О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60677 гр. София, 20.10.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2021/ 2021 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Д. и М. К. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 83 от 05.02.2021 г. по гр.д.№ 3127/ 2020 г., с което е отменено изцяло решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 4457/ 2019 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Д. Ц. Д., представлявана от особен представител адвокат Л. К., иск, квалифициран по чл.106 ал.1 т.2 пр.2 ЗЗД, за прекратяване на осиновяването на Д. Д. от Ц. С. Д. и М. К. Д., допуснато с решение № 315/ 25.07.2013 г. по гр.д.№ 42/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд, като касаторите са осъдени да платят дължимата държавна такса за въззивното производство. В изложението на жалбоподателите по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: „другите обстоятелства“ по смисъла на чл.106 ал.1 т.2 пр.2 СК като основание за прекратяване на осиновяването трябва ли да са възникнали след допускането му или могат да са съществували към този момент, но да са се проявили по-късно; и знанието у осиновителите за налично заболяване на осиновявания изключва ли възможността това заболяване да е релевантно обстоятелство по чл.106 ал.1 т.2 пр.2 СК, ако то дълбоко разстройва отношенията между осиновител и осиновен. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това излага и твърдения за очевидна неправилност на обжалваното решение поради направени изводи в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Ответната страна Д. Ц. Д., чрез особен представител адвокат Л. К., не взема становище по касационната жалба. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - за основателно. За да отхвърли иска, въззивният съд приел, че с решение от 25.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 42/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд, било допуснато пълно осиновяване на децата В. Е. А., [дата на раждане] и З. Е. А., [дата на раждане] , от ищците – Ц. и М. Д.. Със същото решение било допуснато промяна в имената на осиновените деца съответно на А. Ц. Д. и Д. Ц. Д.. С експертно решение на ТЕЛК от 17.01.2020 г. на детето Д. Ц. Д. била призната 80 % степен на увреждане с водеща диагноза „умствена изостаналост – неуточнена“. Между това дете и семейството на осиновителите, включително брат й, емоционална връзка не била изградена, макар че осиновителите приели децата и полагали добри грижи за тях. Д. обаче не е могла да откликне по адекватен начин, не е формирала положителни чувства нито по отношение на осиновителите, нито по отношение на брат си. При нея били налице сериозни нарушения в емоционално – социалната сфера, без промяна в положителна посока през годините, въпреки полаганите от осиновителите адекватни грижи. Състоянието й се отразява неблагоприятно на брат й, който не е в състояние да идентифицира своето място и роля в семейството. Прекъсването на връзката между Д. Д. с нейните осиновители и брат не би се отразило драматично на психиката й. При тези фактически установявания съдът извел от правна страна, че не са налице обстоятелства, които да разстройват отношенията между осиновителите и осиновената по смисъла на чл.106 ал.1 т.2 пр.2 СК. Като такова обстоятелство ищците сочели единствено здравословното състояние на ответницата. Към момента на осиновяването обаче всички констатирани при детето Д. заболявания били налични и осиновителите били уведомени за тях. По смисъла на цитираната законова разпоредба релевантни биха били само настъпили след възникване на осиновителното правоотношение обстоятелства, но не и съществуващите преди него. Съдът посочил още, че разделянето на осиновени едновременно рождени брат и сестра противоречи на правилата на морала, които повелявали биологичните братя и сестри да бъдат отглеждани заедно. Прекратяването на осиновяването не било в интерес нито на ответницата, нито на брат й, защото децата били в сравнително крехка възраст и с помощта на съответните специалисти било възможно да се работи за тяхното по-добро битие в настоящето и бъдещето. С оглед така очертания предмет на спора и изложените от въззивния съд мотиви, първият поставен материалноправен въпрос /„другите обстоятелства“ по смисъла на чл.106 ал.1 т.2 пр.2 СК като основание за прекратяване на осиновяването трябва ли да са възникнали след допускането му или могат да са съществували към този момент, но да са се проявили по-късно/ е обуславящ. Въззивният съд го е разрешил, като е приел, че съществуващите преди осиновяването обстоятелства не могат да бъдат основание на иска по чл.106 ал.1 т.2 пр.2 СК. Основателно касаторите поддържат, че питането има значението по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, тъй като законът не дава изричен отговор и няма данни за установена практика по разрешаването на въпроса. Вторият поставен материалноправен въпрос е частна хипотеза на първия и съдът ще му даде отговор при решаване на спора по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 83 от 05.02.2021 г. по гр.д.№ 3127/ 2020 г. Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв /четиридесет лева/, в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: