4 Р Е Ш Е Н И Е № 756/10 София, 22.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева дело № 101/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 774 от 08.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на И. Г. Х.,чрез адв. Р. Н. на решение № 544 от 30.12.2008 г. по гр. д № 1202/2008 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение на Районен съд-Разлог, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен от касатора срещу ОСЗ „Р.” за признаване на правото на наследниците на В. К. да възстановят правото си на собственост върху нива, находяща се в м.”Б. дол”, землището на [населено място], [община], с площ от 1.000 дка и нива в м.”Б. дол”, землището на [населено място], [община], с площ от 1.700 дка. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по материалноправния въпрос- емлячните/данъчните/ регистри годно доказателство ли са по чл. 12 ал.2 от ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение,поради неправилно приложение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявения иск. Ответната страна-ОСЗГ - Р. не взема становище по жалбата. За да отхвърли установителния иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ въззивната инстанция е приела,че липсват доказателства наследодателят на ищеца-сега касатор да е бил собственик на процесните имоти,тъй като представеният документ- извлечение от данъчната книга за периода 1936-1948 год.,заверена от ТД”Държавен архив”-Б. не материализира придобивното основание,имащо транслативен ефект,тъй като към момента на масовизацията на ТКЗС през 1957 год.,наследодателят му Г. В. К. вече не е бил жив и не установят факта дали те са били в патримониума на наследниците му,както и кой от тях ги е внесъл в ТКЗС,поради което не може да се цени като доказателство по чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ,установяващо право на собственост. В решение № 132/28.02.2002 год. по гр.д. № 950/2001 год. на V г.о. на ВКС, решение № 87/03.03.1994 год. по адм.д. № 4867/93 год. на III г.о. на ВС, решение № 2648/20.12.1994 год. по адм.д. № 217/94 год. на III г.о. на ВС, решение № 59/06.03.1997 год. по гр.д. № 867/96 год. на Р. и решение № 48/02.07.2001 год. по гр.д. № 661/00 год. на Б. в противоречие с атакуваното въззивно решение, е прието, че правото на собственост върху земеделски земи се установява с писмени доказателства, като нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и други писмени доказателства, тоест приема се, че правото на собственост може да се доказва с всички допустими от ГПК писмени доказателства в това число и с тези, които са изброени в чл. 12 ал.2 от ГПК. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за правилно второто становище. При предявен иск с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че има правен интерес от водене на делото,както и че той или неговият наследодател е бил собственик на процесните имоти към момента на обобществяването им.За установяването на право на собственост следва да бъдат представени писмени доказателства, които да бъдат годни да удостоверят собствеността.Такива доказателства съгласно чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ са само писмените, като изрично са изключени писмените декларации и/или свидетелските показания.Правото на собственост може да се доказва и с документи, които са предвидени като надлежно доказателствено средство за установяване правото на собственост,доколкото страната не разполага с титул за собственост,но които имат характеристика на годно писмено доказателство-емлячни и данъчни регистри,данъчни книги, молба-декларация за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и др.Разпоредбата на чл. 12 ал.2 от ЗСПЗЗ намира приложение, както в административното производство пред съответната ОСЗ, така и в производството по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ.В противен случай би се създал облекчен режим на установяване на право да се иска възстановяване на земеделски земи пред административния орган, който да не се прилага в съдебното производство. Решението е неправилно. В конкретния случай по делото е представено копие от стр. 18 от данъчната книга на Д.Д. за периода 1936-1948 г., която съдържа партидата на наследодателя на ищеца –Г. В. К.. В нея са посочени притежаваните от него непокрити имоти, изброени по вид, местност, площ, качество, основание за притежаване; определена е оценката им и дължимият поземлен данък. Притежаваните от наследодателя земи са декларирани въз основа на Наредбата-закон за поземления данък /ДВ бр. 115/25.05.35 г./. Съставената на база на декларациите на собствениците данъчна книга е допустимо доказателство по смисъла на чл. 12 ал.2 от ЗСПЗЗ и въззивният съд не е имал основание в случая да приема, че предявеният иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е недоказан.Без значение е,че декларирането и записването в данъчните книги не е непосредствено преди образуването на ТКЗС,тъй като собственикът няма задължение във всеки един момент да удостоверява това си качество.Ако ответникът твърди,че е настъпила промяна в притежанието на имотите,то доказателствената тежест за това е негова. Постановеното въззивно решение следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон и да се постанови ново ,с което да се уважи предявеният иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 544 от 30.12.2008 г.,постановено по гр. д № 1202/2008 г. по описа на Благоевградски окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ,предявен от И. Г. Х. от [населено място], [улица] срещу ОСЗГ - Р. , че наследниците на Г. В. К.,б.ж.на [населено място], [община],починал на 1.11.1950 год. имат право на възстановяване на собствеността върху следните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община] , представляващи : нива, в м.”Б. дол”, с площ от 1.000 дка и нива в м.”Б. дол”, с площ от 1.700 дка. Решението е постановено при участието на [община]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: