3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 574 гр. София, 07.10.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 473 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Постъпила е частна жалба от Я. И. М. от [населено място], обл. П. чрез процесуалния му представител адв. Г. С., против определение № 39 от 10 януари 2011 г., постановено по гр.д. № 1221 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено определение № 2998 от 2 ноември 2010 г. по гр.д. № 2171 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. за отмяна на определение по същото гражданско дело от 6 август 2010 г., с което М. е освободен от заплащане на държавна такса и исковата молба е оставена без движение за внасяне на държавна такса в размер на 4212 лева по сметката на окръжния съд. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводството – оттеглянето на предходното определение ще доведе до прекратяване на делото предвид високата за пенсионер такса и защото не са налице хипотезите на чл. 253 ГПК, за да се оттегли определението за освобождаване от държавна такса. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в самата частна касационна жалба, е посочено, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос – съдът не може да оттегля сам определенията си във връзка с чл. 253 ГПК, т.е. може в тези случаи, но този не е такъв, като този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Ответниците [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] и Земеделска производствена кооперация “Т.” със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. П., не представят отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си въззивният съд приел, че частната жалба против определението на първоинстанционния съд е допустима, доколкото самото невнасяне на същата е основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото; несъстоятелни са доводите в частната жалба, че съдът не е компетентен сам да отмени определението си по чл. 83, ал. 2 ГПК – това определение е по движението на делото, не слага край на производството, поради което е оттегляемо по смисъла на чл. 253 ГПК при промяна на обстоятелствата, какъвто бил разглежданият случай поради наличието на данни за невярно декларирано имотно състояние на частния жалбоподател. К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на атакуваното въззивно определение предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК във връзка с въпрос, имащ значение за допустимостта на обжалвания съдебен акт. С постановеното от първоинстанционния съд определение, предмет на разглеждане от въззивния съд, съдът е отменил свое определение за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК и е оставил исковата молба без движение за внасяне на съответната държавна такса. Това определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото дори и в частта му, с която е отменено определението за освобождаване на ищеца от държавна такса, което по естеството си не е отказ по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК (а и съдът не е постановил необходимия нарочен акт за отказ по искането за освобождаване от държавна такса), нито е изрично предвидено в закона като такова, подлежащо на обжалване, поради което по аргумент на чл. 274, ал. 1 ГПК, то не подлежи на обжалване. На обжалване евентуално би подлежал последващ съдебен акт, с който производството по делото се прекратява поради невнасяне на дължимата държавна такса. Разглеждайки подадената недопустима въззивна частна жалба против определението на първата инстанция, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 39 от 10 януари 2011 г., постановено по гр.д. № 1221 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г. ОБЕЗСИЛВА определение № 39 от 10 януари 2011 г., постановено по гр.д. № 1221 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г. ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия на първоинстанционния окръжен съд в [населено място]. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: