Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * връщане на даденото по развален договор * разваляне на договор


10

Р Е Ш Е Н И Е

110
гр. София, 24.11.2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА

при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1322 по описа за 2014г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. С. срещу решение № 332 от 17.12.2013 г. по в. гр. дело № 601/2013г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 214 от 16.07.2013 г. по гр. дело № 21/2013 г. на Районен съд Нови пазар и ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати на Т. Г. Н. от [населено място] пазар сумата 700 лв. – направени разноски за въззивното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от Държавен фонд „Земеделие“ против Т. Г. Н. искове по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК връзка с чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата от 24 446 лв. - главница и сумата от 420,24 лв. - законна лихва за забава за периода 30.03.2012г. – 29.05.2012г., както и направените в заповедното производство /ч. гр. д. № 405/2012 г. на Районен съд Нови Пазар/ разноски в размер 497, 32 лв. – държавна такса и 700 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и ищецът е осъден да плати на ответницата направените по делото разноски в размер 1 380 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи, че изводът на съда за настъпило форсмажорно обстоятелство е направен без съобразяване с разпоредбите на т. 8.3 от договора и чл. 8, ал. 4 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013 г., уреждащи кумулативно наличие на предвидените условия – епизоотично заболяване и уведомяване на ДФ „Земеделие“ в срок до 10 работни дни. Касаторът поддържа становище, че съдът неправилно е извършил преценка на приложените по делото доказателства и е приел, че заболяването на животните не може да бъде вменено във вина на ответницата и че същата е действала добросъвестно. Поддържа становище за необоснованост и противоречие с доказателствата на извода на съда, че поради крайния срок, който е оставал до датата, на която ответницата е следвало да подаде заявка за второ заплащане, то било невъзможно същата да изпълни условията по договора. Касаторът моли решението на Шуменски окръжен съд да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Ответницата Т. Г. Н. от [населено място] дол, обл. Шуменска чрез процесуален представител адв. И. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага съображения за правилност на извода за наличие на форсмажорно обстоятелство – епизоотично заболяване, и съответствието му със събраните по делото доказателства. Ответницата поддържа, че определеният срок от 10 работни дни определя процедурата, по която е необходимо да бъде уведомен ДФ „Земеделие“, докато измирането на животните и установяването на причините за това е продължителен процес. Счита, че доказателствата са обсъдени правилно, изводите са логични и обосновани, поради което моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по сключен на 27.10.2008 г. договор № 27/112/00548 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по силата на който Фондът е поел задължение да предостави на ползвателя безвъзмездна финасова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес-план по съответен проект - приложение към договора. Помощта е следвало да бъде изплатена при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели съобразно условията и сроковете, определени в договора и действащите нормативни актове, за период от 5 г., на два етапа – по 24 446 лв. на етап. По делото е установено, че първата сума от 24 446 лв. е изплатена на ответницата /въззиваема/ и че тя не е подала заявка за втори етап на плащането в установения срок.
След обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно - ветеринарномедицинската експертиза въззивната инстанция е изяснила причините за започналото от м. януари 2011 г. измиране на животните /овце и кози/ в стопанството на ответницата, установила е сигнализирането от ответницата до ветиринарната служба за това обстоятелство, първоначалните съмнения на отговарящия за района на селото ветеринарен лекар за наличие на болестта антракс, установеното с лабораторни изследвания наличие на антитела срещу вируса меди-висна по овцете и енцефалит по козите, масовото измиране на животните към м. април 2011 г. /до 05.04.2011 г. броят на умрелите животни бил 191/ от ентеротоксемия и сигнализирането при всеки случай на съответната служба.
По делото е установено, че ответницата е уведомила ищеца за възникналата ситуация в стопанството с писмо вх. № 02-6500/29232 от 09.06.2011 г. и е поискала прекратяване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. След отправено от ищеца запитване до Българска агенция за безопасност на храните относно процедурата на агенцията за констатиране на епизоотично заболяване и получен отговор ДФ „Земеделие” с покана изх. № 01-6500/3240 от 27.03.2012 г., получена от ответницата на 30.03.3012 г., е поискал възстановяване на платената по договора сума в размер на 24 446 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване, на основание неизпъление задължението й по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и т.5.1 от договора за подаване на заявка за второ плащане.
Въз основа на заключението на съдебно – ветеринарномедицинската експертиза, уточненията на вещото лице в съдебно заседание и писмените доказателства въззивната инстанция е приела, че заболяванията ентеротоксемия, меди-висна и енцефалит са различни, част от животните са преболедували от меди-висна и енцефалит без видими клинични симптоми, а причина за масовото им измиране през периода м. януари – м. април 2011 г. е заболяване от ентеротоксемия, което може да бъде провокирано от лоши условия на отглеждане и хранене, но може да се появи и при животни, които са отглеждани при отлични условия. Решаващият съдебен състав е обсъдил възможните причини за заболяването ентеротоксемия и е установил, че на животните към 09.10.2010 г. е извършена адекватна и навременна ваксинация срещу въпросната болест, били са изпълнени изискванията на Държавната профилактична програма, за заболяванията меди-висна и енцефалит ваксинация не се извършва и животните са били отглеждани при подходящи условия – в сграда, построена от бетонови блокчета, без възможност за навлизане на студ и течение, били са хранени с подходяща качествена храна и не са били извеждани на паша при неподходящи температури. При така установената фактическа обстановка и липсата на констатирано от ДФ „Земеделие” при извършените проверки неточно изпълнение на задълженията от страна на ответницата, респективно липсата на данни за лоши условия за подслон и хранене на отглежданите от ответницата животни, въззивният съд е направил извод, че епизоотичното заболяване, засегнало животните, не се дължи на проявена от ответницата недобросъвестност, поради което е квалифицирал обстоятелството като форсмажорно по смисъла на т. 8.2, б. „е” от договора и чл. 8, ал. 3, връзка с § 1, т. 20, б. „д” от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., възпрепятстващо ответната страна да изпълни точно и своевременно задълженията си по договора.
Доводите на ищеца, че ответницата е могла да избегне невъзможността да изпълни задължението си чрез закупуване на нови животни, са приети за неоснователни по аргументи от бързоразспространяващо се заболяване в животновъдното стопанство на ответницата, поразяването на голямо количество животни за кратко време и краткия срок, който е оставал до датата за заявка за второ плащане. Поради това, че ответницата е била в обективна невъзможност да изпълни условията на договора за получаването на втората сума и да подаде заявка в установения срок, предвид наличието на форсмажорно обстоятелство по т. 8.2, б. „е” от сключения между страните договор, е направен извод, че съгласно т. 8.1 от договора въззиваемата /ответница по иска/ не дължи възстановяване на получената по първия етап на плащането сума.
С определение № 213 от 24.04.2015 г. по настоящото т. дело № 1322/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: При доказани по делото форсмажорни обстоятелства /епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител/, за да бъде прекратен сключеният договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, без от ползвателя да се изисква възстановяване на първото получено по договора плащане, следва ли кумулативно да бъдат налице форсмажорни обстоятелства, уведомяване на Държавен фонд „Земеделие” и представяне на доказателства в рамките на 10 работни дни, считано от датата на възникване на обстоятелствата или узнаването им?
Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. урежда основанията, при които ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2. Едно от основанията е при неподадена от ползвателя на помощта заявка за второ плащане в срока по чл. 24, ал. 2 от наредбата. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3, връзка с § 1, т. 21, б. „д” от Допълнителните разпоредби на посочената наредба при неизпълнение на договорни задължения младият фермер /ползвателят на помощта/ не възстановява сумата, получена по чл. 6, т. 1 в случай на форсмажорни обстоятелства, едно от които е епизоотично заболяване, но не получава второ плащане по чл. 6, т. 2. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 9/03.04.2008 г. задължава ползвателя да уведоми писмено Разплащателната агенция за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. Епизоотичната ситуация, засегнала частично или изцяло селскостопанските животни на земеделския стопанин, е предвидена като един от случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, които се признават от компетентния орган по смисъла на чл. 40, § 1, 2, 3 и 4 от Регламент /EO/ № 1782/2003 г. на Съвета от 29.09.2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. Съгласно чл. 40, § 3 от посочения регламент за всички случаи на непреодолима сила или извънредни обстоятелства засегнатият земеделски производител информира компетентния орган в писмен вид в срок, определен от всяка държава-членка, като представя съответните доказателства, които са задоволителни за компетентния орган. В съответствие с цитираната правна норма от Регламент /EO/ № 1782/2003 г. е приета и разпоредбата чл. 8, ал. 4 от Наредба № 9/03.04.2008 г.
Посочената Наредба е приета в изпълнение на Стратегията за здравето и животните в ЕС /2007-2013 г./ и предвидените в нея цели: 1/ да се осигури високо равнище на общественото здраве и безопасността на храните, чрез постигане на минимална честота на поява на биологични и химични рискове за хората; 2/ да се укрепи здравето на животните посредством превенция/намаляване на заболеваемостта на животните и по този начин да се окаже подкрепа на земеделието и икономиката в селските райони; 3/ да се подобри икономическият растеж/сближаването/ конурентоспособността като се обезпечи свободно обращение на стоките и пропорционални придвижвания на животни; 4/ да се поощрят земеделски практики и хуманно отношение към животните, които предотвратяват заплахи, свързани със здравето на животните, и свеждат до минимум въздействието върху околната среда в подкрепа на стратегията на ЕС за устойчиво развитие. Здравето на животните се разглежда в Европейския съюз като глобално общо благо, поради което и с оглед обстоятелството, че някои епидемични заболявания на животните могат да имат неблагоприятно въздействие върху земеделските производители и за икономиката като цяло в съответната страна, континент и понякога в световен мащаб, една от основните сфери на дейност в държавите – членки на ЕС, включително Република България, е развиването на ефикасни схеми за компенсиране /поделяне на разходите и отговорността/. От една страна, държавата, правителството има важна роля в осигуряването на адекватни мерки против проникването на болести и неразпространяването при възникнали огнища на дадени болести. От друга страна, земеделските стопани, животновъдите и собствениците играят основна роля за наблюдението, поддържането и стимулирането на здравето на селскостопанските животни, както и за превенцията и откриването на болести. Схемите за компенсиране са свързани с необходимостта от координирано сътрудничество, предотвратяването на болестите по животните и борбата с тях чрез превантивни мерки и система за контрол, за да се намали вероятността от възникване на огнища на дадена болест. Проявление на поделянето на разходите и отговорността са предвидените в разпоредбата на чл. 8, ал. 3, връзка с § 1, т. 21, б. „д” от Допълнителните разпоредби на Наредба № 9/03.04.2008 г. невъзстановяване при неизпълнение на договорни задължения от младия фермер /ползвателя на помощта/ на сумата, получена по чл. 6, т. 1 в случай на форсмажорни обстоятелства, едно от които е епизоотично заболяване, и неполучаване на второ плащане по чл. 6, т. 2 от наредбата. За да се приложи схемата на поделяне на разходите и отговорността, в конкретния случай да не се възстанови от ползвателя на помощта първата сума, е предвидено задължението за писмено уведомяване на Разплащателната агенция /Държавен фонд „Земеделие”/ от ползвателя за възникването на форсмажорни обстоятелства и представянето на достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят е в състояние да го направи. Срокът за писмено уведомяване и представяне на доказателства е предвиден с оглед необходимостта от извършване на контрол и проверка от страна на разплащателния орган за установяване на форсмажорното обстоятелство, в частност епизоотичното заболяване на животните, причините за епизоотичното заболяване, даването на определени предписания и насоки от съответните органи с оглед намаляване честотата на болестите и последиците от тях при възникването на огнище, установяването на защитни и надзорни зони около огнището и предприемането на необходимите, предвидени в Държавната профилактична програма, и други подходящи мерки за намаляване на риска от разпространение на болестите.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на поставения релевантен правен въпрос: За да бъде прекратен сключеният договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, без от ползвателя да се изисква възстановяване на първото получено по договора плащане, когато е налице епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител, е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: форсмажорно обстоятелство по смисъла на чл. 8, ал. 3 във връзка с § 1, т. 21, б. „д” от Допълнителните разпоредби на Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., уведомяване на Държавен фонд „Земеделие” и представяне на доказателства за форсмажорните обстоятелства в рамките на 10 работни дни, считано от датата на възникване на обстоятелствата или узнаването им.
При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос се налага изводът, че въззивното решение е постановено при нарушение на закона – чл. 8, ал. 4 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Задължението за уведомяване на фонда и представяне на доказателства за епизоотичното заболяване в срок от 10 работни дни, считано от датата на възникване на обстоятелството или узнаването за него, е поето от ищцовата страна и с договора за отпускане на финансова помощ – чл. 8.3. Решаващият съдебен състав не е съобразил, че животните са започнали да измират от 19.01.2011 г., през м. февруари 2011 г. са били 14, масовото измиране на животните е през м. март 2011 г., като към 05.04.2011 г. умрелите животни са били 191 и че ответницата е имала възможност и е била длъжна да уведоми Държавен фонд „Земеделие” до 19 април 2011 г., респективно най-късно до 27 април 2011 г., предвид Протокол № 204/11.04.2011 г. от НРЦЗЖ за установяване на вирус артрит, енцефалит и меди-висна, и че същата не е изпълнила задължението си в предвидения 10-дневен срок. Уведомяването е извършено едва на 09.06.2011 г., поради което ищецът не е могъл да извърши своевременнна проверка и контрол за начина и условията на отглеждане на животните през зимния период и началото на пролетта и за установяване на действителните причини за възникване на епизоотичното заболяване. Въззивният съд е възпроизвел част от съдържанието на писмо изх. № 3099-ЗЖ/19.07.2011 г. на Българска агенция по безопасност на храните /вх. № 01-1200/738 от 20.07.2011г. по входящия регистър на ищеца/, обсъдил е заключението на експертизата и показанията на разпитаните свидетели, но е направил неправилен и необоснован извод, че ответницата е изпълнила изискванията на Държавната профилактична програма и е отглеждала животните при подходящи условия с подходяща качествена храна. Съдебният състав не е съобразил обстоятелството, че след посещение на обекта на 01.02.2011г. от комисия на Р. Шумен, на ответницата са препоръчани мерки за имунопрофилактика, които са регламентирани и в Държавната профилактична програма по чл. 118 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Една от предвидените в Държавната профилактична програма за задължителните мерки за профилактика и борба срещу болестите по животните през 2011 г., утвърдена със заповед № РД-09-3 от 04.01.2011 г. на министъра на земеделието и храните, мерки е ваксинация срещу ентеротоксемия – еднократна ваксинация на всички овце и двукратно на всички агнета над 3-месечна възраст /т. 3.1.12/. Относно извършването на адекватна ваксинация са представени доказателства за ваксинация срещу ентеротоксемия на 09.10.2010г. на овцете и кочовете, но по делото не са налице данни за извършена ваксинация срещу ентеротоксемия на агнетата и шилетата. В този смисъл твърдението на ищеца, че ответницата не е спазила изискванията на Държавната профилактична програма е доказано, но не е съобразено от въззивния съд. Решаващият съдебен състав не е отчел и обстоятелството, че от показанията на свидетелите не се установява точно с каква храна са отглеждани животните и при какви условия същата е била съхранявана.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице необходимите кумулативни предпоставки за прекратяване на сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, без от ползвателя – ответник по иска да се изисква възстановяване на първото получено по договора плащане, когато е налице епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител. Налице е хипотезата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., поради което ответницата дължи връщане на получената сума заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.05.2012г. до окончателното плащане, както и сумата в размер 420,24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от получаване на поканата за плащане – 30.03.2012 г. до 29.05.2012 г.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това да бъде признато за установено на основание чл. 422 ГПК по отношение на Т. Г. Н., че в полза на ДФ „Земеделие“ съществува вземане срещу нея за сумата 24 446 лв., представляваща получена субсидия по договор № 27/112/00548 от 27.10.2008 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и сумата 420,24 лв. – обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода 30.03.2012 г. – 29.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 31.05.2012г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 405/2012г г. на Районен съд Нови Пазар. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 1 475,56 лв. – направени разноски за държавна такса за исковото производство пред трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 1 275,99 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в размер общо 1 197,32 лв. – разноски за заповедното производство, които са включени в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, от които 497,32 лв. – държавна такса и 700 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 332 от 17.12.2013 г. по в. гр. дело № 601/2013г. на Шуменски окръжен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Г. Н. от [населено място], че в полза на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] съществува вземане срещу Т. Г. Н. в размер 24 446 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/, представляваща получена субсидия по договор № 27/112/00548 от 27.10.2008 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и сумата в размер 420,24 лв. /четиристотин и двадесет лева и двадесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода 30.03.2012 г. – 29.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 31.05.2012 г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 221/01.06.2012 г. и изпълнителен лист от 01.06.2012 г. по ч. гр. дело № 405/2012 г. на Районен съд Нови Пазар.
ОСЪЖДА Т. Г. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] дол, област Шумен, [улица] да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 1 475,56 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ – направени разноски за държавна такса за исковото производство пред трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 1 275,99 лв. /хиляда двеста седемдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в размер общо 1 197,32 лв. – разноски за заповедното производство /497,32 лв. – държавна такса и 700 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, които са включени в заповедта за изпълнение № 221/01.06.2012 г. и изпълнителния лист от 01.06.2012 г. по ч. гр. дело № 405/2012 г. на Районен съд Нови Пазар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.