4 гр. д. № 391/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 101 София, 26.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 391/2012 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от М. К. С. касационна жалба срещу решение от 14.11.2011 г. по гр. д. № 12202/2010 г. на СГС, ІІІ-Б, в частта, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение като постановено по недопустими искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на извода за недопустимост на част от исковете. С определение 43 от 28.01.2013 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част по въпроса за допустимостта на исковете по отношение на част от имотите, преценка за което следва да се направи след обсъждане и съпоставяне на доказателствата по делото. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост на земеделски земи към минал момент – този на внасянето им в ТКЗС. Той е допустим, когато земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване не са завършени; когато има постановено решение на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане от друго лице за възстановяване на същата земя. Искът е допустим и когато една и съща земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право на възстановяване, а така също и когато земята е възстановена на част от наследниците на общия наследодател, които са я заявили за възстановяване като своя, а тя е принадлежала на общия наследодател и следва да се възстанови на всички негови наследници. Преценката за допустимостта на иска следва да се извърши въз основа на твърденията на страните и данните по делото. По същество на касационната жалба : От фактическа страна по делото е установено, че касаторката М. С. е наследница на Б. А. – внучка от починала дъщеря на наследодателя В. В.. Тя е предявила установителни искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за да установи, че възстановените земеделески земи на синовете на общия наследодател (братята на майка) й са принадлежали на общия им наследодател Б. А. към момента на внасянето им в ТКЗС. С гласни доказателства е установено, че Б. А. е бил собственик на множество земеделски земи в землището на [населено място], част от които преди образуване на ТКЗС е бил разпределил между синовете си за ползване. При приемането им за членове в ТКЗС те са внесли ползваните земеделски земи, а след влизане в сила на ЗСПЗЗ, по заявления на наследниците им, те са им възстановени като част от тях в съществуващи реални граници, а друга част с план за земеразделяне. Земеделските земи, предмет на иска, са индивидуализирани с площ, местонахождение (землище и местност) и предназначение с молба от 03.12.1993 г., подадена по гр. д. № 66/93 г. на СРС-37 с-в., като за индивидуализацията им са ползвани данните от решенията за възстановяването им. Районният съд е съпоставил имотите, вписани по партидата на общия наследодател Б. А. и декларираните и внесени от синовете му в ТКЗС. След като е описал кои от възстановените имоти на наследниците на синовете К., С. и Ц. съвпадат с декларираните от баща им в партидата му имоти, е намерил че исковете са основателни по отношение на земите, описани в опис-декларацията, подадена от Б. А. при приемането му за член-кооператор, които съвпадат с описаните по партидата на сина му К. А.. Въпреки това в диспозитива на решението са включени и имоти, описани в партидите на синовете С. А. и Ц. А. и съвпадащи с декларираните от баща им в опис- декларацията. Не е посочено на кого от синовете и с кои решения на ОСЗ тези имоти са възстановени. В диспозитива на решението е изброил имотите, за които уважава иска, но в мотивите не е конкретизирал по кои документи ги индивидуализира, както и кои имоти на кого от наследниците на общия наследодател са възстановени. В диспозитива на решението му имотите са описани в последователността, в която са описани в решенията на ОСЗ за възстановяването им, което се установява след съпоставяне. Не е направено разграничение, кои имоти на кой от синовете са възстановени. Въззивният съд, при възпроизвеждане резолютивната част на решението на районния съд, е номерирал имотите в поредността, в която са описани в диспозитива на решението от 02.08.1994 г. по гр. д. № 66/1993 г. на СРС. В мотивите на решението е описал имотите следвайки описанието, направено в диспозитива на решението на първоинстанционния съд. Изброил е имотите, които са възстановени на синовете на Б. А. по представените решения на ОСЗ. Достигнал е до извода, че за имотите под №№ от 14 до 27, № 29 до № 35 вкл., № 37, 38 както и от № 46 до № 53 включително исковете са недопустими, тъй като не се установява да са били заявени и възстановени на наследниците на общия наследодател. При липсата на данни за тези имоти да има висящо административно производство по искане по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяването им, или производството да е завършило с постановяване на решение на ОСЗ за възстановяването им като имоти на някой от наследниците на общия наследодател, то не е налице правен интерес от исковете. Не е налице такъв интерес и поради това, че срокът за предявяване на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ към момента на постановяване на обжалваното решението е изтекъл. Не кореспондира на данните по делото изводът, че имотите от № 14 до № 23 не са заявени и възстановени. По данни от решение № 213 от 26.04.1993 г. те са признати за възстановяване в съществуващи реални граници на наследниците на К. А. като са описани от № 1 до № 10 в решението. За имотите с № 24 до 27 съдът не е посочил въз основа на кои данни ги е индивидуализирал – по описанието им в уточняващата молба на иска или по решенията за възстановяване на имотите на наследниците на Ц. С.. Изводите за имотите от № 29 до № 34 и за имот № 37 не съответства на данните по делото. Установява се, че те са възстановени на наследниците на С. А. с решение № 1082 от 02.02.1994 г. на ОСЗ - П.. Няма данни да е заявяван и възстановяван имот № 35 – 3 дка в м. К.. По отношение на имот № 38, описан като имот от 1.7 дка в м. П., е постановен отказ за възстановяване по решението, постановено в полза на наследниците на С.. Изводите по отношение на имотите от №№ 46 до 53 включително също не са направени след преценка на данните за възстановените имоти на Ц. А. с решение № 59 от 12.05.1993 г. на ОСЗ при [община] и на С. А. с решение № 1082 от 02.02.1994 г. , възстановяването на които е признато да се извърши с план за земеразделяне. Мотивите на решението на въззивния съд не съдържа изводи, които да се основават на извършена съпоставка на имотите, възстановени на наследниците на Б. А., с описаните в партидите им или отразени като внесени от тях в опис декларацията на Б. А.. Съобразно това изводите за недопустимост на исковете за имоти от № 14 до № 27 включително, за имоти от № 29 до № 34 включитело, за имот № 37 и за имоти от № 43 до 53 включително са необосновани от доказателствата по делото, което е основание за отмяна на решението в обжалваната част. След отмяна на решението делото следва да се върне на въззивния съд за постановяване на решение по същество на спора относно описаните имоти. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 14.11.2011 г. по гр. д. № 12202/2010 г. на СГС, ІІІ-Б, в частта, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение като постановено по недопустими искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на имотите от № 14 до № 27 включително, от № 29 до № 34 включително, за имот № 37 и за имоти от № 43 до 53 включително, по описа им в решението на въззивния Софийски градски съд. Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: