1 Р Е Ш Е Н И Е №.190 гр. София,10 юли 2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Атанасова наказателно дело № 715 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е образувано по касационни жалби от частните обвинители Г. А. Г. и Р. П. Б., подадени чрез упълномощения им повереник адв. Я. С., срещу въззивна присъда № 3 от 11.02.2019 г., постановена по внохд № 948/17 г. по описа на Апелативен съд-София. В жалбите се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърдението за неправилно приложение на материалния закон се състои в това, че САС не е приложил правилно материалния закон, вследствие на допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на съществените нарушения на процесуалните правила се навеждат доводи за липса на мотиви, нарушение на чл.105, ал.2 и чл. 106 от НПК, поради твърдяна негодност на доказателства и доказателствени средства. Според касаторите въззивният съд е нарушил и правилото на чл.107, ал. 3 от НПК, тъй като е отказал да събере и провери доказателства, подкрепящи обвинението. Изтъква се нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК, изразяващо се в оправдаването на подсъдимия, въпреки доказаността на обвинението по безспорен и несъмнен начин. Твърди се, нарушение на принципа на състезателност в наказателния процес. Наведен е довод за нарушение на разпоредбите на чл. 13 и 14 от НПК, поради неизпълнение на задължението на съда за разкриване на обективната истина и за формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Прави се искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбите са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Заявява, че въззивният съд е изложил подробни мотиви за това, че е налице хипотезата на случайно деяние, регламентирана в чл. 15 от НК, което е провокирано от поведението на пострадалия А. Г.. Сочи за установено, че ударът между двете МПС е бил непредотвратим, подсъдимият не е бил длъжен да предприеме т.нар „спасителна маневра“, още повече, че би могъл чрез нея да създаде опасност за останалите участници в движението. Заявява, че различните варианти на поведение, залегнали в експертното заключение, само потвърждават липсата на извършено от подсъдимия престъпление. Отправя искане за оставяне на въззивната присъда в сила. Адвокат С., упълномощен повереник на частните обвинители, поддържа касационните жалби по изложените в тях съображения. Счита, че в мотивите на САС неправилно са изложени фактически обстоятелства по настъпване на ПТП, на базата на които е постановена атакуваната присъда. Акцентира върху допуснато от въззивния съд нарушение, изразяващо се в незачитане на приетата пред СГС КСМАТЕ. Оспорвайки фактическите положения, приети за установени от САС, аргументира становище, че подсъдимият е бил длъжен да предотврати настъпването на ПТП и смъртта на пострадалия Г.. Във връзка с доказателствения анализ навежда доводи, че САС не е ценил повечето гласни доказателства, събрани от СГС, а в цененето на допуснатата двойна АТЕ е игнорирал част от заключенията, поради което достигнал до неправилни фактически изводи. Отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, алтернативно – за връщане на делото на апелативната инстанция за ново разглеждане. Процесуалният представител на подсъдимия - адв. Н., изразява становище за пълнота, прецизност и правилност на анализа на доказателствения материал по делото. Намира, че изводите на приетите от въззивния съд експертизи, пресъздадени в мотивите на съда, са резултат от правилната интерпретация на житейски факти и на технически изводи, са убедителни. От първостепенна важност според защитника е, че при дължимото по закон поведение за намаляване на скоростта и спиране, ударът остава непредотвратим за подсъдимия. Оспорва твърдението на касаторите за нарушение на процесуалните правила. Пледира за оставяне в сила на въззивната присъда като правилна и законосъобразна. Подсъдимият П. Л. в своя защита и в последната си дума изразява искрени съболезнования на семейството на пострадалия и прави искане за оставяне в сила на оправдателната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 05.04.2017 г., постановена по нохд № 3103/16 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия П. С. Л. за виновен в това, че на 11.04.2015 г., около 13:10 часа в [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка //, модел //, с регистрационен номер /№/ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 37, ал. 1 от ЗДвП; „ При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като започнал да извършва ляв завой за навлизане в [улица]и не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет марка „Х.“, модел „Ц.“, с рег. Номер С., като по непредпазливост причинил смъртта на водача А. Г. Г. и нанесъл средни телесни повреди на пътника, пътуващ на мотоциклета – М. В. И., както следва: счупване – изкълчване на костите на дясната предмишница; счупване на дланната и първата фалангеална кост на петия пръст на дясната ръка/ причинило трайно, за повече от 30 дни затрудняване на движенията на десния горен крайник/ и счупване на десния кондиларен израстък на долната челюст / счупване на челюст/, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. "б", вр. ал. 1, б. "б" и "в" , предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на така наложеното наказание било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 343г от НК, съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок една година и шест месеца, от което е приспаднал времето, през което по административен ред за същото деяние подсъдимият е бил лишен да управлява МПС, считано от 21.05.2015г. Подсъдимият бил осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски. С въззивнa присъда № 3 от 11.02.2019 г., постановена по внохд № 948/17 г., Апелативен съд - София на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. "б", вр. ал. 1, б. "б" и "в" , предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. Касационните жалби са допустими – подадени са от лица, притежаващи процесуална легитимация, в предвидения в закона срок, разгледани по същество се явяват основателни. На първо място следва да се обсъдят твърденията на частните обвинители и повереника им за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна, ще изключат необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Съдържанието на двете касационни жалби е напълно идентично и сочи на еднопосочност в аргументацията във връзка с оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, и по-точно на тези, свързани със събирането и оценката на доказателствата и доказателствените средства. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. Освен това приетите фактически положения следва по недвусмислен начин да обосновават направените изводи по правото. По настоящото дело, въззивната инстанция е изложила фактическа обстановка, която в систематизиран вид възпроизвежда част от фактологията, приета от първостепенния съд, като отчита, че последната е изведена на базата на пълноценен и задълбочен анализ на доказателствените материали по делото. Същевременно обаче съдът е акцентирал върху това, че дадена група обстоятелства, от съществено значение за делото, не са били безпротиворечиво изяснени – скоростта на движение на лекия автомобил, скоростта на мотоциклета, времето за реакция на двамата водачи, както и местоположението на МПС „Фолксваген“ по надлъжната ос на лентата за движение и спрямо разделителната непрекъсната линия към момента на възприемане на насрещно движещия се мотоциклет. Поради посоченото, както и предвид наведените от защитата възражения във въззивната жалба, Софийският апелативен е назначил нова двойна АТЕ, поради невъзможност да бъде извършен допълнителен разпит на вещите лица, изготвили заключението по допълнителната АТЕ(л.102-105 от ДП), тъй като един от експертите е починал. Назначената повторна експертиза е изследвала и е дала отговор на въпросите, които са били поставени на допълнителната експертиза. В експертното си заключение вещите лица са разглеждали като възможни два варианта за скорост на автомобила – 40, съответно 17 км/ч, определяйки по-ниската величина като научно по-вероятна и обоснована в конкретния случай. В хода на въззивното съдебно следствие САС е назначил и допълнителна двойна АТЕ, в която, посредством компютърна симулация, при зададени от съда и страните редица варианти на показатели за скорост на двете МПС, местоположение на пътното платно на лекия автомобил спрямо двойната разделителна линия в момента на започване маневрата завой наляво и време за реакция на водачите, са изведени 96 варианта на възможно поведение на участниците в движението, между които се е реализирало процесното транспортно произшествие. Всъщност, с назначаване на допълнителната експертиза въззивният съд вместо да изясни обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, е създал още по-голяма неяснота относно съставомерните факти. Поставянето на задачи на АТЕ в условията на вариантност е принципно допустимо, но същите следва да са във връзка с изследването на находки и обективно установени данни в хода на процеса, а не на предполагаеми хипотези. Наличието на различни варианти на поведение на участниците в ПТП, имащи значение за установяване механизма, по който то се е реализирало, изисква съдът в съдебния си акт да аргументира убедително изводите си, като посочи кои експертни заключения кредитира и в кои техни части, което не е сторено от въззивния съд. Независимо, че апелативният съд е положил усилия за изясняване на важните обстоятелства по делото и на няколко страници е изложил подробни аргументи относно кредитацията на приетия от него вариант на протичане на процесните събития, то крайният му извод за механизма на местопроизшествието, е неубедителен. Въпреки обема на мотивите е необходимо да се изтъкне, че в случая контролираната инстанция не е изпълнила процесуалното си задължение да обсъди всички събрани доказателства, в тяхната цялост и взаимна обвързаност и да ги подложи на обективен, всестранен и пълен анализ така, както изискват принципните правила на наказателния процес във връзка с доказването. Това е особено наложително когато са налице противоречиви доказателства досежно определени обстоятелства, както и когато въззивната инстанция приема нови фактически положения, обуславящи различни правни изводи от направените от първостепенния съд. В случая повторна експертиза и допълнителната такава дават различни – противоположни заключения относно възможността за предотвратяване на удара от страна на подсъдимия. Съдът е избрал един от възможните варианти от допълнителната АТЕ, при който ударът е непредотвратим, като не е изложил мотиви, за да не даде вярна на заключението по основната експертиза за това, че подс.Л. е имал обективна възможност да предотврати произшествието, като не навлиза в лентата за насрещно движение и не предприема маневра завой наляво. Също така част от изводите на съда са направени въз основа на собствени изчисления, като са пренебрегнати експертните заключения, но не са изложени мотиви за несъгласието с изводите на вещите лица. Изложението досежно пряко релевантните за обвинението факти, не дава основание да се прецени, че в пълнота е изяснен механизмът на осъществяване на ПТП и в частност факта дали ударът е бил предотвратим или не от страна на подсъдимия. Това, от своя страна, ограничава възможността на касационната инстанция за преценка правилността на изводите по приложението на материалния закон. В подкрепа на фактическите си констатации, въззивният съд е изложил ясни аргументи единствено защо приема за достоверна скоростта на движение на лекия автомобил от 40км/ч., съответно 225 км/ч за мотоциклета, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства, на които се основава този извод поотделно и в тяхната съвкупност. Същевременно обаче не е коментирал в цялост назначена от него нова АТЕ относно експертните изводи касателно обективната възможност на подсъдимия да предотврати удара, като вземе решение да не навлиза в лентата за насрещно движение, т.е. като не предприема маневрата „завой наляво“, и продължи движението си направо в своята лента за движение. Неясни са мотивите на съда, за да приеме за установена в проверявания съдебен акт една от множеството хипотези, при която за подсъдимия, който е управлявал л.а./марка/” ударът с мотоциклета е бил непредотвратим. Също така неясна е волята на съда, за това какво приема за установено досежно мястото, от което подсъдимият е започнал маневрата завой наляво; скоростта, с която се е движел мотоциклета; времето на реакция на подсъдимия, тъй като изложените констатации от допълнителната АТЕ са в различни варианти относно съответните параметри. Не са изложени достатъчно ясни мотиви в подкрепа на разсъжденията и изводите на съда относно техническата възможност, респективно липса на такава за отклоняване на МПС в обратна посока - надясно/спасителна маневра/, предвид инкриминираното обвинение за нарушение на чл.37 от ЗДП. С оглед назначената допълнителна АТЕ, въззивният съдебен състав е направил следния извод: ” И след изготвяне на това заключение остава несъмнено установено, че пропускане на насрещно движещия се мотоциклет от страна на подсъдимия водач чрез намаляване и спиране е било неосъществимо от техническа гледна точка.”, който е категорично заявен, но не са изложени мотиви, които го обуславят. Това е наложително предвид заключението на основната експертиза - за обективната възможност на подсъдимия водач да предотврати ПТП, като не предприеме маневрата завой наляво. Във връзка с горния извод, апелативният съд е коментирал възможността на водача да предотврати настъпването на ПТП след започване на упоменатата маневра чрез намаляване на скоростта и спиране, във връзка с общото задължение на водачите на МПС, уредено в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В случая обаче инкриминираното нарушение на ЗДвП е това по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се пропуснат насрещно движещите се пътни превозни средства при извършване на маневрата завой наляво. Обобщено, касационната инстанция намира, че въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на Апелативен съд - София, който, като инстанция по същество и с оглед разпоредбата на чл. 335, ал. 3 от НПК, е длъжен да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да събере и провери всички доказателства, имащи значение за изясняване предмета на доказване, очертан от инкриминираното на подсъдимия обвинение; след задълбочен анализ на доказателствената съвкупност да установи релевантните фактически положения и правилно да приложи материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 3 от 11.02.2019 г., постановена по в. н. о. х. д. № 948/17 г. по описа на Апелативен съд - София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: