Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * недопустимост на иск * Обезсилване на решение

Р Е Ш Е Н И Е

№. 200

гр. София,31.03.2017 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2590 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №890 от 30.04.2015 г. по т.д.№670/2014 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1897 от 27.11.2013 г. по т.д.№481/2013 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от [община] срещу Министерство на регионалното развитие искове за присъждане на сумата от общо 82 070.06 лв., представляваща наложена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ с рег.№BG161PО001/4.1-02/2008/007 от 21.05.2009 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.
Ответникът по касация - Министерство на регионалното развитие заявява становище за неоснователност на жалбата.
С определение №510 от 27.06.2016 г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка процесуалната му допустимост.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от [община] срещу Министерство на регионалното развитие искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сума в общ размер 82 070.06 лв., незаконосъобразно наложени, с изявление на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие, обективирано в писмо №99-00-6-6899/12.12.2012 г., финансови корекции по сключен между страните договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161РО001/4.1-02/2008/007 от 21.05.2009 г., помощта по който е била изплатена изцяло от ответника. С молба от 03.10.2013 г., ищецът е посочил, че с писмо №99-00-6-8764/17.09.2013 г. на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие е извършено прихващане на сумите по посочените финансови корекции с вземане на ищеца по друг договор, по който е бенефициент – ДБФП №BG161РО001/4.1-04/2010/050, с оглед което е поискал от съда да допусне изменение на предявените искове в осъдителни. С протоколно определение от 29.10.2013 г. изменението е допуснато, като с решение №1897 от 27.11.2013 г. по т.д.№481/2013 г. на СГС исковете са отхвърлени, а първоинстанционното решение е потвърдено с обжалваното решение №890 от 30.04.2015 г. по т.д.№670/2014 г. на САС.
Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно решение, са постановени по недопустими искове и следва да бъдат обезсилени.
С молбата от 03.10.2013 г. ищецът е въвел нови фактически твърдения – наличие на друг, сключен между страните договор, по който е бенефициент – ДБФП №BG161РО001/4.1-04/2010/050 и неплащане на дължимото по него, поради извършено прихващане с незаконосъобразно наложените му финансови корекции по посочения в исковата молба договор, като освен, че е променил вида на търсената защита – преминаване от установителни към осъдителни искове, по същество е поискал осъждане на ответника да заплати дължимата по ДБФП №BG161РО001/4.1-04/2010/050 безвъзмездна финансова помощ. Т.е. с поисканото и допуснато от първоинстанционния съд изменение, се е достигнало до недопустима едновременна промяна на основанието и петитума на исковете, което е довело до изцяло нов предмет на делото и постановяването на недопустими решения.
В случая обаче след обезсилване на въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, производството следва да бъде прекратено, а делото изпратено на местно компетентния да се произнесе по жалбата срещу изявления за финансови корекции /до каквато се свежда исковата молба/ Административен съд – [населено място], поради следните съображения:
Националната обща правна рамка на правилата, по които се управляват и разходват предоставените от ЕС публични средства и по които се осъществява контрол върху изпълнението на съответните проекти, във връзка с предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е създадена в изпълнение на задължението на Република България по чл.175 от ДФЕС, с приемането на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, влязъл в сила на 25.12.2015 г. Правната същност на отношенията във връзка предоставяне на безвъзмездната финансова се определя от разпоредбите на чл.24 и §1, т.1 от ЗУСЕСИФ, съгласно които, помощта се предоставя от ръководителя на управляващия орган със заповед или с административен договор, представляващ изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. Несъмнено е обаче, че визираните отношения /уредени преди законодателното им закрепване в различни подзаконови нормативни актове, включително ПМС №134 от 5 юли 2010 г. за приемане на методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност” и управление на миграционните процеси/, са възниквали /въз основа на сключен между страните договор/ и съществували в същия вид и съдържание и преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ – управляващият орган е разполагал с правомощия да извършва проверки за разходването на средствата, да налага едностранно финансови корекции и да предприема действия за възстановяване на сумите, отпуснати на бенефициента, независимо, че помощта е отпусната въз основа на договор. Именно с оглед тези ръководни и контролиращи функции, не може да се приеме, че характеризиращите се с елементи на власт и подчинение отношения на органа с бенефициента, който изпълнява даден проект и получава публична помощ, са равнопоставени. В този смисъл тези отношения /по управление, разходване и контрол/ и преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ са административноправни, а изявленията за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган са индивидуални административни актове, които също така установяват и публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. Като гражданско правни могат да се характеризират само отношенията между страните, имащи за съдържание правото на бенефициента да получи изпълнение по сключения договор или обезщетение за неизпълнението му и съответстващите им задължения на другата страна. Изхождайки от тези съображения, както и от обстоятелството, че след влизане в сила на ЗИДАПК /ДВ бр.74/2016 г./, в компетентност на административните съдилища са поставени не само административните, но и гражданските дела за изпълнение на административния договор, законодателят, уреждайки в разпоредбите на §10 от ЗУСЕСИФ /изм. ДВ бр.74/2016 г., ал.3 - в сила от 25.12.2015 г./ заварените към влизане в сила на закона производства, предвижда че: Започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред – ал.1; образуваните до влизането в сила на този закон съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл.27, ал.1 и ал. 5, 6 и 7 – ал.2; Образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред – ал.3. Анализът на визираните разпоредби сочи, че подсъдни на гражданските съдилища са само заварените производства, образувани по предявени от бенефициента искове за реално изпълнение или за обезщетение за неизпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ, обосновани с твърдения, че изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган е невалиден/незаконосъобразен индивидуален административен акт – ал.3, докато подсъдни на административните съдилища са заварените съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции, които дела следва да продължат да се разглеждат от административните съдилища, но вече по реда на чл.27, ал.1 и ал. 5, 6 и 7 от ЗУСЕСИФ - ал.2, а заварените недостигнали съдебна фаза административни процедури - да приключат по досегашния ред - ал.1 /в този смисъл и споделяното от настоящия състав решение по гр.д.№50320/2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение/.
С оглед изложеното и тъй като в случая с исковата си молба ищецът не търси изпълнение по посочения в нея договор /твърденията са за наложени финансови корекции след осъществено изпълнение от страна на ответника по договора/, нито претендира обезщетение за неизпълнение, а по същество обжалва изявлението за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, делото е подсъдно на местно компетентния Административен съд – [населено място].
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И

ОБЕЗСИЛВА решение №890 от 30.04.2015 г. по т.д.№670/2014 г. на САС и потвърденото с него решение №1897 от 27.11.2013 г. по т.д.№481/2013 г. на СГС, като ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от [община] срещу Министерство на регионалното развитие искове
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София град.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.