2 Р Е Ш Е Н И Е № 104 София, 08.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 3863/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Р. Б. от[населено място] срещу въззивното решение на С. окръжен съд от 24.ІV.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 130/2008 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 1254 от 9.ІХ.2009 г. на ІV г.о. на ВКС на РБ по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалния въпрос за доказването на правото на собственост върху горите при споровете по чл. 13 ал.2 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) дали приложения вносен лист от 1.ІХ.1939 г. за изплащане на пълната стойност на “петинките” е между другите писмени доказателства допустими по ГПК съгласно ал.3 на чл. 13 от ЗВСГЗГФ или следва задължително да се представи крепостен (нотариален) акт за покупко продажба на гората според разбиранията на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. З. Р. Б. е предявила иск срещу О. с. “З. и г.”[населено място] с правно основание чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за възстановяване на правото й на собственост върху гора в местността “Краища Ялата” в землището на махала Попрелка[населено място], Смолянско с площ от 38 дка, от която нейният наследодател Р. С. Пандагузов, починал през 1943 г. е притежавал в съсобственост с друго лице Х. А. общо 2/3 ид.части. В законния срок по чл. 13 ал.1 от ЗВСГЗГФ тя не е подала заявление за възстановяване на собствеността й пред ОСЗГ Смолян, поради което е сезирала съда с иска си по чл. 13 ал.2 от този закон. С решението на С. районен съд от 14.ХІІ.2007 г. по гр.д.№ 604/2007 г. искът й е отхвърлен, тъй като не е представен нотариален акт за покупко продажбата на държавната гора. С решение № 203 от 24.ІV.2008 г. по в.гр.д.№ 130/2008 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт при съображения, че независимо от изплащане на “петинките” от страна на П. и А. с приложеното писмено доказателство, то поради липса на завършващия етап от процедурата по придобиване на имота – издаване на нотариалния акт по предвидения ред в специалния закон – Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия от 1911 г. с неговите изменения и допълнения от 1923 г., 1927 г., 1931 г., който е необходим според разпоредбата на чл. 219 от ЗЗД(отм.), е пречка за уважаване на претенцията. Върховният касационен съд, състав на 4 г.о. приема, че обжалваното решение на С. окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ, в която се предвижда при липса на нотариални актове, нотариално заверени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, доказването на собствеността върху горите да се извършва и с косвени доказателства: емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по Т., удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Целта на закона при включване на косвените доказателства е да се облекчат бившите собственици и техните наследници при доказване на правата им като се признае правото на възстановяване на лицата, от които са отнети горите. Следва да се приеме, че “други писмени доказателства” по смисъла на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ са всички официални и частни удостоверителни документи, както и частни писмени договори и или спогодителни протоколи, които не отговарят на изискванията на форма за действителност по действащото право към момента на сключването им. Тези документи са достатъчни за доказване на правото при възстановяване на собствеността, а само при спор за материално право, отнесен за разрешаване в съда по реда на ал.8 на чл. 13 от същия закон всяка от страните трябва да докаже и конкретното придобивно основание. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК – напр. решение № 99 от 29.VІ.2010 по гр.д.№ 26/2009 г.на І г.о. на ВКС, решение № 557/2009 г. на І г.о., решение по гр.д.№ 3244/2008 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 195 от 17.VІІІ.2010 г. по гр.д.№ 583/2009 г. Като е приел противното, Смолянският окръжен съд е нарушил процесуалните правила, поради което постановения от него съдебен акт подлежи на отмяна от настоящата инстанция поради допуснато нарушение по чл. 281 т.3 от ГПК. След отмяната на решението на въззивния съд, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия на основание чл. 293 ал.3 от ГПК, който да се съобрази с даденото тълкуване на разпоредбата на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ с оглед допустимостта на представеното писмено доказателство – вносен лист № 12 от 1.ІХ.1939 г. на Б. в[населено място], да го обсъди и прецени доказателствената му сила с оглед на конкретните твърдения на ищцата във връзка с елементите на фактическия състав на чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и възраженията на ответника. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 203 от 24.ІV.2008 г. постановено от С. окръжен съд по в.гр.д.№ 130/2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: