Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 257   гр. София, 24.03.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря В. Петрова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 508 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 200 от 28.10.2008 г. по гр. д. № 285/08 г. Окръжен съд гр. Т. е оставил в сила решение № 149 от 26.06.2008 г. по гр. д. № 564/08 г. на Районен съд гр. О., с което е отхвърлен предявения от Н. ветеринарномедицинска с. гр. С. срещу “Т” Е. гр. О. иск за собственост на недвижим имот представляващ “манипулационна и амбулатория с предверие” с площ 45.36 кв. м., намиращ се в североизточното крило на сутерена на полумасивна сграда в парцел **** на кв. 50 по плана на гр. О.. С. решението на въззивния съд е подадена жалба от НВМС. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация “Т” Е. не взема становище по жалбата. С определение № 381 от 08.05.2009 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че същественият материалноправен въпрос е дали е налице отпаднало основание за владение след като договорът за наем, сключен с ответника, е прекратен. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че ответникът владее на правно основание, тъй като е наемател със срочен договор който не бил прекратен или развален, а отправеното уведомление за прекратяване на договора поради неплащане на наемната ценна не поражда целените последици. Договорът не бил нищожен, въпреки че Районна ветеринарномедицинска с. гр. О. не била юридическо лице, но директорът можел да сключи договора, тъй като отговарял за управлението на имуществото на звеното. В касационната жалба се твърди, че съдът не е преценил всички доказателства по делото, включително и че договорът за наем е сключен от директора на РМВС без да е бил упълномощен от генералния директор на НВМС. След като договорът бил нищожен, основанието на което ответникът владее било нищожно. Незаконосъобразно били прието също така, че договорът не е прекратен или развален. Жалбата е основателна. Видно е от данните по делото, че на 01.07.2006 г. между директора на РВМС и “Т” Е. бил сключен договор за наем за срок от три години считано от деня на подписването, а ако някоя от страните не възрази за продължаването му след изтичане на третата година, се счита сключен за 5 години. За недвижимия имот, представляващ “манипулационна и амбулатория с предверие” с площ 45.36 кв. м., уговореният наем е 15 лв. месечно. Не се спори, че за сградите и терена е съставен акт за частна държавна собственост и че те са предоставени на НВМС - София, РВМС гр. Т.. С. чл. 5 от Закон за Националната ветеринарномедицинска с. , НМВС е юридическо лице със седалище в гр. С., чиято структура включва Ц. управление и поделения. Поделенията на НВМС са РВМС и специализирани звена за наука, диагностика и контрол, всяко от които се ръководи от директор и не са юридически лица. НВМС е второстепенен, а поделенията са третостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Съгласно чл. 5 т. 11 от У. правилник на НВМС, Г. директор на НВМС извършва действия по управление на недвижимите имоти, предоставени на НВМС. Той има право да упълномощава директорите на специализираните структури и териториалните звена на НВМС да сключват договори свързани с дейността на структурата или звеното. Според чл. 22 от правилника, директорите на териториалните звена могат да сключват договори за доставки необходими за осъществяване на дейността на териториалното звено, но след съгласие на генералния директор. В правомощията на директора на РВМС е да отговаря за законосъобразното и целесъобразното управление на предоставеното на териториалното звено имущество и за разпределението му. Незаконосъобразно обаче въззивният съд е приел, че така записаните правомощия включват право на директора на РВМС да сключва и договор за наем. Такъв договор може да бъде сключен само ако за това действие има заповед или пълномощно от генералния директор на НВМС. Затова процесният договор е нищожен, тъй като е сключен от лице което не е имало право и не е било упълномощено съгласно изискванията на закона да го сключи. Според чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Затова, като продължава да ползува имота въз основа на нищожен договор, ответникът владее без правно основание. Но дори договорът да е бил валидно сключен, има данни че той е развален. Действително, срочният наемен договор не може да бъде прекратен с предизвестие. Той обвързва страните за посочения период от време и би могъл да бъде прекратен преди изтичането на срока по взаимно съгласие между страните или чрез развалянето му от изправната страна. За валидно разваляне на двустранния договор е необходимо да е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от една от страните и страната която упражнява правото на разваляне да е изправна. Затова и в раздел ІV от договора страните са визирали хипотезите на прекратяване на процесния договор: с изтичане на срока, по взаимно съгласие и преди изтичане на срока при едностранно прекратяване от изправната страна поради виновно неизпълнение на поетите задължения за заплащане на наемната цена. Според чл. 87 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Развалянето се осъществява с едностранно изявление на изправната страна отправено до неизправната. Специална форма на изявлението няма предвидена освен, че предупреждението трябва да се направи писмено тогава, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая е установено, че наемателят не е бил изправна страна по договора. С фактура от 01.02.2007 г. той превел наем от м. 07.2006 г. до м. 01.2007 г. включително, като няма данни за следващо заплащане на наемната цена. С предизвестие от 02.07.2007 г., получено на същата дата, “Т” Е. е уведомен че договорът за наем се счита прекратен на основание т. 15 считано 1 м. от връчване на предизвестието. Т. е. налице е позоваване от страна на ищеца на едностранно разваляне на договора чл. 15, според който наемодателят може да прекрати договора при неплащане на три месечни последователни вноски. С оглед на изложеното следва да се приеме че ищецът едностранно е развалил договора, тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си да заплаща ежемесечно наемната цена. Според чл. 88 ЗЗД, развалянето има обратно действие, затова и в тази хипотеза, ответникът държи имота без основание, което води до уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Като е приел че искът е неоснователен, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като ответникът бъде осъден да предаде владението на имота. Касаторът претендира за разноски. С оглед изхода на спора ответникът по касация му дължи заплащане на 164 лв. разноски. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 200 от 28.10.2008 г. по гр. д. № 285/08 г. на Окръжен съд гр. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА “Т” Е. гр. О.да предаде на Н. ветеринарномедицинска с. гр. С. владението на недвижим имот, представляващ “манипулационна и амбулатория с предверие” с площ 45.36 кв. м., намиращ се в североизточното крило на сутерена на полумасивна сграда построена в парцел **** на кв. 50 по плана на гр. О., както и да заплати на НВМС 164 лв. разноски по делото.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: