Р Е Ш Е Н И Е № 268 гр.София, 12 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора К. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 702 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци И. Т. С., С. Н. С., Т. Д. В., действаща лично и като законен представител на И. Т. С. против решение № 420 от 10.01.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 917/2012 г. В жалбата се съдържат доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, съществено процесуално нарушение поради отказа на въззивния съд да назначи тройна експертиза и незадълбочен анализ на правните норми, очертаващи задълженията на подсъдимия. В съдебно заседание частните обвинители поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Подсъдимият настоява въззивното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 29.02.2012 г. по н. о. х. д. № 31/2011 г. на Окръжния съд – гр.Монтана подсъдимият Г. Б. Г. е признат за невинен в това, на 27.01.2009 г. в гр.М., в качеството си на ръководител на [фирма] – „Мрежови експлоатационен район” – М. да е причинил смъртта на Т. И. С. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като в качеството си на работодател е допуснал нарушения на чл. 14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 141 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи и Таблица № 3 към него, чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Отхвърлени са гражданските искове на И. Т. С., С. Н. С. и Т. Д. В., действаща лично и като законен представител на И. Т. С., против подсъдимия Г. Б. Г. за причинени неимуществени вреди, както и гражданските искове на И. Т. С. и С. Н. С. за причинени имуществени вреди. С решение № 420 от 10.01.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 917/2012 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Според жалбоподателите, въззивният съд се е доверил на заключенията на вещите лица вместо да назначи нова експертиза в разширен експертен състав. Затова не е получен отговор на въпроса какво е наложило профилактиката и на извод „Е.” на датата на злополуката и причинната връзка със смъртта на пострадалия С.. Посочват, че Софийският апелативен съд не е анализирал инкриминираните разпоредбата по чл. 141 от Правилника, по чл. 14 от ЗЗБУТ, по чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 15, които обуславят извода, че поведението на подсъдимия Г. (липсата на вътрешно нормативен акт за определяне на второто лице при поставяне на преносими заземители, както и на регламент за конкретното време на почивка в рамките на работния ден) е довело до настъпване на съставомерните последици. Доводите са неприемливи. Въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения, отделяйки дължимото внимание на искането на частните обвинители за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза. Законосъобразно е аргументирал отказа да уважи искането с липсата на противоречия в изчерпателно и компетентно дадените отговори на поставените задачи. Непосредствено е изслушал вещите лица в откритото съдебно заседание, осигурил е възможност на страните да задават въпроси и да получат разяснения от експертите. Всяка от експертизите е била приета като пълна, ясна и обоснована, и без възражения, в. т. ч. от частните обвинители и граждански ищци. Следователно, искането не е било произволно отхвърлено, а надлежно мотивирано от материалите по делото. Решението на въззивния съд да използва експертните заключения не е накърнило процесуалните права на жалбоподателите и не е компрометирало разкриването на обективната истина. В мотивите на въззивното решение се съдържа подробен отговор и на останалите доводи, наведени в жалбата. За да приеме несъставомерност на деянието в обективно отношение Софийският апелативен съд прецизно е изследвал поведението на подсъдимия Г. в качеството му на ръководител на „Мрежови експлоатационен район” – М. в контекста на всяка от инкриминираните разпоредби, очертаващи обема от неговите задължения. Приел е за фактически установено, въз основа на съвкупността от материалите по делото, че на 27.01.2009 г. отговорният ръководител на подстанция „Жеравица”– св. Г., е издал наряд № 22 за ревизия и профилактика на килия № 19 в ЗРУ на извод „Е.” 20 kv, въпреки че планираната дата е била на 28.01.2009 г. според утвърдения годишен график. Причината, довела до промяната нито има отношение към инкриминираните разпоредби по обвинението на подсъдимия, нито може да обуслови пряка връзка със смъртта на пострадалия С.. Софийският апелативен съд грижливо и обстойно е разгледал изискванията, въведени по чл. 141 от Правилника и Таблица № 3 към него за необходимостта от две лица с ІІІ и ІV квалификационна степен при поставяне на преносими заземители. В този аспект е отчел, от една страна, липсата на нормативно изискване, в наряда да се отразява поименно второто лице, респективно кръгът от задължения на подсъдимия Г. да е включвал издаване на вътрешна заповед. От друга страна, е направил заключението, че вписването в наряда на конкретното (второ) лице от бригадата с необходимата квалификационна степен не може да бъде в пряка причинна връзка с настъпилата злополука, след като то не присъства на мястото на обезопасяването, а е следвало да бъде повикано от оперативния дежурен (пострадалия), когато ще се пристъпва към техническата операция по поставяне на преносими заземители в РУ над 1000 v. Ето защо жалбоподателите без основание упрекват Софийския апелативен съд, че не е анализирал разпоредбата на чл. 141 от Правилника и при решаване на въпроса за отговорността на подсъдимия Г. не е съобразявал нейното точно съдържание. Стъпвайки на установените по делото обстоятелства, съдът е направил извода, че подсъдимият в качеството си на ръководител не е допуснал нарушения на регламентираните правила по чл. 14 от ЗЗБУТ, чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 15, съдържащи общи предписани във връзка с режима на труд и почивка. Изложил е пространни и задълбочени съображения за невъзможността от предварително регламентиране на времето за почивка предвид естеството на извършваната работа, за конкретната ангажираност на оперативния дежурен в деня на злополуката и за отсъствието поначало на пряко причинно-следствено отношение със смъртта на пострадалия, настъпила вследствие на неправилните му действия по обезопасяване на килия № 19 на извод „Е.” (не е изключил шинен разединител на шина „Б” 20 kv, деблокирал вратата с клещи вместо с бобина, не проверил за отсъствието на напрежение, предприел действия за поставяне на преносим заземител без второ лице от екипа). В резултат на това, при доближаване и/или допир до ръководещите части на прекъсвача, намиращи се под напрежение, той е попаднал под разразилата се електрическа дъга и е получил дълбоки изгаряния по тялото, довели до остра сърдечна и дихателна недостатъчност и настъпването на смъртта. Обстоятелството, на което се позовават жалбоподателите, за недостатъчно време за почивка между последователно извършвана ревизия и профилактика на извод „К.” и на извод „Е.” не произтича от конкретно поведение на подсъдимия Г.. Жалбата и в този аспект е неоснователна, поради което решението за потвърждаване на оправдателната присъда, постановено без съществено процесуално нарушение, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420 от 10.01.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 917/2012 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: