1 Р Е Ш Е Н И Е № 92 [населено място], 29.05. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1033 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Н. Р. от [населено място], приподписана от адв. Д. Р. от АК-Шумен, против въззивно решение от 19.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1753 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, в частта му, с която е отменено решение от 28.04.2011 г., постановено по гр.д. № 37620/2010 г. на Софийски районен съд, 75 състав, с което е осъдена ЗК [фирма], на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на Д. Н. Р. сумата от 5 821,20 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от 14.07.2010 г. до 14.01.2011 г., със законните последици и този иск е отхвърлен. В останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като необжалвано на основание чл. 296, т. 2 ГПК, въззивното решение е влязло в сила. Поддържат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Г. Ч. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна. С определение № 48 от 18.01.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, а именно - доказан ли е фактът на оставане без работа за исковия период, ако е представено по делото копие от трудова книжка, в което няма отбелязване след уволнението работникът да е започнал работа при друг работодател, който въпрос е обусловил въззивното решение по този иск. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора, изложени в подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 5 821,20 лв., обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение е неоснователен, защото ищецът не е доказал, че през исковия период - 14.07.2010 г. до 14.01.2011 г. е останал без работа, тъй като приложеното по делото копие на трудовата книжка не доказва този факт. По поставения процесуалноправен въпрос съдът вече е дал отговор по реда на чл. 291 ГПК – решение № 132 от 11.03.2011 г. по гр.д. № 1513/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 272 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 30/2011 г. на ВКС, ІV г.о. В тях е прието, че констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за установяване на факта на принудителната безработица. Трудовата книжка е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Фактът, че едно лице за определен период от време е останало без работа по трудово правоотношение, е отрицателен. Работникът, който твърди този факт, за да обоснове доводите си, че за него е възникнало вземане по чл. 225, ал. 1 КТ може да го установи успешно с представяне на трудовата книжка за констатация, или на копие от документа. Работодателят е този, който ако твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи тежестта да докаже този факт. В случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на принудителната безработица следва да се счита установен. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция намира, че касационната жалба срещу въззивното решение е основателна. В. решение е неправилно като необосновано и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде отменено. След отмяна на неправилното въззивно решение при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, спорът следва да се пререши от настоящата инстанция като се уважи предявеният иск за защита срещу незаконното уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с оглед правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Пред първата инстанция ищецът/сега жалбоподател/ е представил копие от трудовата си книжка, като в съдебно заседание на 22.03.2011 г. съдът е извършил констатация за вярност с оригинала и е приел това писмено доказателство. В нея е отбелязано, че след прекратяване на трудовото правоотношение между него и ответника, не е започвал работа при друг работодател. Ответникът не е заявил пред съда оспорване на отрицателния факт за оставане на ищеца без работа. Правилата на логиката изискват в този случай да бъде прието за установено, че за периода от датата на уволнението 14.07.2010 г. до 14.01.2011 г., ищецът е бил без работа, т.е. не е реализирал доходи от трудова дейност. Като е приел, че този отрицателен факт не е доказан, въззивният съд е постановил необоснован съдебен акт – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което в тази част то подлежи на отмяна. По същество, настоящата инстанция приема от фактическа страна по делото за установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното търговско дружество, прекратено едностранно от работодателя със заповед, връчена на 14.07.2010 г. С влязло в сила решение уволнението е признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата преди извършването му длъжност. Доказано е по делото, че за период от шест месеца след датата на уволнението, ищецът не е започвал работа при друг работодател. Той има право на обезщетение за принудителна безработица, което е в размер на брутното трудово възнаграждение, изчислено по реда на чл. 228 КТ за тези шест месеца. По делото не е установен с документ размерът на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, но от представения трудов договор № Л 804/17.08.2006 г. и заповед № Л-13/15.01.2010 г. се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 900 лв., предвидени са и допълнителни възнаграждения от 1,2% за всяка година трудов стаж в ответното дружество и 0,6% за всички останали години трудов стаж. От представения по делото фиш за работната заплата на ищеца за м. април 2010 г. е видно, че към този момент той има право на 1,8 % за допълнително възнаграждение за общ трудов стаж и 6% допълнително възнаграждение за стаж при същия работодател, поради което размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, следва да бъде изчислен при условията на чл. 162 ГПК на база брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за м. април 2010 г., което възлиза на 970,20 лв., а дължимото обезщетение за принудителна безработица за периода от 14.07.2010 г. до 14.01.2011 г., възлиза на 5 821,20 лв. Следователно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е основателен в размер на сумата от 5 821,20 лв. и в този размер следва да бъде уважен ведно със законната лихва, считано от 26.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата. К. е направил искане за присъждане на разноски за всички инстанции. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на касатора съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 380 лв. – такса и адвокатско възнаграждение, а за предходните две инстанции разноски не се присъждат, тъй като липсват данни такива да са направени от ищеца. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата държавна такса в размер на 232,85 лв. по сметка на Върховния касационен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 19.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1753 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. Р. срещу ЗК [фирма] иск за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата от 5 821,20 лв., съставляваща обезщетение за принудителна безработица, за периода от 14.07.2010 г. до 14.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 26.07.2010 г., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма] [населено място] да заплати на Д. Н. Р. от [населено място], ЕГН [ЕГН], на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 5 821,20 лв./пет хиляди осемстотин двадесет и един лв. и 20 ст./, обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от 14.07.2010 г. до 14.01.2011 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, както и деловодни разноски в размер на 380 лв./триста и осемдесет лева/, а по сметка на Върховния касационен съд да заплати държавна такса в размер на 232,85 лв./ двеста тридесет и два лева и 85 ст./. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :