Р Е Ш Е Н И Е № 171 гр. София, 16.12.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Надежда Трифонова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 829 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Б. В. и на подсъдимия С. Д. Н., чрез съответния защитник, против решение № 18 от 22.04.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 280/2018 г. В жалбата на подсъдимия В. са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Поддържат се с доводите, че по делото не са събрани доказателства той да е отправял заплахи и да е получавал парична сума, а приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира на показанията на св. К. и св. Ш., както и частично на показанията на св. Д.; въззивният съд е допуснал нарушение при оценката на доказателствата, игнорирайки показанията на едни свидетели (св. Д., св. Г. и св. П.) за сметка на безкритично възприетите показания на св. Д., от които обаче не се изяснило защо въпреки дадените му указания в полицията той е поставил парите в подлакетника на джипа; възприетото от съда, че св. А. и св. В. са придружили св. Д. до дома му не отговаря на доказателствата, събрани по делото; показанията на св. М., който заявил, че е забелязал предаването на „някакъв пакет” съдът е бил длъжен да преценява в съответствие с показанията на св. Д. и св. К., които не твърдели за възприятия на подобно поведение; въпреки противоречивите данни за предаването на парите, съдът е оставил без уважение искането на защитата за следствен експеримент, както и искането за повторен разпит на св. Д. и назначаването на съдебномедицинска експертиза; въззивният съд е приел, че мотоциклетът бил намерен на следващия ден, но от показанията на св. И. се изяснявало, че това е станало при преследването още същия ден; с поведението си и решенията по повод искания за изменение на мярката за неотклонение в по-лека съдът е демонстрирал предубеденост във виновността му; не е дал отговор на доводите на защитата за несъставомерност на деянието и не е обсъдил съществените противоречия в свидетелските показания; изводите за авторството и вината съдът е направил въз основа на негодни доказателствени средства, игнорирал е показанията на св. П., които сочат на неправомерни действия от страна на полицейските служители и кореспондират с показанията на св. Д.; въззивният съд е следвало да прецени дали да допусне до разпит полицейските служители, участвали в оперативно издирвателните мероприятия, а техните показания да анализира и оценява съвкупно с останалите доказателствени материали; Апелативният специализиран наказателен съд е допуснал противоречие между мотивите и диспозитива по съществения въпрос за съучастието на подсъдимите; от съдържанието на ЕЗА се установява, че подсъдимият В. е предаден за деяние, различно от това, което е описано в обвинителния акт, макар същият да не се е отказал от принципа за особеността; наложеното наказание е явно несправедливо предвид неразумния срок на производството и влошеното здравословно състояние, което обезсмисля ефективното постигане на целите, посочени в чл. 36 НК; гражданският иск е неоснователен, а присъденото обезщетение е прекомерно завишено. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия В. или връщане на делото за ново разглеждане, както за отхвърляне на граждански иск или за намаляване на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В жалбата на подсъдимия С. Д. Н. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че възприетата от съда фактическа обстановка изцяло възпроизвежда обвинителния акт, въпреки че в съдебно заседание са били събрани доказателства, които са опровергавали голяма част от нея; съдът не е анализирал в цялост показанията на свидетелите – Б., Д., Г. и С.; използвал е фрагменти от техните показания и обясненията на подсъдимите; въпреки множеството несъответствия и неверни твърдения в показанията на св. Д., които противоречат на показанията на св. К. и св. Ш., съдът ги е приел за ясни, последователни и логични; показанията на пострадалия за отправени заплахи не се подкрепят от показанията на другите свидетели (св. Д., св. Г., св. С., св. Г. и св. В.); дадените показания от св. Д. на досъдебното производство се разминават с показанията му по време на съдебното следствие, поради което съдът е направил необоснован извод за достоверността им; решението е постановено и в нарушение на чл. 14 НПК, тъй като съдът неоснователно е игнорирал по-голяма част от доказателствата за сметка на отдаденото доверие изключително на показанията на пострадалия Д.; съдът е разпитал всички полицейски служители, които са имали контакт със св. Д. по време на задържането му, но е отхвърлил искането за разпит на лекаря, осъществил медицинския преглед, показвайки по този начин пристрастие към тезата на обвинението; съдът не е обсъдил аргументите на защитата за съществени противоречия в показанията на св. Д.; основавал се е на предположения, защото по делото липсват доказателства за целта и умисъла на подсъдимия; допуснал е нарушение на материалния закон с осъждането му при недоказаност от обективна и субективна страна на престъпление; не е индивидуализирал наказанието на всеки от подсъдимите предвид различното им участие и каузален принос. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия Н. или връщане на делото за ново разглеждане, както за намаляване на размера на наложеното наказание и приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът на подсъдимите (адв. Д.) поддържа жалбите с целия обем от изложените доводи. Повереникът (адв. Ц.) на частния обвинител и граждански ищец намира, че решението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 22.05.2018 г. на Специализирания наказателен съд по н. о. х. д. № 193/2018 г. всеки от подсъдимите - В. Б. В. и С. Д. Н., е признат за виновен в това, през периода 24.06.2015 г. – 28.06.2018 г., в [населено място], [община], в съучастие като съизвършител, с цел да набави имотна облага за В. Б. В., да е направил опит да принуди чрез заплашване И. И. Д. да извърши нещо противно на волята си – да предаде на В. Б. В. сумата от 20 000 лева, като резултат от отправените заплахи на 24.06.2015 г. Д. е предал сумата от 1000 лева, а на 28.06.2015 г. – сумата от 10 000 лева, деянието е извършено от две лица, придружено е със заплаха за убийство и от него са причинени значителни имуществени вреди - сумата от 11000 лева, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 4000 лева. Подсъдимите са оправдани за довършено деяние, за целта да набавят имотна облага и за подсъдимия Н. и относно приложението на чл. 26, ал. 1 НК. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, приложен е чл. 59, ал. 1 НК. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на И. И. Д. сумата от 11 000 лева за причинени имуществени вреди и сумата от 9 000 лева за неимуществени вреди. Гражданският иск до пълния предявен размер за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. В тежест на всеки от подсъдимите са възложени разноски по делото. С решение № 18 от 22.04.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 280/2018 г. присъдата е изменена, като е отменена в оправдателната част, в частта за приложението на чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, като деянието е преквалифицирано като довършено престъпление - по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК и наказанието на подсъдимия В. е увеличено на осем години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на шест хиляди лева, а наложеното наказание на подсъдимия Н. – на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Отнети са в полза на държавата – ¼ от поземлен имот, собственост на подсъдимия В. и 1/6 от лек автомобил, съпружеска имуществена общност на подсъдимия Н.. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Увеличено е и присъденото обезщетение на гражданския ищец за неимуществени вреди на сумата от 15000 лева, респ. и държавната такса. В тежест на подсъдимите са възложени разноските, направени във въззивното производство. Касационните жалби са неоснователни. С приоритет следва да бъде обсъдено оплакването на подсъдимия В. за проявена предубеденост от членовете на въззивния съдебен състав при произнасяне по мярката му за неотклонение в откритото съдебно заседание на 7.01.2019 г. - нарушение по чл. 29, ал. 2 НПК и чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) в аспекта на правото на подсъдимия на безпристрастен съд. Решаването на делото от незаконен състав по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК е процесуално нарушение, което спада към категорията на т. нар. „абсолютни” процесуални нарушения. Негова безусловна последица е отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. При проследяване на мотивите на определението от 7.01.2019 г., с което е отхвърлено искането за промяна на мярката за неотклонение, Върховният касационен съд не констатира съдът да е навлязъл в обсъждане на вината на подсъдимия В.. Изложените съображения от жалбоподателя в подкрепа на довода представляват израз на несъгласието му с преценката на съда за наличието на законовите основания, обуславящи продължаване на задържането под стража, респ. за неоснователност на съдебните мотиви при решаване на този въпрос съобразно индивидуалните обстоятелства, извлечени от релевантните доказателства по делото. В жалбите на подсъдимите са наведени и поредица от доводи, които покриват оплакване за необоснованост. Тяхното сходно съдържание позволява да бъдат разгледани заедно. Като цяло тези доводи, формулирани и пред въззивния съд, са насочени срещу оценката на съда за достоверност на свидетелските показания, в частност на показанията на пострадалия и обосноваността на възприетите фактически положения, които в рамките на настоящото производство не могат да бъдат преразглеждани. Въпросите какво се установява от свидетелски показания и доказват ли те едно или друго фактическо положение, дали фактическите обстоятелства са в съгласие със събраните и проверени по делото доказателства, поначало са въпроси от фактическо естество, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. Въззивният съд притежава суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствата, които анализира и въз основа на оценените като достоверни изгражда фактическите си изводи. В усилията да ги опровергаят са твърденията на жалбоподателите, че въззивният съд не е обсъдил и анализирал противоречията в показанията на св. Д. по време на проведените разпити, не е съпоставил показанията на св. М. с показанията на св. К. и св. Ш., произволно е игнорирал показанията на св. П., а показанията на полицейските служители не е преценявал в съвкупност с останалите доказателствени източници. Изтъкнатото в жалбите не отговаря на съдържанието на решението. Мотивите позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да гарантират достоверността на направените изводи. Задълбочено е обсъдил целия обем от доказателствени материали. Изложил е изчерпателни съображения кои от тях и защо приема за достоверни и кои и защо счита за недостоверни. Внимателно и аналитично е преценявал показанията на св. Д., дадени в хода на досъдебното производство и непосредствено в съдебно заседание, подробно се е спрял на тях, след прецизното им изследване, детайлно обсъждане на съществените противоречия и съпоставка както помежду им, така и с останалите доказателствени материали според тяхната логическа зависимост. Въззивният съд не е пренебрегнал показанията на св. К. и св. Ш., които е оценил като достоверни, както и показанията на св. П., преценявайки ги за неотносими към предмета на доказване по делото (л. 595). Показанията на полицейските служители относно пряко възприетите от тях факти съдът е разисквал в съчетание с останалите доказателства, а производните сведения законосъобразно е използвал при проверката на обясненията на подсъдимите и показанията на св. Д. от гледна точка на достоверността им (л. 596). Показанията на св. Д. пред съдия на досъдебното производство, надлежно включени в доказателствените материали по реда на чл. 281 НПК, също са били подложени на пълноценна проверка. Обстойно са изследвани твърденията за оказан му физически натиск и в контекста на данните от съдебно медицинското удостоверение (л. 597). В тази връзка съдът е констатирал, че показанията са дадени свободно и доброволно, по законен начин – по реда, предвиден в НПК (чл. 104 НПК), респ. те са процесуално допустимо доказателствено средство, което може да бъде използвано за установяване на обстоятелствата относно събитието на престъплението и участието на подсъдимите в него. Върховният касационен съд не установи и произволно отхвърлени доказателствени искания, които да са накърнили разкриването на обективната истина. Отказът да бъдат уважени е мотивиран от материалите по делото. Ето защо доводите на защитниците, че при установяване на правно релевантните факти са игнорирани събраните доказателства в полза на защитата и е проявено неясно предпочитание към обвинителните доказателства, не могат да бъдат възприети. Съдът е изпълнил процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства при установяване на умисъла и целта на подсъдимите, разрешавайки въпросите по същество на делото. В посочените аспекти е споделил фактическия анализ на първоинстанционния съд, въз основа на който са били изведени признаците и от субективната страна на престъплението. Всички решаващи доводи, изтъквани от защитниците, са били ефективно проучени и в съответствие с процесуалната разпоредба на чл. 339, ал. 2 НПК са получили ясен, точен и законосъобразен отговор. Декларативно преповтореният довод в касационната жалба, че подсъдимият В. незаконосъобразно е бил осъден за престъпление, различно от деянието, за което е бил предаден от гръцките власти по силата на ЕЗА, следва да бъде отхвърлен със същите съображения, с които достатъчно изчерпателно го е направил въззивният съд. Липсва и допуснато противоречие между мотивите и диспозитива на решението, което да е накърнило правото на защита на подсъдимия В.. Независимо от известната непрецизност при отразяване на диспозитива, съдържанието на въззивния съдебен акт не оставя никакво съмнение, че Апелативният специализиран наказателен съд е отменил частично присъдата относно осъждането на подсъдимите за опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК, респ. оправдаването им за довършено престъпление. В частта относно целта на подсъдимите - имотна облага за подсъдимия В., присъдата е потвърдена. В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществено процесуално нарушение, правната квалификация на деянието е законосъобразна. От гледна точка на материалния закон съдът не е допуснал нарушение. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК в жалбата на подсъдимия В. се подкрепя с обстоятелството за влошено здравословно състояние и неразумна продължителност на процеса, а в жалбата на подсъдимия Н. - с несъразмерния принос като съучастник в общо извършеното престъпление. Оплакването е неоснователно. Здравословното състояние на подсъдимия В. е било взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство. Преценката за разумния срок на наказателното производство следва да държи сметка и за процесуалното поведение на подсъдимия (един от критериите, възприети от Съда в Страсбург по материята за разумния срок по чл. 6 от Конвенцията). Предвид изясненото по делото процесуално поведение на подсъдимия В., времетраенето на процеса не е обстоятелство, което е налагало да бъде компенсирано при индивидуализация на наказанието. Личният принос на подсъдимия Н. в общата престъпна дейност е бил адекватно отчетен при съпоставка с този на неговия съучастник – подсъдимия В.. Размерът на лишаването от свобода, определен на всеки от подсъдимите при условията на чл. 54 НК, съответства на тежестта на извършеното престъпление, данните за личността и останалите обстоятелства, както и на необходимостта от постигане докрай на целите по чл. 36 НК. Въззивният съд законосъобразно е потвърдил присъдата, с която е била ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия В.. Разумно присъдената сума като обезщетение за неимуществени вреди отговаря в пълна степен на критерия за справедливост в обществото, въплътен в чл. 52 от ЗЗД. Ето защо жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 22.04.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 280/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: