Р Е Ш Е Н И Е № 332/2011 гр. София 29.03.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 10 ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 597 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. И. Ш. и М. П. Ш., чрез адв.А. П. против решение № 183/25.02.2011 г. по в.гр.дело № 1549/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1990/07.06.2010 г. по гр.дело № 4650/2007 г. на Варненския районен съд. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите срещу [фирма] [населено място] искове за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост както следва – ответника да освободи и възстанови път за преминаване към имот № *по действащата КК на [населено място]/идентичен със стар пл. № * в [населено място],[жк], с площ от около 26 кв.м. и със самостоятелен кадастрален № * по действащата КК на [населено място], основан на твърдения за нарушено право на собственост на ищците върху придобития от тях имот пл. № */нов * по действаща КК/, чрез отнемане на достъпа на ищците до собствения им имот от страна на ответника, чрез изграждане върху посочената пътека на ограда от дървени колове и оградна мрежа както и ответника да преустанови строителството и да премахне построеното от него в имот № * по действаща КК на [населено място], чрез което строителство е заета пътеката за достъп с № * по КК на [населено място] до собствения на ищците имот № * по КК на [населено място]/идентичен със стар пл.№ */ и чрез осъществяването на което е нарушено отстоянието от границата на собствения на ищците имот № * по действаща КК на [населено място], идентичен със стари имоти пл. № * и *, като за втория стар имот ищците са придобили собствеността на основание покупко-продажба, обективирана в н.акт № */95 г., на основание чл.109 ЗС. Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез адв. С. С. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. В съдебно заседание е изразено становище, чрез адв. И. Р. за неоснователност на касационната жалба. Законният представител на дружеството О. Г. също е изразил становище в съдебно заседание за неоснователност на касационната жалба. С определение № 782/15.07.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Съдът е приел, че жалбоподателката М. Ш. се легитимира като собственик на незастроено място, представляващо пл. № * в кв.* по плана на [населено място],[жк]с площ от 620 кв.м. на основание договор за продажба, извършен с нот.акт № */17.09.1997 г. и на незастроено място, представляващо имот пл. № * с площ от 468 кв.м., заедно с 1/2 ид.част от пътека с площ от 96 кв.м. при граници-път, пл. № *, пл. № *, пл. № *, пл. № * и пл. № * на основание договор за продажба, извършена с нот.акт № */17.09.1997 г. Процесните имоти са в режим на семейна имуществена общност, като придобити през време на брака на М.Ш. и жалбоподателя М. Ш.. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] придобил правото на собственост върху имот пл.№ * в кв.* по плана на [населено място],[жк]с площ от 468 кв.м. с включена ½ ид.част от пътека с площ от 96 кв.м. на основание договор за продажба, извършен с нот.акт № */95 г. Възоснова на издадено разрешение за строеж № 197/05.05.2006 г. на ответното по жалбата дружество е разрешено да извърши строеж на жилищна сграда в УПИ *, кв. * по плана на [населено място],[жк]. Възоснова на СТЕ е прието, че процесната пътека е заснета с пл. № *, съществува, но е затрупана от строителни отпадъци, същата не попада в имот № *, че достъпа до имота на ищците се осъществява по друг път, че при извършване на строителството в имот № * не са налице отклонения от проектите и отстоянията до границите на имот № * са 3.06 м. и 4.17 м. Като е взел предвид заключението на вещите лица по назначената тричленна СТЕ съдът е приел, че по кадастралния план на@@26@[жк], одобрен със заповед № РД-02-14-121/08.04.1987 г. от имот пл. № * са обособени три имота – пл. № *, № * и № *. За имот № * е предвиден път за достъп до същия, включен в площта на имота. Според заключението достъпът до имот № * се осъществява през имот пл. № *, както по кадастрален план, така и фактически, и друг достъп до този имот е невъзможен. Д. между имот пл. № * и имот пл. № * е 3.50 м. Жилищната сграда е въведена в експлоатация и при изграждането й не са констатирани отклонения от строителните правила и норми. Същата попада в имот № *, съобразно отразяванията по кадастралната карта, без да засяга имот № *. Прието е, че разстоянието до границата на имот № * е спазено. Към момента на изготвяне на заключението пътеката с обозначение № * по кадастралната карта от 2008 г., не съществува реално на място, че тя не е материализирана както към имот *, така и към съседния имот към югоизточна страна № *, че представлява част от празен запустял терен. С оглед показанията на разпитаните свидетели е прието, че до имота на жалбоподателите е имало път, който е различен от този, който се ползва към момента, че поради осъществяване на строеж в съседен имот е унищожен, че в момента те ползват друг път, който е съществувал и преди строежа на сградата, че между имотите на страните има денивелация около 3-4 м., поради което е изградена подпорна стена, за да се избегне спадане на земни маси. От правна страна е прието, че с изготвяне на ПУП имотите на жалбоподателите № * и * са обединени в имот с пл. № *, до който има самостоятелен достъп до пътя. Прието е, че процесната пътека съществува и е затрупана от строителни отпадъци, поради което е невъзможно ползването й. Според въззивния съд не е установено отпадъците да са натрупани като последица от строежа на сградата на ответника. Съдът не е възприел показанията на разпитаните свидетели и е преценил същите като недостоверни, тъй като не отразяват непосредствени впечатления на свидетелите. Прието е, че строежът на ответника не засяга пътеката, че сградата е построена в рамките на нормативно предвидените отстояния. Съдът е приел, че наличието на самостоятелен достъп до имота на ищците, извършването на строителството в имота, собственост на ответника в рамките на съответните строителни правила и норми и липсата на доказателства за насипване на строителни отпадъци от ответника налагат извода за липса на неправомерни действия от страна на ответника, които да засягат нормалното упражняване на правото на собственост от ищците. Прието е за неустановено наличието на неоснователни действия, извършени от ответника, представляващи посегателства, които пречат на собствениците на имота да осъществяват правомощията си спокойно. При тези съображения съдът е приел, че не е налице фактическия състав на чл.109 ЗС, поради което исковете като неоснователни следва да се отхвърлят. По правния въпрос: С решение № 139/23.11.1985 г. на ОСГК на ВС е застъпено становището, че съсобственик може да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право. Прието е със същото решение, че в случаите, когато един от съсобствениците извършва такива неоснователни действия, които пречат на другия въобще да упражнява своето право в съсобствеността засегнатият може да поиска защита по чл.109,ал.1 ЗС. Настоящият съдебен състав като прецени становището в цитираното решение на ОСГК на ВКС, постановено по конкретен казус и становището на въззивния съд по поставения правен въпрос преценява за правилно становището, изразено в решение № 139/23.11.1985 г. на ОСГК на ВС. Искът с пр. осн. чл. 109 ЗС дава правна защита срещу всяко неоснователно действие на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта. В хипотеза, когато съсобственик извършва неоснователни действия, които пречат на друг съсобственик да упражнява своето право последният може да поиска прекратяване на неоснователните действия, като предяви иск по чл.109 ЗС. Такова неоснователно действие представлява и унищожаването от съсобственик на път за преминаване, включително и до съседен имот. Заинтересованият съсобственик може да поиска прекратяване на неоснователните действия с иска по чл.109 ЗС. Като взема предвид изразеното становище по правния въпрос настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и като краен резултат неправилно. Предявените искове от жалбоподателите-ищци са с пр.осн.чл.109 ЗС - за преустановяване на неоснователните действия на дружеството-ответник, описани в исковата молба, с които пречи да упражняват правото си на собственост както следва - върху имот пл. № * и № *, както и ½ ид.част от съсобствения с ответника имот, обозначен с № * по кадастралния план, а по Кадастралната карта, обозначен като имот № *. Неправилен е извода на съда, че след изготвяне на Подробния устройствен план имотите на жалбоподателите-ищци с № * и * са обединени в един имот с пл. № *, до който има самостоятелен достъп до пътя. Наличието на самостоятелен достъп до имота съдът е приел за установено и от показанията на разпитаните свидетели по делото. По делото е установено, че описаните имоти № * и * са обединени в имот с обозначение № * по Кадастралната карта на [населено място], а не според предвижданията по Подробен устройствен план. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че за имотите, за които ищците се легитимират като собственици на основание прехвърлителни сделки, извършени с нот.акт № */97 г. и № */97 г. пл. № * и * е отреден УПИ № *,* в кв.*по плана на [населено място],[жк] [населено място]. ПУП-ПРЗ е одобрен със Заповед № Г-156/29.03.2005 г. Налице са и данни по делото, че за имота, за който ответното дружество се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, извършен с нот.акт № */13.06.1995 г. е отреден УПИ № * в кв.* по плана на [населено място],[жк]. Подробния устройствен план – ПРЗ за посочения имот е одобрен със Заповед № Г-171/04.04.2005 г., който е съседен на съсобствения имот, обозначен като пътека, представляващ имот с № * по Кадастралната карта. Като взема предвид изложеното съдът намира, че ищците претендират с предявените искове с пр.осн.чл.109 ЗС защита правото на собственост на имоти, за които са отредени урегулирани поземлени имоти с Подробен устройствен план. Пространствените предели на правото на собственост върху същите се разпростира съобразно отреждането с ПУП. Границите на собственост на поземлените имоти се определят според чл.14,ал.5 от ЗУТ съобразно регулационните линии по подробния устройствен план. Въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства относно регулационния статут на имотите, защита на правото на собственост върху които се претендира с предявените искове съобразно предвижданията на Подробния устройствен план за всеки от тях. При непълнота на доказателствата и когато фактическата обстановка по делото не е изяснена е следвало да допусне събиране на нови такива. Съдът е следвало да допусне допълнителна съдебно техническа експертиза, която след анализ на събраните по делото доказателства, проверка на съответните кадастрални и ПУП на [населено място] за процесните имоти да даде заключение от имотите, за които ищците за заявили материална легитимация на собственици с пл. № * и * отреден ли е един урегулиран поземлен имот или повече от един, съответно предвиден ли е достъп до всеки от имотите според ПУП и по какъв начин, като имотите следва да се отразят на скица, съобразно предвижданията на този план. На вещите лица съдът е следвало да възложи и задача относно регулационния статут на съсобствения имот, обозначен като пътека с № * – има ли отреждания за същия по ПУП и какви са те, или съответно имота е нанесен само по действащия кадастрален план. След изясняване на регулационния статут на процесните имоти съдът следва да се произнесе за наличие или не на предпоставките, предвидени в чл.109 ЗС по основателността на предявените искове. Като не е назначил съдебно техническа експертиза с посочените задачи и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства за наличие на фактическия състав на чл.109 ЗС въззивния съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, довело до постановяване на неправилно решение. Поради това обжалваното решение следва да се отмени и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав при условията на чл.293,ал.3 ГПК за извършване на нови процесуални действия. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло въззивно решение № 183/25.02.2011 г. по в.гр.дело № 1549/2010 г. на Варненския окръжен съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: