1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 50103 гр. София, 05.01.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и двадесет и трета година, в състав: Председател: Бонка Йонкова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 1505 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Гаранционен фонд, чрез процесуален представител, срещу Решение № 443 от 29.03.2022г. по в.гр.д. № 49/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 260313/ 05.11. 2021г. по гр.д. № 622/2020г. на Софийски окръжен съд, ТО, ІІІ с-в, като краен резултат Гаранционен фонд е осъден да заплати на Г. К. С. сумата от 80 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.12.2019г., причинено от неустановен водач на неустановено МПС, на основание чл.557, т.1 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба Гаранционен фонд поддържа, че в обжалваната част атакуваното въззивно решение е необосновано и постановено в нарушение на съществени процесуални правила. Твърди се неправилност на извода, че поведението на водача, управлявал неустановено моторно средство, е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. При условията на евентуалност, касаторът изразява несъгласие и с размера на присъденото обезщетение, който счита за завишен, несъобразен със задължителната съдебна практика при прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Моли да се отмени решението в осъдителната част и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Г. К. С., чрез процесуалния си представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски. С Определение № 50295 от 07.06.2023г. по настоящото т.д. № 1505/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по подадената от Гаранционен фонд касационна жалба на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, сезиран с жалба от ищцата срещу първоинстанционното решение, с което изцяло е отхвърлен предявеният от нея срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.12.2019г., причинено от неустановен водач на неустановено МПС, съставът на апелативния съд е приел за безспорен между страните факта, че ищцата е претърпяла ПТП на 30.12.2019г. Изложени са съображения и за доказаност на този факт чрез показанията на свидетел очевидец, съставения протокол за ПТП, както и две заключения на САТЕ. За да не сподели решаващия за отхвърлянето на иска извод на първоинстанционния съд за недоказаност противоправно поведение на водача на неустановеното МПС, след обсъждане на горепосочените доказателства апелативният съд е приел, че последният е допуснал нарушения на чл.16, т.1 от ЗДвП – приближавайки автомобила на ищцата насрещно навлиза в нейната лента за движение при налична видимост между автомобилите, управлявайки своя джип с висока скорост. За неоснователно е намерено възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД. След обсъждане на експертните заключения и кредитиране на изслушаната във въззивното производство разширена съдебно-автотехническа експертиза, решаващият съд е стигнал до извода, че предприетата от ищцата маневра е била спасителна, своевременна и правилна. За неустановено по делото е прието твърдението за неправилно боравене с уредите за управление на автомобила от страна на ищцата, както и това дали натискането на спирачките на автомобила е довело до поднасянето върху леда на същия или спирачките са задействани преди този момент. Посочено е също така, че всички вещи лица са категорични в извода, че ако ищцата не се е била отклонила вдясно, а е последвал челен удар между нейния и неизвестния автомобил, последиците биха били по-тежки. След обсъждане на представеното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза , въззивният съд е приел за установено, че получените от ищцата вследствие на пътното произшествие увреждания са: разкъсно-контузна рана на лицето, счупване на дясна хълбочна кост с разместване, многофрагментно счупване на дясна голямопищялна кост в долната й част с разместване и частично изкълчване на глезенната става. Счупването на големия пищял е лекувано оперативно с открито наместване и фиксиране на фрагментите с винтове. Остеосинтезата не е отстранена. Посочено е, че периодът на възстановяване от счупването на големия пищял е около осем месеца, като през първите два месеца болките са били интензивни. При извършен личен преглед вещото лице е установило, че ищцата има ограничен обем движение на глезенна става при движение на ходилото нагоре-надолу, като тези последици имат траен характер. Въз основа свидетелските показания на майката на пострадалата е прието за установено, че ищцата три месеца е била на легло и свидетелката се е грижила за нея; ходила е на рехабилитация пет месеца след ПТП и с патерици близо година; продължава да се оплаква от болки на наранените места. След съобразяване възрастта на пострадалата – 50 години, дългия период на възстановяване, продължителния период на интензивни болки, нуждата от помощ в ежедневието в продължение на месеци, невъзможността от самостоятелно придвижване в периода на възстановяване, както и настъпилите непреодолими последици – ограничения обем движения на глезенна става, съдът е приел, че сумата от 80 000 лв. е справедливото в случая обезщетение по чл.52 ЗЗД. Изложени са и съображения, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил конкретните индивидуални и субективни изживявания на ищцата, както и момента на настъпване на увреждането – в случая 2019г., стандарта на живот в страната спрямо този момент, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. Решението на Софийски апелативен съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на Гаранционния фонд за необоснованост на извода за доказаност на противоправното поведение на водача на неустановеното МПС, направен от състава на САС след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, между които и приетото във въззивното производство, неоспорено от страните, заключение на съдебно-автотехническата експертиза, установило механизма на ПТП, предизвикано от горепосочения водач. По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на възстановяване и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите , в който смисъл са Решение № 39 от 07.05.2020г. по т.д. № 1184 от 2019г.; Решение № 128/01.08.2017г. по т.д. № 231/2016. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 93/23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ т.о.; Решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ т.о.; Решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011г., І т.о. и мн. др. В случая въззивният съд е посочил всички обстоятелства, имащи значение при определяне обема на неимуществените вреди, произтичащи от причинените телесни увреждания – възрастта на пострадалата; броят, характерът и тежестта на уврежданията; видът и продължителността на проведеното лечение; интензитетът и продължителността на болките; търпените физически неудобства и притеснения в ежедневния бит през лечебния и възстановителен период; последиците от уврежданията за здравето на пострадалата понастоящем и прогнозата за бъдещето; социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на произшествието. В отклонение от съдебната практиката, обаче, решаващият състав не е оценил в достатъчна степен тези обстоятелства. По-конкретно: Не е отчел, че следоперативният период и този на консервативното лечение на таза са преминали гладко, без усложнения, в обичайните времеви рамки с оглед възрастта и общото здравословно състояние на пострадалата, както и че показанията на свидетелката С., майка на ищцата, за ползвани патерици в продължение на година не съответстват на приетите по делото медицинска документация и експертно заключение, според което възстановителният период на фрактурата на глезена е приключил в рамките на осем месеца. Макар да е посочил, че съобразява социално-икономическите условия в страната, в действителност въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди в размер, който не съответства на конкретната икономическа конюнктура към момента на увреждането – м. декември 2019г. С оглед размера на работната заплата в страната, като ориентир за жизнения стандарт, която към посочената дата е съответно: 560 лв. – минимална работна заплата и 1300 лв. – средна работна заплата, определеното обезщетение за неимуществени вреди 80 000 лв. се явява прекомерно завишено и не отговарящо на общественото разбиране за справедливост. С оглед изложените съображения и при съобразяване на изброените обстоятелства, както и на нивата на застрахователно покритие по риска „Гражданска отговорност“ към релевантния момент, настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата 65 000 лв. Ето защо, за разликата до присъдения размер 80 000 лв. въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като предявеният иск следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход на спора, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса над сумата от 2 600 лв. и над сумата от 95 лв. – съдебно деловодни разноски, и по сметка на Софийски апелативен съд – над сумата от 1 300 лв. за държавна такса и над сумата от 120 лв. - съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Гаранционен фонд допълнително сумата от 30 лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. За касационното производство, следващите се на касатора разноски възлизат на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. за държавна такса. На основание чл.38, ал.2 ЗА Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. О. – САК адвокатско възнаграждение в размер на 4 328.50 лв., с ДДС. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 443 от 29.03.2022г. по в.гр.д. № 49/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено отхвърлителното Решение № 260313/ 05.11.2021г. по гр.д. № 622/2020г. на Софийски окръжен съд, ТО, ІІІ с-в, и е присъдена разликата над 65 000 лв. до 80 000 лв., за която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Г. К. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.12. 2019г., причинено от неустановен водач на неустановено МПС, на основание чл.557, т.1 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса над сумата от 2 600 лв. и над сумата от 95 лв. – съдебно деловодни разноски, и по сметка на Софийски апелативен съд – над сумата от 1 300 лв. за държавна такса и над сумата от 120 лв. - съдебно деловодни разноски, вместо което постанови: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. С., ЕГН [ЕГН], против Гаранционен фонд иск с правно основание чл. чл.557, т.1 КЗ за разликата над 65 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30. 12. 2019г., причинено от неустановен водач на неустановено МПС. ОСЪЖДА Г. К. С. , ЕГН [ЕГН], да заплати на Гаранционен фонд допълнително сумата от 30 лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство и разноски за касационното производство в размер на 450 лв., от които 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. за държавна такса. ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адвокат В. О. от САК адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 4 328.50 лв., с ДДС, на основание чл. 38, ал.2 ЗА. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 443 от 29.03.2022г. по в.гр.д. № 49/2022г. на Софийски апелативен съд в останалата допусната до касационно обжалване част, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Г. К. С. сумата от 65 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020г. до окончателното й изплащане Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.