.ІІ.2008 г. до представителя на немското търговско д-во ищец, а по митническия манифест BG002005/16.ХІІ.2007 г. на митнически пункт 2005 „П. В.” като получател на въпросния контейнер M. фигурира именно [фирма]-гр. В.: според предходно писмо на същата Р. с изх. № 9100-11 от 30.І.2008 г. От друга страна, между страните по делото не е било спорно обстоятелството, че стоката, предмет на този внос, а именно 372 046 броя машинни лагери, носи марката „F.”, но без съгласието на притежателя й и не е била произведена от него или от друг негов представител или лицензиран от него производител, т.е. въпросните лагерите са фалшиви. При тези данни по делото обективно кумулативно съединените искове на немския търговец с правно основание по чл. 76, ал. 1, т.т. 1, 2 и 4 ЗМГО, предявени срещу варненското д-во фактически вносител на процесните 372 046 бр. машинни лагери, носещи общностната търговска марка F., но без съгласието на притежателя й за това, ще следва да бъдат уважени. Като последица от това ще следва да бъде уважено изричното искане на немския търговец по чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО да се разгласи за сметка на нарушителя /ответника/ диспозитива на настоящето решение в два всекидневника, както и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, като в тази връзка бъдат определени вестниците „Д.” и „...”, а също и Б. . С оглед изложеното и при съобразяване разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗМГО на правния въпрос по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с който бе допуснато касационно обжалване на постановеното от САС решение по гр. дело № 169/2010 г., а именно: „За кръга на лицата, извършващи фактическо пренасяне на стоки през държавната граница на Република България, чиято отговорност може да бъде ангажирана за нарушаване на правото на търговска марка при използването й в хипотезата по чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО”, ще следва да се отговори в следния смисъл: Субекти на нарушението по чл. 76 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО могат да са всички лица /независимо дали физически или юридически, търговци по смисъла на ТЗ или организации с нестопанска цел/, извършващи фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация, с изключение на пренасяните като част от багажа на туристи /пътници/, т.е. с нетърговско предназначение и при кумулативното условие да са в количество, определено за безмитен внос или износ. При този изход на делото в настоящето пр-во, предвид изричното направеното искане за това от страна на касатора „Ш.” К.Г. - Ф.Р. Г. и на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното по касация [фирма]-гр. В. ще следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на сумата 270 лева. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 477 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 28.Х.2010 г., постановено по гр. д. № 169/2010 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно решение № 27 на СГС, ТК, с-в VІ-2, от 14.І.2010 г. по гр. дело № 328/2008 г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Ш.” К.Г. И.. 1-3, D-91074 – Х., Ф. република Г., от една страна, и [фирма] със съдебен адрес в [населено място], [улица], вх. „В”, ап. № 6, от друга, че второто е нарушило правото на първото дружество върху притежаваната от него регистрирана търговска марка [марка на Общността] F. -С. №[ЕИК], посредством осъществен с товарен контейнер M. и по митнически манифест ММ № B./16.ХІІ.2007 г. внос на 372 046 /триста седемдесет и две хиляди и четиридесет и шест/ броя машинни лагери в Република България, върху които тази марка е била поставена без съгласието на притежателя й и без те да са били произведени от него или от негов представител или друг лицензиран от него производител. О С Ъ Ж Д А [фирма] със съдебен адрес в [населено място], [улица], вх. „В”, ап. № 6 ДА ПРЕУСТАНОВИ ТОВА НАРУШЕНИЕ. ДА СЕ УНИЩОЖИ стоката, предмет на горното нарушение, представляваща 372 046 /триста седемдесет и две хиляди и четиридесет и шест/ бр. фалшиви машинни лагери, намиращи се в държане на Районна митническа дирекция – [населено място] ЗА СМЕТКА НА НАРУШИТЕЛЯ. О С Ъ Ж Д А [фирма] със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. „В”, ап. № 6, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78 АЛ. 1 ГПК, да заплати на немското д-во „Ш.” К.Г. чрез неговия процесуален представител по пълномощие адв. В. Б. от САК, [населено място], [улица], СУМА в размер на 270 лв. /двеста и седемдесет лева/, представляваща равностойността на всички, направените от последното разноски по водене на делото. ДИСПОЗИТИВНАТА ЧАСТ на настоящето решение, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 76, АЛ. 2, Т. 3 от закона за марките и географските означения, ДА БЪДЕ РАЗГЛАСЕНА във всекидневниците „Д.” и „24 часа”, КАКТО И В ЧАСОВИ ПОЯС на Б. национална телевизия ЗА С/КА НА [фирма]-гр. В.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2