Решение по т.д. №927/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр. С.,12,11,2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на тридесети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Л. З. като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №927/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-С. срещу решение №260 от 08.06.2011 г. по гр.д. №332/2011 на ОС-Благоевград, с което се потвърждава решението на РС-Благоевград № 8771 от 02.02.2010 г. по т.д. № 1897/2010 г. за отхвърляне на иска на касатора срещу Р. С. М. и Е. Д. М. за установяване чрез иск по чл.422 ГПК съществуването на вземане на ищеца срещу ответниците в размер на 14 044,83 лева на основание договор за потребителски кредит и извлечение от сметка. В жалбата се излагат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.266 ал.3 ГПК, доколкото въззивният съд не е отчел незаконосъобразния отказ на първоинстанционния съд да допусне, поисканата още с молбата-допълнение към исковата молба, счетоводна експертиза за определяне на движението на средствата по усвоения кредит и дължимия остатък и вместо да допусне в производството пред себе си това доказателство е отхвърлил иска като недоказан по размер. Ответниците по касационната жалба изразяват становище за нейната неоснователност. С определение №237 от 04.04. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, поискани от ищеца още в първоинстанционното производство , но недопуснати, поради допуснато процесуално нарушение от съда, когато такъв довод не е наведен във въззивната жалба с изрично позоваване на чл.266 ал.3 ГПК, а само при общо оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че по силата на уговорките в чл. 21 от договор за предоставяне на потребителски кредит срещу обезпечение, сключен на 20.02.2008 г. двете ответници, едната като кредитополучател, а втората като поръчител са обвързани от уговорката, че при неплащане на две поредни погасителни вноски кредитът се трансформира автоматично в предсрочно изискуем изцяло, без да е необходимо кредитополучателят и поръчителите да бъдат уведомявани за това. Съдът е отхвърлил иска като се е е позовал, че същият макар и доказан по основание, не доказан по размер. Изрично се е позовал на пропуска на О. като въззивник да наведе оплакване във въззивната жалба за незаконосъобразния отказ на първоинстанционния съд да допусне, поисканата още с молбата-допълнение към исковата молба счетоводна експертиза за определяне на движението на средствата по усвоения кредит и дължимия остатък и размера на лихвата, както и на пропуска да поиска повторно пред въззивния съд допускане и изслушване на такава счетоводна експертиза. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Исковата претенция на О. АД срещу Р. С. М. и Е. Д. М. е за установяване чрез иск по чл.422 ГПК съществуването на вземане на ищеца срещу ответниците в размер на 14 044,83 лева на основание договор за потребителски кредит и извлечение от сметка. С молбата-допълнение към исковата молба от страна на ищеца О. АД до РС-Благоевград от 11.11.2010 г. е поискано назначаването на счетоводна експертиза за определяне на движението на средствата по усвоения кредит и дължимия остатък и размера на лихвата. С протоколно определение от открито съдебно заседание на 24.11.2010 г. постановено от БРС по т.д. 1879/10 съдът е отказал допускането на задачата на ССЕ като такава отчасти, неизискваща специални знания, отчасти-по правни въпроси. Постановил е решение, с което отхвърля иска като неоснователен: липсва основание за предсрочна изискуемост на целия остатък от задължението по кредита. Във въззивната си жалба О. АД не навежда изрично оплакване за незаконосъобразния отказ на първоинстанционния съд да допусне, поисканата още с молбата-допълнение към исковата молба, счетоводна експертиза за определяне на движението на средствата по усвоения кредит и дължимия остатък и размера на лихвата и пропуска да поиска повторно пред въззивния съд допускане и изслушване на счетоводна експертиза, позовавайки се общо на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение обвързаността на въззивния съд от оплакванията във въззивната жалба има изобилна практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК и задължителна за съдилищата, която само в някои отделни случаи и по изключение допуска при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и служебен контрол върху процесуалната законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт от страна на въззивния съд. Според настоящия състав на ВКС, когато се касае за събиране на доказателства относно размера на иска, служебен контрол върху процесуалната законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт от страна на въззивния съд е задължителен. Въззивният съд е длъжен да допусне, събере и обсъди доказателства, поискани от ищеца своевременно още в първоинстанционното производство, но недопуснати от съда, поради процесуално нарушение, дори и когато подобно оплаквание липсва във въззивната жалба в случаите, когато тези доказателства касаят изцяло размера на иска, което следва от разпоредбата на чл.162 ГПК, която изисква съдът служебно да събере доказателства за размера на иска. С оглед изложеното и на основание чл.293 ал.2 във връзка с ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 266 ал.3 ГПК във връзка с чл.162 ГПК/ и да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия по допускане и изслушване на счетоводна експертиза по молба от страна на ищеца О. АД до РС-Благоевград от 11.11.2010 г., депозирана по гр.д. № 1879/10 на РС-Благоевград . С оглед изложеното, ВКС, ТК, ІІ т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №260 от 08.06.2011 г. по гр.д. №332/2011 на ОС-Благоевград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.