Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 90            София, 13 март 2009година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 20 февруари    две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ                                               ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                     НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Ант.Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №11 по описа за 2009 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. С. М.,срещу решение по внохд. №1056/2008 г. на Апелативен съд гр. С.. В жалбата ,която се поддържа в съдебно заседание от защитник е направено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 19.11.2008 г. постановено по внохд. №1056/2008 г. на Апелативен съд гр. С. е потвърдена присъда по нохд. №4463/2006 г. на Софийски градски съд. С посочената присъда ,постановена след проведена процедура по глава Двадесет и седма НПК ,подсъдимия Б. М. и още три лица са признати за виновни на 1.01.2004 г. в гр. С.,при условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител, отнел движими вещи на обща стойност 6215,80 лв. от владението на св. Т,с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила,поради което и на основание чл.199 ал.1т.4 НК вр. с чл.198 ал.4 НК вр. с чл.20 ал.2 НК вр. с чл.29 ал.1 б А и Б НК и чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,което да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата е зачетено предварително задържане на подсъдимия по чл.59 НК. ПО ЖАЛБАТА на под. Б. М. : Единственото оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание,при определянето размера на което,според защитата инстанционните Съдилища, не взели предвид тежкото семейно положение на подсъдимия и другите смекчаващи вината обстоятелства,както и изминалия дълъг период от датата на извършване на деянието. Довода е неоснователен. При определяне размера на наказанието, по десетото по ред осъждане на подсъдимия инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение и особено смекчаващите такива,съобразно разпоредбата на чл.55 ал.1т.1 НК . Акцентирано е на тежкото семейно положение на подсъдимия и това, че се грижи за изхранването на семейството си,което няма как да “бъде разглеждано като сериозно основание за драстично намаляване на наказанието,каквото се иска от защитата “. Наказанието три години лишаване от свобода е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл.348 ал.5 т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно,а подадената жалба неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №1056/2008 г. на Апелативен съд гр. С.,с което е потвърдена присъда по нохд. №4463/2006 г. на Софийски градски съд по отношение на под. Б. С. М..         ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ЧЛЕНОВЕ :