О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 372 София, 20.07.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 1767/2016 год. Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от адв. T. Н., в качеството й на пълномощник на К. Д. Д., против определение № 589/15.03.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 598/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение от 22.02.2016 г. по преписка с вх. № 4675/22.02.2016 г. на Служба на вписванията, [населено място], с което съдията по вписванията е извършил отказ за вписване на нотариален акт за покупко-продажба с акт № 61, рег. № 1049, нот. д. № 251/20.62016 г. по описа на нотариус Св. З., рег. № 17* на НК, с район на действие РС-П.. В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1. Допустимо ли е при липса на изрично законово изискване в конкретна норма на чл. 264, ал.1 ДОПК, декларираните обстоятелства от лицата в образеца на декларацията да бъдат обвързани със съответната календарна/данъчна / година, в която се извършва разпореждането с недвижим имот ; 2. Допустимо ли е и на какво основание нормативно препращане на декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК към чл. 15 ЗДДФЛ ; 3. Следва ли съдия по вписванията да откаже вписване на разпоредителна сделка с недвижим имот, при представена от прехвърлителя декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, презаверена и с актуална дата в календарната /данъчна/ година, в която се осъществява разпореждането. Твърди, че въпросите са съществени за обществения интерес и гражданския оборот, а произнасянето на ВКС ще допринесе за правилното тълкуване и точното прилагане на закона. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Пред Служба по вписвания – [населено място] е постъпило заявление от нотариус С. З., с рег. № 17* на НК за вписване на нотариален акт за покупко-продажба с акт № 61, т. II, рег. № 1049, дело № 251 от 22.02.2016 г. С определение от 22.06.2016 г. е отказано вписване на нотариалния акт с мотивите, че от заверката на декларациите по чл.264,ал.1 ДОПК не става ясно дали лицата, представили документите са ги подписали. Освен това от съдържанието на декларациите се установява, че лицата са направили изявление за липса на данъчни задължения към 22.12.2015 г., докато сделката е изповядана през 2016 г., т.е. през нова данъчна година, за която не са декларирани изискуемите обстоятелства съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК вр. чл. 15 ЗДДФЛ,въпреки извършената нотариална заверка на подписите на 12.01.2016 год. Срещу отказа на съдията по вписванията е подадена жалба, която Окръжен съд-Пловдив е счел за неоснователна. Посочил е, че действително щемпелът на кметството на [населено място] от 22.12.2015 г. е двусмислен и не става ясно дали се удостоверява, че подписът е на лицето, сочено като автор. Решаващият мотив на въззивния съд обаче е, че продавачите не са представили доказателства за подписани декларации за липса на данъчни задължения за текущата година - 2016 г., когато е изповядана сделката. Взел е предвид, че моментът на заверка на подписа не се отразява на съдържанието на документа и е споделил извода на съдията по вписвания за липса на декларации по чл.264,ал.1 ДОПК. При тези съображения е приел, че обжалваното определение на съдията по вписванията е съобразено със законовите изисквания на ДОПК и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Въпросът, формулиран в т. 3 от изложението, е от значение за изхода по конкретното дело, разрешен е в обжалваното въззивно определение и отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване. Налице е посоченото от касатора специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК,поради което обжалваното въззивно определение следва да бъде допуснато до касационна проверка. По поставения въпрос настоящият състав намира, че съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл.32а от Правилника съдията по вписванията следва да извърши проверка дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл.4 и дали този акт отговаря на изискванията на чл.6 от правилника /дали е съставен в предвидената от закона и Правилника форма и има ли необходимото съдържание/.Изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивно – прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За представяне на декларацията по образец /ал. 3/ съдията по вписванията следи служебно, с оглед и предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя. Съдържанието на декларацията изисква изявление на прехвърлителя за липса на задължения към годината, в която се осъществява разпореждането. Презаверената от нотариус по надлежния ред декларация, макар и съставена в предходна календарна година, обективира изявление на лицето, актуално и към датата на презаверката. С презаверяването на подписа си, прехвърлителят декларира, че към този момент няма задължения. Съгласно разясненията, дадени в т. 6 на ТР № 7 / 2013 год. по т.д.№ 7 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС , проверката на съдията по вписванията се ограничава до валидността на заявения за вписване акт и отказът не може да бъде постановен на формално основание,в случая – поради липса на декларация по чл. 264 ал.1 ДОПК . Съдията по вписванията е излязъл извън предвидената в закона компетентност при проверката относно това дали са налице основанията за вписване на процесния акт. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ на съдията по вписванията, като вместо това бъде разпоредено извършване на исканото вписване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 589 от 15.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 598/2016 г. на Пловдивски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 589 от 15.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 598/2016 г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него определение от 22.02.2016 г. по преписка с вх. № 4675/22.02.2016 г. на Служба на вписванията, [населено място], с което съдията по вписванията е извършил отказ за вписване на нотариален акт за покупко-продажба с акт № 61, рег. № 1049, нот. д. № 251/20.62016 г. по описа на нотариус Св. З., рег. № 17* на НК, с район на действие РС-П. и вместо него постановява: ДА СЕ ВПИШЕ по заявление на нотариус С. З., с рег. № 17* на НК, нотариален акт за покупко-продажба с акт № 61, т. II, рег. № 1049, дело № 251 от 22.02.2016 г. ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Пловдивски районен съд за извършване на необходимите действия по вписването. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: