Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 20 юни 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 361 по описа за 2019 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. П. К. срещу нова въззивна присъда на Хасковски окръжен съд № 1 от 15.01.2019 г, по ВНОХД № 410/18, с която е отменена оправдателна присъда на Районен съд, Димитровград, № 24 от 12.04.2018 г, по НОХД № 451/17, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец януари 2014 г до месец юни 2014 г в [населено място] и в [населено място], с цел да набави имотна облага за себе си и за „фирма", [населено място], е възбудил и е поддържал заблуждение у В. Г. Д., с което му е причинил имотна вреда, в размер на 1810 лв, с оглед на което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на девет месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: Събраните доказателства са анализирани в отклонение от процесуалните изисквания. Не е съобразено, че показанията на пострадалия изобилстват от противоречия, а са поставени в основата на осъдителната присъда. Не е взето предвид, че подсъдимият е изпълнил поетото задължение, като е провел обучение и е получил следващото му се за това парично възнаграждение. Приетото от фактическа страна, че на 15.05.2014 г подсъдимият е връчил дипломата на св. Д., влиза в противоречие с факта, че преди това /на 7.05.2014 г/ тази диплома е описана сред документите на свидетеля, подадени при започване на работа в „фирма”, /населено място/. Неправилно деянието е квалифицирано като „измама”, с което е допуснато нарушение на материалния закон. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан. В съдебно заседание на ВКС жалбоподателят и неговият защитник не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намери, че липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Окръжният съд е допуснал въззивно съдебно следствие, в хода на което е провел допълнителен разпит на свидетелите: Я., П., А., Г., И., К., Н., Ф., М., Б., както и е приобщил показанията на св. Б. и св. Д. от досъдебното производство. Вярно са оценени гласните доказателства, изяснили отношенията между подсъдимия и пострадалия, поводът за заплащане на инкриминираната сума 1 810 лв, поведението на подсъдимия в изпълнение на поетия ангажимент, проведеното „обучение” и връчената диплома, която се е оказала неистински документ. Неоснователен е доводът, че в показанията на св. Д. се съдържат множество противоречия. Напротив, свидетелят е последователен в твърденията си, касаещи възникването и развоя на отношенията му с подсъдимия по повод придобиване на желаната допълнителна квалификация, като за част от инкриминираните събития липсва различие в заявеното от него и казаното от подсъдимия. Например, не е спорно, че св. Д. е споделил с подсъдимия желанието си да започне работа с по-висока заплата, че подсъдимият го е информирал как да придобие допълнителна квалификация като „международен технолог по заваряване”, че му е предложил работа в „фирма”, [населено място], с което свидетелят се е съгласил. Установено е, че св. Д. е заплатил такса от 1 810 лв за включване в курс за придобиване на такава квалификация срещу обещанието да участва в обучението и да получи документ за правоспособност. Изяснено е, че подсъдимият не е включил пострадалия в курс, а лично е провел обучението, след което му е връчил процесната диплома. Подсъдимият не е разполагал с компетенции да води обучение, а такова е следвало да се проведе в рамките на курс по заваряване, организиран от Българския Център за квалификация и заваряване към Българския Съюз по заваряване, член на Международния съюз по заваряване. Желаещият да придобие правоспособност е следвало да се включи в курс, да посещава учебните занятия и да положи успешно изпит. Подсъдимият е предложил вариант за придобиване на желаната квалификация чрез включване в курс на мястото на отказал се участник, каквато практика не е имало. Не е било допустимо да се провежда обучение извън съответния курс, но подсъдимият го е сторил в отклонение от установения ред. Логична последица от развилите се отношения между дееца и пострадалия е връчването на диплома, удостоверяваща квалификацията „международен технолог по заваряване”, която се е оказала неистински документ. Съществено в доказателствен аспект е това, че редът за придобиване на посочената квалификация е известен на подсъдимия, който е преминал през съответен курс на обучение, положил е изпит и разполага със съответната диплома. Вярно са оценени като защитна теза обясненията на подсъдимия, че той е поел ангажимент да води обучение на пострадалия, което е и сторил, но не е съпричастен към издаването на неистинската диплома. Правилно въззивната инстанция е посочила, че в тази им част, твърденията на подсъдимия са опровергани от показанията на двама свидетели очевидци на връчване на дипломата, които са незаинтересовани от изхода на делото, а именно: св. И. и св. Г.. От заключението на Техническата експертиза на дипломата е установено, че изследваният документ представлява компютърна обработка на действително съществуваща диплома, издадена на подсъдимия. На следващо място, неоснователно се твърди, че при постъпването на свидетеля на работа в „фирма”, /населено място/, тази диплома е била описана сред документите на св. Д., необходими за започване на работа. В тази насока, са взети предвид писмените доказателства, приложени в т. 2 от досъдебното производство, от които е видно, че е описана само дипломата за машинен инженер, с която свидетелят е разполагал, а в графата „Завършени курсове и специализации” е посочено, че се посещава курс за технолог по заваряване. В този смисъл, приетото от фактическа страна, че подсъдимият е снабдил св. Д. с дипломата, която се е оказала неистински документ, почива на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност. Фактът, че подсъдимият е връчил дипломата на св. Д., е от съществено значение в доказателствен аспект в подкрепа на обвинителната теза, тъй като по този начин е затворен кръгът на развилите се отношения между тях, които са типични при извършено престъпление „измама”, когато деецът привидно „изпълнява” поетия ангажимент, с което прикрива, че се е облагодетелствал за сметка на пострадалия. С оглед на изложеното, ВКС намира, че при анализа на доказателствата не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето следва, че не възниква процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. На първо място, налице е възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия, че ще получи квалификация „международен технолог по заваряване”, което го е мотивирало да извърши акт на имуществено разпореждане, а именно: да заплати сумата 1 810 лв. От значение за престъплението „измама” е това: дали деецът изначално е имал намерение да изпълни, скрепено с обективна възможност да стори това. В случая, обещанието обективно не може да бъде изпълнено, тъй като съществува определен ред за получаване на желаната квалификация: включване в курс и полагане на изпит, който е известен на подсъдимия и е извън обхвата на неговите компетенции. Обстоятелството, че подсъдимият е провел „обучение”, не отменя съставомерността на деянието, тъй като такова „обучение” обективно не би могло до доведе до очаквания резултат. Що се отнася до това, че след подаване на жалбата от пострадалия до компетентните органи, подсъдимият му е върнал сумата 1 810 лв, това е действие, последващо извършеното престъпление, което може да има правно значение единствено в насока на смекчаване на наказателната отговорност. С оглед на изложеното, като е приел, че деянието е съставомерно като „измама”, въззивният съд правилно е приложил материалния закон, тоест, не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само при осъждането му за несъставомерно деяние, която хипотеза, в случая, не е налице. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такива следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Хасково, № 1 от 15.01.2019 г , по ВНОХД № 410/18. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: