6 Р Е Ш Е Н И Е №109 Гр.София, 22.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2496 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 319/31.07.12г., постановено по т.д.№ 32/12г. от Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 942/17.08.11г. по гр.д.№ 1307/11г. на Старозагорския районен съд за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и С. М. М., [населено място], че последните дължат на касатора сумата от 9037.44 евро по запис на заповед от 28.06.2007г. и е отхвърлен искът, предявен по реда на чл.422 ГПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Претендира разноски. Ответниците не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба, констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задължения на лизингополучателя по договор за финансов лизинг от 28.06.07г., по който е налице неизпълнение на задължението за заплащане на лизингови вноски в размер на 23535.60 евро. Решаващият състав е уважил възражението на лизингополучателя за прихващане на неплатената сума по записа на заповед, предмет на установителния иск, с пазарната стойност на светодиодния дисплей, предаден за ползване от лизингодателя по договора за лизинг. С определение № 200/18.03.2014г. по т.д.№ 2496/13г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за предпоставките за съдебно прихващане, когато по договор за лизинг лизингополучателят разполага с възможност да придобие правото на собственост върху вещта, но без да е предвидено алтернативно задължение лизингодателят да заплати равностойността й. По делото е било безспорно установено, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за финансов лизинг на 28.06.2007г. с предмет светодиоден дисплей /LED видео екран/ с цена от 75414.85 лв. за срок от 49 месеца. Издаденият запис на заповед на 28.06.2007г. за сумата от 9037.44 евро от [фирма] и авалиран от [фирма] и С. М. М. обезпечава изпълнението на задълженията на лизингополучателя. Неизплатените вноски по договора за финансов лизинг към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.08.2010г./ са в размер на 23553.60 евро и представляват вноски от № 22 до № 48 по погасителния план. Спорът по делото е относно признатото от въззивния съд погасяване на вземането чрез извършено съдебно прихващане, заявено от лизингополучателя с пазарната стойност на светодиоден дисплей в размер на 18000 лв., представляващи равностойността на 9203.25 евро. Решаващият състав се е позовал на клаузите на чл.2 и чл.14, ал.5 от договора за продължаващото действие на договора при неплащане на лизинговите вноски след изтичане на уговорения срок и поетото от лизингодателя задължение за прехвърляне на собствеността. Според чл.2 на договора след изтичане на срока му същият не прекратява действието си по право, ако съществуват непогасени от страните парични или непарични задължения. Разпоредбата на чл.14, ал.5 предвижда, че ако лизингополучателят не заплати суми по ал.2 и ал.3 /на цената за придобиване на правото на собственост, разходи и застрахователни премии/ в определения срок се счита, че не желае да закупи оборудването и договорът продължава своето действие. Прехвърлянето на собствеността се извършва по реда на чл.13 – след пълното изпълнение на всички задължения по договора или по всяко време след изтичане на 12 месеца от предаването на вещта / чл.14/, като цената представлява неизплатената главница, ДДС, такси за предсрочно погасяване и други, които са дължими от лизингополучателя. Възражението за прихващане е заявено с отговора на исковата молба и се основава на твърдение на лизингополучателя, че светодиодният дисплей се намира в негово владение, не желае да го ползва, може да бъде предаден на лизингодателя, но стойността му следва да бъде приспадната от дължимата сума по договора за финансов лизинг. По поставения правен въпрос съображенията на състава на ВКС произтичат от следното: В приложените към касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./ са дадени разяснения относно предпоставките за извършване на съдебно прихващане. Съгласно решение № 960/04.12.2006г. по т.д.№ 527/06г. на ТК процесуалното възражение за прихващане е допустимо и основателно и когато едното от двете насрещни вземания е неликвидно. Недопустимо е парично задължение да бъде прихваното със собствеността на индивидуално определена вещ, както и при спор за собственост да бъде претендирана единствено равностойността на държаната вещ – решение № 1330/29.10.1999г. по гр.д.№ 619/99г. Според решение № 107/23.02.2005г. по т.д.№ 470/04г. на ТК алтернативни задължения не могат да се прихващат, докато не се извърши конкретизация. В този смисъл дадените разрешения в практиката относно предпоставките на съдебно прихващане произтичат от законовите разпоредби – чл.103 – 105 ЗЗД и са приложими в конкретния случай. Заявеното вземане е парично, поради което е еднородно и насрещно с вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Независимо от това компенсация не може да се извърши, тъй като вземането на лизингополучателя не е ликвидно и ликвидността не би могла да настъпи и при след влизане в сила на съдебното решение. В договора между страните липсва уговорка за алтернативност на задължението на лизингодателя – да прехвърли собствеността върху вещта на лизингополучателя с друго негово задължение – за заплащане на равностойността й. Следователно не би могъл да се направи и избор, вследствие на който да настъпят ликвидността и изискуемостта на вземането. Лизингодателят е поел задължение да прехвърли на лизингополучателя правото на собственост върху отдадената на лизинг вещ, като вещта е предоставена за ползване на лизингополучателя срещу определено възнаграждение. Лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл.342, ал.2 ТЗ, в отклонение от която страните по договора не са направили уговорки. Според изричната клауза на чл.12, ал.8 от договора и съобразно с начините на прекратяване и разваляне на договора, съответно на правната характеристика на договора за лизинг, в случаите на прекратяване на договора, при които лизингополучателят не придобива правото на собственост, „всички платени и /или изискуеми до момента на прекратяване на договора лизингови вноски се считат за вноски за възмездно ползване на вещта и лизингодателят не дължи тяхното връщане”. В посочените случаи лизингополучателят следва да върне на лизингополучателя вещта, без последният да дължи заплащането на равностойността й. Уговорката чл.16, ал.2, т.2 от договора за възможността вещта да бъда продадена на трето лице, предложено от лизингополучателя на лизингодателя, и при продажба на така предложения купувач неплатените до този момент задължения на лизингополучателя да се считат погасени, не променя отговорността на лизингополучателя. И в тази хипотеза на лизингополучателя не се дължи заплащане на равностойността на вещта, а е налице единствено погасителен ефект за неплатените вноски, което е допустимо при условията на договора – забава в плащанията, предсрочна изискуемост на всички вноски по договора, обявена с писмено уведомление от лизингодателя и начисляване на неустойки. Прекратяването на договора настъпва при прехвърляне на правото на собственост след пълното изпълнение на задълженията на лизингополучателя / чл.13/, по взаимно съгласие /чл.15, ал.1, т.2/ или при прекратяването или развалянето му по приетите в договора правила. Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта – чл.19, без да му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи възнаграждение по договора. По тези съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори в смисъл, че не са налице предпоставките за съдебно прихващане на неплатени лизингови вноски, представляващи възнаграждение за ползването на лизинговата вещ през срока на действие на договора, със заявено от лизингополучателя вземане за равностойността на отдадената на лизинг вещ, независимо че същият не желае да упражни правото да се придобие собствеността, ако такова задължение на лизингодателя не е уговорено в договора. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на въведения правен въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение, в частта с която е извършено прихващане на вземането на лизингодателя за неплатени лизингови вноски с вземане на лизингополучателя за равностойността на вещта, отдадена на лизинг, е неправилно. Вземането по записа на заповед от 28.06.2007г. е ликвидно и изискуемо, поради което следва да се признае съществуването му по реда на чл.422 ГПК. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да се отмени и на основание чл.293, ал.1 ГПК да се постанови решение, с което предявеният иск се уважи. По разноските. Предвид изхода от спора въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която настоящият касатор е осъден да заплати разноски за производството пред окръжния съд. Касаторът е претендирал разноските за исковото производство, като не е представил списък по чл.80 ГПК, поради което съдът ги определя на сумата от 731.21 лв. С уважаването на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, издадената заповед за изпълнение влиза в сила и в частта за разноските за заповедното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 319/31.07.12г., постановено по т.д.№ 32/12г. от Старозагорския окръжен съд, в частта, с което е отменено решение № 942/17.08.11г. по гр.д.№ 1307/11г. на Старозагорския районен съд за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и С. М. М., [населено място], че същите дължат на [фирма], [населено място] сумата от 9037.44 евро по запис на заповед от 28.06.2007г. и е отхвърлен искът, предявен по реда на чл.422 ГПК, както и в частта с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [фирма] и С. М. М. разноски в размер на 353.60 лв. като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК от [фирма], [населено място], [улица], ет.2 срещу [фирма], [населено място], [улица], [фирма], [населено място], [улица], ет.2, офис 4 и С. М. М., [населено място], [улица], ет.4, ап.14, съществуването на вземане в полза на [фирма] в размер на 9037.44 евро /Девет хиляди тридесет и седем евро и 44 цента/, произтичащо от запис на заповед от 28.06.2007г., издаден от [фирма] и авалиран от [фирма] и С. М. М., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2010г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 3308/03.09.2010г. по ч.гр.д.№ 4558/10г. от Старозагорския районен съд. В останалата част въззивното решение е влязло в сила. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], [фирма], [населено място], [улица], ет.2, офис 4 и С. М. М., [населено място], [улица], ет.4, ап.14 да заплатят на [фирма], [населено място], [улица], ет.2 сумата от 731.21 лв. /Седемстотин тридесет и един лв. и 21 ст./ - разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.