Ключови фрази


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 89

гр.София,

19.04.2022г.

Върховният касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно закрито заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:



Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА


при секретаря К.Първанова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3111 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК
Обжалвано е решение от 28.04.2021 г. по в.гр.д. 209/2021 г. на ОС - Хасково, с коeто са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса : пропуските в работата на служителя/работника могат ли да обосноват липсата на качества за ефективно изпълнение на работата и тези липсващи качества следва ли да бъдат съобразени с изискванията на длъжностната характеристика и достатъчно мотивирана ли е заповедта за уволнение, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителят за ефективно изпълнение на възложената му работа и/или е посочил задълженията, които той не е в състояние да изпълни, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата,
Жалбоподателят - ОУ „Христо Смирненски“, [населено място], общ. Димитровград, чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивното решение е неправилно, моли да се отмени и да се отхвърлят предявените искове.
Ответникът – М. С. П. , чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд , като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на М. С. П. извършено със Заповед № 46 от 23.10.2020 г. на Директора на Основно училище „Христо Смирненски“, [населено място], възстановил го е на длъжността, заемана от него преди уволнението – „старши учител общообразователен учебен предмет прогимназиален етап“ и му е присъдил обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,през което е останал без работа поради това уволнение от 23.10.2010 год. до 10.11.2010 год., за оставане без работа в продължение на 13 дни в размер на 681,85 и за времето от 11.11.2020 год. до крайния законов срок от 6 месеца в размер на 2047,15 лева, която сума представлява разликата между получаваното от него трудово възнаграждение преди уволнението и получаваното такова на новата му работа, по смисъла на чл. 225 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 3.11.2020г., до окончателното изплащане и иска е отхвърлен над този размер до пълния предявен такъв от 2207.88 лева за този период.
Установено е, че като основание за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта е посочен чл.328, ал.1, т.5 КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
Съдът е приел, че в случая не се установява, какви професионални знания, умения и навици липсват на ищеца за ефективното изпълнение на възложената му трудова функция. Изложени са съображения за това, че твърденията на работодателя за липса на професионални качества се свързват с негово поведение на 24.07.2020 г. по време на проведено онлайн обучение, но според въззивният съд тази проява би могла да бъде морално укорима и да сочи за нарушение на трудовата дисциплина, но не може да обоснове извод за липса на професионални качества и умения на ищеца да изпълнява възложената му работа. Взет е предвид факта, че ищецът е назначен да изпълнява посочената длъжност през 2017 г. и от този момент до 24.07.2020 г. няма представени доказателства от работодателя за това , че той не е могъл да изпълнява възложената му работа поради липса на качества за това.
Въззивният съд е приел, че липсата на професионални качества и умения не могат да бъдат изведени от представените констативни протоколи № 68/30.04.2020 г. и № 73/29.05.2020 г. за извършен текущ контрол, доколкото отправените забележки и препоръки към ищеца касаят не провеждането на учебните занятия, а непредставянето на отчетни форми. Въззивният съд посочва, че неизготвянето и представянето на коректни отчетни форми е част от задължението на служителя, но това от една страна не е трайно състояние и от друга – не сочи на невъзможност да изпълнява трудовите си функции. Ето защо следва да се приеме, че по делото не са налице доказателства, които да обосновават извод за липса на професионални качества и умения ищеца да изпълнява възложената му работа, поради което извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът е приел , че процесната заповед е немотивирана, което е основание за нейната отмяна, като се е позовал на ТР № 4/01.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК - т.3 ,в което е застъпено разбирането, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективното изпълнение на работата чрез изброяването им или да посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата / начинът, по който работникът се справя с възложената му работа/. Прието е, че макар и доста пространна заповедта не отговаря на посоченото изискване работодателят да посочи конкретните липсващи качества или да посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата, а по-скоро сочи на нарушения на трудовата дисциплина, но не и на липса на качества да изпълнява възложената му работа.
По посочените съображения въззивният съд е уважил главният иск, което от своя страна е довело до уважаването на обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал.1, т.2 и т.2 КТ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса пропуските в работата на служителя/работника могат ли да обосноват липсата на качества за ефективно изпълнение на работата и тези липсващи качества следва ли да бъдат съобразени с изискванията на длъжностната характеристика и достатъчно мотивирана ли е заповедта за уволнение, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителят за ефективно изпълнение на възложената му работа и/или е посочил задълженията, които той не е в състояние да изпълни, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата.
Настоящият състав намира, че на същите съдът е дал отговор в противоречие с даденото разрешение в тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се посочва, че в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са основателни, тъй като в случая работодателят не е доказал осъществяване на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а именно, че в случая липсват качества на служителя за ефективно изпълнение на работата.
Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати.
В случая ищецът е бил старши учител общообразователен учебен предмет прогимназиален етап, преподавател по „биология и здравно образование,химия и опазване на околната среда, човекът и природата“ в ОУ „Христо Смирненски“. Липсата му на умения да поддържа отношения на доверие и уважение с колегите педагози, формалното му отношение към цялостната организация на обучението в учебното заведение, несъблюдаването на Етичния кодекс за работа с деца , невъзможността му да създаде атмосфера и дисциплина, които да благоприятстват работата му с учениците и да ги мотивира за разгръщане на потенциала в тях при конструктивен и положителен диалог, са били основания на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение на служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Това си право работодателят е упражнил законосъобразно и като не е кредитирал приетите по делото доказателства- констативен протокол №90/24.07.2020г. за педагогически контрол, констативен протокол №50/17.01.2020г., констативен протокол №64/30.03.2020г., констативен протокол №68 / 30.04.2020г., констативен протокол №73/29.05.2020г., констативен протокол №82/30.06.2020г., докладни записки от Д. И., И. В., В. Ч., Е. И., А. С. и К. С., сигнали от Т. Л., Е. М., Султана И. и свидетелски показания, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и да отхвърли като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от жалбоподателя и представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 1310 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за производството пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 28.04.2021 г. по в.гр.д. 209/2021 г. на ОС – Хасково, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. П. искове срещу ОУ „Христо Смирненски“, [населено място], обл. Хасково с правно основание чл.344, ал.1,т.1 -3 КТ за отмяна на уволнението му като незаконно, възстановяването му на длъжността, заемана от него преди уволнението – „старши учител общообразователен учебен предмет прогимназиален етап“ и заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради това уволнение в размер на 2729 лева.
ОСЪЖДА М. С. П. ДА ЗАПЛАТИ НАОУ „Христо Смирненски“, [населено място], обл. Хасково СУМАТА 1310 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: