О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 451 С., 06.12. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №3735/2018 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Регионално управление на образованието, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. Г., срещу определение №388 от 20.07.2018 г. по ч. гр. дело № 347/2018 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 968 от 11.04.2018 г. по гр. дело № 6097/2017 г. на Сливенския районен съд. С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на определение от 23.01.2018 г. в частта за разноските В. съд е приел, че производството срещу първоначалния ответник - Регионално управление на образованието, [населено място], е прекратено като недопустимо в закрито заседание с определение № 968 от 11.04.2018 г. по гр. дело № 6097/2017 г. на Сливенския районен съд. Преди това с отговора на исковата молба този ответник е поискал присъждане на деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, но те не са своевременно доказани. Едва след постановяване на определението за прекратяване на производството по отношение на този ответник като недопустимо, с молбата по чл.248 ГПК е представено банково бордеро за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 104 лв. Според жалбоподателя определението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи за произнасяне на въззивния съд по въпрос, обуславящ изхода на спора, по който твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че въпросът следва ли съдът да присъди разноски на страната при положение, че към момента на прекратяване на делото същата не е представила доказателства за извършени такива, е от значение за развитието на правото. Ответницата Т. М. П., [населено място], оспорва частната жалба. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и когато е налице очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК. По повдигнатия въпрос е налице произнасяне на въззивния съд и същият е обусловил правните му изводи, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно определение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По правило страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания, в т.ч. за присъждане на разноски, до приключване на устните състезания. Ако производството по делото е прекратено след връчване на исковата молба на ответника по причина извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от него с допълнителна молба по чл. 248 ГПК след постановяване на определението за прекратяване. Това е процесуалният ред за упражняване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК в тези хипотези на прекратяване на производството по делото, включително и възможността за представяне на доказателства в производството по допълване на съдебния акт в частта за разноските. При така дадения отговор на въпроса, частната касационна жалба се явява основателна. Определението на Сливенския окръжен съд и определението на Сливенския районен съд следва да се отменят и да се допълни определение от 23.01.2018 г. по гр. дело № 6097/2017 г. на Сливенския районен съд като на жалбоподателката трябва да се присъдят 1 104 лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №388 от 20.07.2018 г. по ч. гр. дело № 347/2018 г. на Сливенския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №388 от 20.07.2018 г. по ч. гр. дело № 347/2018 г. на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него определение № 968 от 11.04.2018 г. по гр. дело № 6097/2017 г. на Сливенския районен съд. ДОПЪЛВА определение от 23.01.2018 г. по гр. дело № 6097/2017 г. на Сливенския районен съд като ОСЪЖДА Т. М. П., [населено място], да заплати на Регионално управление на образованието, [населено място], 1 104 лв. деловодни разноски. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.