Р Е Ш Е Н И Е                       N 385                       София , 11. 08. 2010  година                                       В ИМЕТО НА  НАРОДА   ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести април  ,  две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:          Костадинка Арсова                                     Василка Илиева                               При участието на секретаря Виолета Петрова   като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 59 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е по чл.290, ал.2 ГПК. “К” Е. е подала касационна жалба срещу решение № 552 от 28.01.2008 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Б. окръжен съд , с което е отменено решение № 53 от 9.07.2007 г. по гр.д. № 341 от 2005 г. на Районен съд, гр. П. и е уважен предявеният иск по чл.33 , ал.2 ЗС. В жалбата се подържа неправилност на съдебният акт при наличието на всички основания по чл.281 ГПК. С определение № 48 от 26.01.2009 г. по гр.д. N 55 по описа за 2009 година на ВКС, Четвърто отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 552 от 28.01.2008 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Б. окръжен съд по материално правни въпроси обуславящи действителността на договора за дарение , които е осъществен при наличието на основание, което е прехвърлянето на правото на собственост върху земеделската земя . Ответниците Е. В. Я.- ищец и С. Б. Т. , З. Б. Х., А. Б. Г., Д. Б. Т., Д. И. Т., Й. Д. С., В. В. М. – ответниците – продавачи не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Е. В. Я. е предявила в обективно и субективно съединение искове по чл.33, ал.2 ЗС против С. Б. Т. , З. Б. Х., А. Б. Г., Д. Б. Т., Д. И. Т., Й. Д. С., В. В. М. – ответниците – продавачи и “К” Е. купувач като заявява ,че желае да встъпи в продажбеното правоотношение на 7/10 идеални части от нива с площ от 16. 225 дка , находящи се в землището на с. “., община “., местността “С” , представляващо поземлен имот № 0* по плана на с. “.. Подържа, че е съсобственик на този имот с първите седем ответници. Имота е придобит по наследство от Д. Н. Т. /Точев/, поч. на 12.04.1980 г. /у-ние за наследници № от 18.10.2005 г. ; № 195 от 19.10.2005 г.; № 144 от 4.07.2006 г./ / и земеделска реституция, осъществена с план за земеразделяне № 3* от 22.05.1998 г. на ПК, гр. П.. “К” Е. е направила правопогасителното възражение ,че предявеният иск е неоснователен , тъй като по силата на н.а. № 1* т.1, рег. №2252, н.д. № 158 от 2005 г. е станал съсобственик на 1/5 от имота , който е получил по дарение, осъществено с цитирания нотариален акт от С. Д. Д. Ищцата е оспорила представеният нотариален акт като нищожен на няколко основания: договора за дарение прикрива продажба тъй като е симулативен ; договора за дарение е без основание мотива му е противозаконен. Въззивният съд е уважил направеното оспорване и е признал сключеният договор за дарение за нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД , защото е счел че неговото основание , което се припокрива с мотива е да се заобиколи разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС. Освен това е изложил съображения, които не са навеждани от ищцата ,че е налице нищожност и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД защото сделката е сключена в заобикаляне на разпоредбата на чл.33 , ал.2 ЗС. Тези изводи обаче са необосновани. Основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел на дарителя е елемент от договора и представлява неговото основание. Наистина чл. 226, ал. 3 ЗЗД обявява дарението за нищожно не само когато то противоречи на закона, но и когато единственият мотив за извършването му е противозаконен. Това значение , което е отдадено в закона на мотива на дарението, обаче не го превръща в основание на договора. И двете основания от фактическият състав на нищожната сделка следва да бъдат установени по категоричен и несъмнен начин. Сделката е сключена при наличието на основание ,тъй като с нея е извършено безвъзмездно прехвърляне на собственост . Липсата на мотив не е установена , а са направени само заключения ,че такъв не съществува поради мълчанието на дарителката. На последно място липсва каквото и да е доказателство,че е налице прикрита продажба или че сделката е сключена за да се заобиколи разпоредбата на чл.33 , ал.2 ЗЗД. Всичките аргументи за нищожност на сделката , изложени в решението не са документирани , а се основават само на логически разсъждения. Нищожността на сделката не е установена по несъмнен начин , поради което не са налице условия за приложението на чл.33, ал.2 ЗЗД . Извършена е продажба от ответниците- физически лица на юридическото лице , което е съсобственик, което изключва приложението на чл.33, ал.2 ЗС. Поради изложените съображения решението е неправилно и следва да се отмени. Направените в него изводи противоречат на практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 552 от 28.01.2008 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Б. окръжен съд . ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. В. Я. срещу С. Б. Т. , З. Б. Х., А. Б. Г., Д. Б. Т., Д. И. Т., Й. Д. С., В. В. М. и “К“Е. иск по чл.33, ал.2 ЗС. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: