Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 31.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 21.02. две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело № 239/2012 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу решение №29 от 13.01.2012 г. по гр.д.№2461/2011 г. на Софийския апелативен съд,ГК, 8 състав, с което по реда на чл.196 и сл.ГПК, отм., във вр. с §2, ал.1 ПЗР на ГПК е отменено решение от 25.01.2011 г. по гр.д.№1757/2007 г. на Софийския градски съд, І Г.О., 8 състав и е уважен на основание чл.280 ЗЗД предявеният от Н. И. Д. срещу касатора иск за заплащане на сумата 117 230 лв., представляваща уговорено възнаграждение по договор за консултантски услуги от 27.12.2002 г. С този договор ищцата е поела задължение да консултира възложителя [фирма] по изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовката на пакет от документи и изготвяне на бизнес план, както и на технико-икономически анализ и оценка за кандидатстването му за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по програма „С.”. Софийският градски съд е квалифицирал сключения консултантски договор като договор за изработка, а предявения иск- като такъв по чл.266 ЗЗД. Приел е, че ищцата не е доказала представянето на завършена за приемане работа, както и че възложителят я е приел, поради което е отхвърлил иска. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.280 ЗЗД, като е приел, че между страните са се установили правоотношения по договор за поръчка. С изработения от ищцата бизнес план ответникът е участвал в проекта за предоставяна на безвъзмездна финансова помощ по програма С., която съобразно Договор №289/28.12.2002 г., сключен с ДФ”З.”, е отпусната в размер на 1 172 293.09 лв. Определеното в чл.2 от консултантски договор възнаграждение в размер на 10% от изплатената субсидия е уговорено под отлагателно условие, което на основание чл.25, ал.1,изр.второ ЗЗД е фингирано от съда за сбъднало се, защото ответникът недобросъвестно е възпрепятствал сбъдването му. Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.280 ЗЗД, защото предмет на сключения консултантски договор не е извършването на правни действия., а визираното в чл.1 от този договор изработване на инвестиционен проект, включващ подготовката на пакет от документи и изготвяне на бизнес план, както и на технико-икономически анализ и оценка за кандидатстването му за отпускане на субсидия по програма „С.”. Навежда и доводи за необоснованост, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-липса на преценка за правната значимост на изброените от съда доказателства. Цененият от съда „протокол за разпит” от 21.08.2006 г. на лицето З. Ш., разпитан в качеството на свидетел в стадия на дознанието, не представлява годно доказателствено средство в гражданския процес. Подържа, че не е налице универсално правоприемство между страната по договора [фирма] и касатора [фирма] към датата на прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец по реда на чл.15, ал.1 ТЗ- 17.12.2004 г., защото задължението на едноличния търговец по договора за консултантски услуги към този момент не е било възникнало. С допълнителна касационна жалба навежда довод за недопустимост, евентуално за неправилност на решението в частта, с която са присъдени законните лихви върху целия размер на предявения иск, начиная от 08.09.2005 г.- датата на предявяване на частичния иск за сумата 7 815 лв., без съдът да се съобрази с направеното с молба от 27.02.2007 г. увеличение на иска. С определение №748 от 16.11.2012 г. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по въпроса ”Как следва да се квалифицира консултантския договор/предмет на спора/ като договор за поръчка или като договор за изработка, респективно как следва да се квалифицира подадения иск, уважен от въззивния съд?”, поради постановяването му в противоречие с Решение №71 от 03.06.2009 г. по т.д.№767/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. и приложеното решение №5 от 15.03.2010 г. по т.д№390/2009 г. на ВКС, І Т.О., постановени по реда на чл.290 ГПК и формиращи задължителна съдебна практика, в които решения договорът за консултантска услуга е квалифициран като вид договор за изработка. Касационната жалба е основателна по отношение на правната квалификация на иска. Неправилно Софийският апелативен съд е приел, че сключеният между [фирма] и ищцата на 27.12.2002 г. консултантски договор по своята правна същност представлява договор за поръчка. Предмет на договора за поръчка е извършването от довереника на възложените му от доверителя правни действия. Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден от закона, поради което правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор. Съгласно чл.2 от сключения консултантски договор ищцата е поела задължение да консултира възложителя [фирма] за изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовката на пакет от документи и изготвяне на бизнес план, както и на технико-икономически анализ и оценка за кандидатстването му за отпускане на субсидия по програма „С.”. От така очертания предмет на договора следва, че ищцата дължи на възложителя престиране на резултат от трудова/интелектуална/ дейност, а трудовият резултат е предмет на договор за изработка. Съгласно чл.258 ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката на възложителя, т.е. договорът за изработка има за предмет овеществения труд на изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен физически или интелектуален труд. Или на поставения правен въпрос следва да се отговори :Договорът за консултантски услуги, представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд. В същия смисъл се произнесъл и ВКС с Решение №71 от 03.06.2009 г. по т.д.№767/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. и решение №5 от 15.03.2010 г. по т.д№390/2009 г. на ВКС, І Т.О., постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращи задължителна съдебна практика, която се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Съобразно изложеното дотук неправилно предявеният от Н. И. Д. иск за уговорено с консултантския договор възнаграждение е квалифициран като такъв по чл.280 ЗЗД, вместо по чл.266 ал.1, във вр. с чл.258 ЗЗД. Касае се за неправилна квалификация на спорното право, а не за нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което следва, че обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон/вж. ТР2-2012 г. ОСГКТК/. Между ищцата Н. Д. и ответника [фирма], в качеството му на правоприемник на [фирма], на 27.12.2002 г. е сключен консултантски договор, по силата на който ищцата е поела задължението да консултира възложителя по изготвяне на инвестиционен проект, включващ пакет от документи и изготвяне на бизнес план, както и технико-икономически анализ, свързани с подготовката и изпълнението на техническия проект, съгласно Изискванията на Наредба №16/18.05.2001 г./ДВ бр.50/2001 г/. Изпълнението на това нейно задължение се доказва от представените по делото косвени доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Правилно въззивният съд е приел, че ответникът е участвал в проекта за предоставяна на безвъзмездна финансова помощ по програма С. с представения от ищцата по делото бизнес-план. Той е напълно идентичен с този представен по реда на чл.153, ал.1, ГПК, отм.от ДФ”З.”. Изработването на този бизнес плана от ищцата се доказва и чрез издадения от възложителя в нейна полза запис на заповед от 23.12.2003 г., издаден почти около една година след подписване на консултантския договор, за изплащане на сума в размер на 10% от безвъзмездната финансова помощ- субсидия по програма С.. Неоснователни са доводите на ответника, свързани с абстрактния характер на сделката по записа на заповед. Правната теорията и съдебната практика не абсолютизират абстрактния характер на записа на заповед, поради което с оглед неговата обезпечителна функция за гарантиране изплащането на дължимото възнаграждение на ищцата с правно основание чл.266, ал.1 ГПК, той представлява доказателства както за изработването на възложеното на ищцата Д. по консултантския договор, така и за приемането му от възложителя. Изработването на бизнес плана от нея се доказва и от представения по делото протокола за разпит на свидетел- З. Ш. от 21.08.2006 г., намиращ се на стр.32 по гр.д.№1757/2007 г. на Софийския градски съд. Протоколът съдържа саморъчните обяснения на подписалия го З. Ш., удостоверяващи неизгодни за него факти, поради което този протокол независимо, че е създаден в предварителното наказателно производство, представлява частен свидетелстващ съдържащ извънсъдебните признания на подписалия го. С оглед особения характер на сключения договор за консултански услуги за изготвяне на проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма „С.” приемането по смисъла на чл.266, ал.1 ЗЗД от възложителя е прехвърлено на комисията за избор на проекти. Съгласно чл.2/1/ от консултантския договор задължението на възложителя да изплати на консултанта възнаграждение в размер на 10% от стойността на изплатената субсидия възниква след одобряване на изготвения от консултанта инвестиционен проект от комисията по избор на проекти към А. С.. Правомощието на комисията за избор на проекти да одобрява или отхвърля проекта се съдържа в чл.21, ал.1,т.3 от Наредба №16/18.05.2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С.. В случая не се спори, че проектът е одобрен. Между ДФ”З.” и [фирма] е сключен на 06.01.2003 г. Договор №289/28.12.2002 г. за предоставяне на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 172 293.09 лв. Субсидията не е получена от възложителя по договора за консултантски услуги, тъй като той с писмо от 13.04.2004 г. до изпълнителния директор на ДФ”З.”/стр.21 по гр.д№7468/2005 г. на Софийския районен съд/ е отказал изпълнението на задълженията си по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Неизпълнението на тези му задължения се доказва и от изпратеното от ДФ”З.” до ищцата писмо изх.01-6500/9884 от 22.04.2010 г. Съобразно това поведение на ответника, правилно Софийският апелативен съд е приложил фикцията на чл.25, ал.1 ЗЗД и е приел за сбъднало се отлагателното условия по консултантския договор, тъй като възложителят по този договор недобросъвестно е попречил за настъпване на отлагателното условие- изплащането на субсидията. Неоснователен е и доводът на ответника [фирма], че между него и ЕТ К.-З.-З. Ш. не е възникнало универсално правоприемство. Прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец „К.-З.-З. Ш.” е вписано с решение от 17.12.2004 г. по ф.д.№6937/1990 г на СГС. Ответникът не е доказал, че предмет на прехвърляне е само част от правата , задълженията и фактическите отношения на едноличния търговец, която не включва и задълженията по сключения на 27.12.2003 г. консултантски договор. С прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец като съвкупност, включващо както вземания, така и задължения, фактически се прехвърля цялото правоотношение между страните, възникнало по сключения консултантски договор във връзка със сключения между [фирма] и ДФ”З.” договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съобразно изложеното дотук и поради дадената от Софийския апелативен съд неправилна квалификация на предявения от ищцата Н. Д. иск по чл.280 ГПК, вместо по чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 ЗЗД, на основание чл.293, ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение ще следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът ще следва да бъде разрешен в настоящето производство. По изложените дотук съображения съдът намира, че предявеният от ищцата иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на уговореното възнаграждение за изпълнения от нея договор за консултантски услуги следва да бъде уважен в размер на 117 230 лв., ведно със законната лихва върху частта от сумата 7 815 лв., начиная от 08.09.2005 г. , а върху останалата част до пълния размер - от 21.02.2007 г. до окончателното й изплащане. Основателността на главния иск обуславя и основателността на акцесорния по чл.86, ал.1 ЗЗД в предявения размер от 1000 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата ще следва да бъде присъдена сумата 2500 лв., изплатен адвокатски хонорар за един адвокат. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №29 от 13.01.2012г. по т.д.№2461/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав, като вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на Н. И. Д. сумата 117 230/сто и седемнадесет хиляди и двеста и тридесет/ лв.дължимо на основание чл.266, чл.1 ЗЗД възнаграждение по консултантски договор от 27.12.2002 г., ведно със законната лихва върху частта от сумата от 7 815 лв., начиная от 08.09.2005 г. , а върху останалата част до пълния размер от 117 230 лв.-от 21.02.2007 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1000/хиляда/лв мораторна лихва. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на Н. И. Д. сумата 2 500 лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: