О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 879 София, 03.12.2010 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 29.11. две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело № 609 /2010 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „У. Б. гр.София, чрез адвокат М. Ж., с вх.№16166 от 03.05.2010 год. на Варненския окръжен съд, срещу Определение №1041/09.04.2010 год. по ч.т.д.№491/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.12.2009 год. по ч.гр.д.13538 /2009 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу Д. К. Д. за сумата 9 622.63 лв. главница, произтичаща от сключен между страните договор за потребителски кредит №П 3093/05.06.2008 год., и за сумата 1 611.73 лв. мораторна лихва за периода от 10.12.2008 год. до 09.12.2009 год. За да потвърди отхвърлителното разпореждане на районния съд, Варненският окръжен съд е възприел изводите му, че за уважаване на заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист за целия, станал предсрочно изискуем кредит, поради неплащане на ежемесечните вноски по него от длъжника, е необходимо и да се сведе до знанието на кредитополучателя волята на банката да направи целия кредит предсрочно изискуем. Частният жалбоподател „У. Б. гр.София твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона и чл.17 от сключения между страните Договор за банков потребителски кредит не физическо лице №П 3093/05.06.2008 год., в който текст е визирано правота на банката при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя да направи едностранно, без предизвестие целия кредит предсрочно изискуем, ведно с лихвите за просрочие. Като основание за достъп до касация подържа основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, поради разрешаването с обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС на поставения правен въпрос за правото на кредитора да обяви едностранно целия дълг за предсрочно изискуем, без предизвестие, след като това е уговорено в Договора за кредит. Представя Определение №134 от 29.01.2010 год. по ч.т.д.№52/2010 год. на ВКС, І Т.О. Ответникът не взема становище по частната жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната касационна жалба ще следва да се допусне до касационно обжалване. Принципно правилно са разсъждавали и двете съдебни инстанции, че в инициираното от банката- заявител заповедно производство трябва да докаже освен обективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита- в случая настъпване на условията по чл.29 от Общите условия, при които У. Б. АД предоставя потребителски кредити на физически лица, така и субективната- волята на кредитора да го направи предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, включително и уведомяването на длъжника за така обективираната воля на банката. Неправилно, обаче, в противоречие със застъпената в Определение №134 от 29.01.2010 год. по ч.т.д.№52/2010 год. на ВКС, І Т.О., практика на ВКС, Варненският окръжен съд е приел за нужно уведомяването на длъжника за решението на банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем, при наличието на изричната клауза в Договора за банков кредит/чл.17, изречение последно/, съобразно който „При неизпълнение, кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем”. С посоченото по-горе определение, постановено от ВКС при действието на ГПК, ДВ бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год., е застъпено именно становището, че упражняването на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем, не е нужно да се довжда до знанието на длъжника, когато изрично е договорено, че предсрочната изискуемост настъпва без предизвестие. Този съдебен акт формира задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос за предпоставките за уважаване на заявлението за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК, поради което е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на частната касационна жалба. Обжалваното определение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол. На основание чл.278, ал.2 ГПК ВКС, обаче ще следва да бъде потвърдено. Независимо, че поради постигнатото съгласие в Договора за банков кредит, кредитополучателят не следва да бъде уведомяван за настъпилата воля на банката да направи кредита предсрочно изискуем, направените крайни изводи от двете съдебни инстанции за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, ще следва да бъдат споделени. Представеното извлечение от счетоводните книги на банката не установява подлежащо на изпълнение вземане-чл.418, ал.2 ГПК. В него се съдържат данни само за размера на главницата- 9 622.63 лв., началния момент на изискуемостта й- 09.04.2009 год., както и за размера на лихвата – 1 611.73 лв. и периодът, за който се дължи- от 10.12.2008 год. до 09.12.2009 год., без да се съдържат данни за сбъдване на условията по чл.29 от Общите условия и на чл.17 от Договора за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Извлечението от счетоводната книга трябва да съдържа данни откога длъжникът е изпаднал в забава, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове, видовете лихви- редовна и наказателна, техният размер и периоди на дължимост. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл.417, ал.1,т.2 ГПК не изключва задължението на съда по чл.418, ал.2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. И тъй като банката-заявител не е изпълнила задължението си да представи данни за настъпване падежа на вземането в посочения по-горе смисъл, липсват доказателства за настъпване на неговата изискуемост, поради което подадената обжалваното определение на Варненския окръжен съд ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №1041/09.04.2010 год. по ч.т.д.№491/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.12.2009 год. по ч.гр.д.13538 /2009 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „У. Б.” АД, гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу Д. К. Д. за сумата 9 622.63 лв. главница, произтичаща от сключен между страните договор за потребителски кредит №П 3093/05.06.2008 год. и сумата 1 611.73 лв. мораторна лихва за периода от 10.12.2008 год. до 09.12.2009 год. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: