Р Е Ш Е Н И Е № 366 гр. София, 08 ноември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи септември двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1827/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите В. С. М. и П. С. П., подадени в срок чрез защитниците им адв.З. С. и адв.К. П. против нова присъда № 13 от 1.04.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 245/2011 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата на подсъдимия В. М. бланкетно се твърди, че присъдата е постановена при наличието на касационните основания по чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, а в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК и в съдебно заседание от защитника му, се развиват конкретни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинението по чл. 206 при отсъствието на обективните и субективни елементи от състава на престъплението и за явно несъответствие на наказанието със степента на обществената му опасност и изключителните смекчаващи отговорността обстоятелства. По същество се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В жалбата , в допълнителнието към нея, изготвено по реда на чл. 351 ал.3 НПК и в съдебно заседание от подсъдимата П. П.и нейния защитник се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при анализа на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането й. По същество се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде оправдана. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че двете жалби са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 16.10.2010 год. постановена по НОХ дело № 3760/2010 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия В. С. М. за виновен в това, че в периода 18.08.2000 год.-10.08.2001 год. в гр. Смолян противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил на стойност 36 850лв, която владеел, поради което и на основание чл 206. Ал.3 пр.1 във вр. с чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и в това, че за същия период и място противозаконно присвоил чужда дмижима вещ- мобилен телефон на стойност 211.50лв., която владеел, поради което и на основание чл. 206 ал.1 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НЩ съдът му е определил общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. С присъдата съдът е признал подсъдимите В. С. М. и П. С. П. за невиновни в това на 13.07.2001 год. в гр. Смолян като съизвършители, с цел да си набавят имотна облага да са възбудили и поддържали у Г. С. заблуждение, че са собственици на лек автомобил и с това да са му причинили имотна вреда в големи размери- 10000лв и ги е оправдал по обвинението по чл. 210 ал.1т.5 НК. С присъда № 13 от 1.04.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 245/2011 год. Софийският апелативен съд е отменил присъдата на първата инстанция в нейната оправдателна част и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите за виновни в това, че на 13.07.2001 год. в гр. Смолян, като съизвършители, с цел да си набавят имотна облага поддържали заблуждение у Г. С., че са собственици на лек автомобил марка “Фолксваген” модел “Пасат” с ДК [рег.номер на МПС] и с това му причинили имотна вреда в големи размери - 10 000лв, поради което и на основание чл. 210 ал.1т.5 във вр. с чл. 209 ал.1 пр.2 във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 55 ал.1т.1 НК ги е осъдил на по десет месеца лишаване от свобода, като ги е оправдал по обвинението да са възбудили заблуждение и Г. С.. На основание чл. 66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подсъдимата П. П. с изпитателен срок от три години. Съдът е изменил присъдата в частта по осъждането на подсъдимия В. М. за две отделни престъпления по чл. 206 ал.3 пр.1 и чл. 206 ал.1 НК, като е преквалифицирал престъпленията в едно такова по чл. 206 ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 НК и за него му е наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което е определил за изтърпяване по реда на чл. 23 ал.1 НК. На основание чл. 66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия В. М. с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. Потвърдил е присъдата в останалата част. По касационната жалба на В. М.: Оплакването за постановяване на новата присъда на въззивната инстанция при налачието на касационното основание по чл. 349 ал.1 т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В жалбата бланкетно се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, като конкретни доводи се развиват в допълнението към нея и те касаят по същество нейната потвърдителна част относно обвинението по чл. 206 ал.3 НК. В този смисъл са изложените съображения, че в тази част материалният закон е приложен неправилно, защото от обективна страна липсват извършени разпоредителни действия с чуждото имущество с намерение да бъде присвоено, а от субективна страна липсва умисъл за обсебване. Те са идентични с възраженията при разглеждане на делото в първата инстанция и с оплакванията против правилността на постановената осъдителна присъда. Софийският градски съд, който е разгледал делото като първа инстанция, подробно е обсъдил доводите на защитата му в частта, касаеща това обвинение и на стр. 18-19 от мотивите на присъдата е изложил достатъчно убедителни съображения, намиращи подкрепа в теорията и съдебната практика, поради които ги е отхвърлил. Въззивната инстанция също не е игнорирала оплакването му, като на стр. 17 от мотивите на новата присъда е посочила доказателствените източници в подкрепа на фактическите констатации за обективна и субективна съставомерност на деянието. От жалбоподателя не се оспорват и в настоящата инстанция приетите за установени от съдилищата факти, че вещите му били връчени за служебно ползване във връзка с изпълнение на възложени му от собственика функции, че след няколко месеца основанието за ползване отпаднало, но не ги върнал, а продължил да ги полза като свои, въпреки отправените покани от страна на собственика, че в един момент продал лекия автомобил. При тези фактически констатации неоснователно се поддържа липса на съставомерните признаци от състава на престъплението обсебване. Подсъдимият е получил вещите за временно ползване на конкретно основание и негово задължение е било след отпадането на основанието, на което ги е държал, да ги върне на собственика. Вместо да изпълни това си задължение и въпреки декларираните формални обещания в този смисъл пред собственика, обективно и реално е продължил да ги ползва и дори се разпоредил с лекия автомобил. Законосъобразен е извода, че от една страна деянието е извършено чрез бездействие, изразило се в категоричен и недвусмислен отказ да върне вещите, а от друга страна и чрез действие, изразило се във фактическо и юридическо разпореждане с тях. Мотивирано е отхвърлен довода, че деянието му е субективно несъставомерно защото не е променял отношението си към вещите и продължавал да ги държи за собственика, който не си ги поискал по категоричен начин и продължавал да ги счита за своя собственост и да заплаща разноските за ползването им. Конкретни доводи за нарушение или неправилно приложение на материалния закон в частта касаеща обвинението по чл. 210 ал.1 т.5 НПК, която по същество представлява нова присъда, защото в тази част въззивният състав се е произнесъл по въпросите за вината и отговорността, на които касационната интанция е длъжна да отговори, от жалбоподателя не се поддържат. Касационният състав има задължение служебно да следи за точното и еднакво приложение на материалния закон, поради което проверката в тази част на новата присъда следва да се извърши за наличието на основания, за които съдът следи служебно и без изрично да е сезиран. В конкретния случай такова основание не е налице. При установената фактическа обстановка от цялостния анализ на кредитираните доказателства, материалният закон е приложен точно с осъждането му. Налице са всички съставомерни елементи от състава на престъплението. Заедно със своята бивша съпруга е участвал в поддържането на заблуждение в пострадалия, че е собственик на лекия автомобил и може да му прехвърли собствеността, което го е мотивирало да им предаде договорената сума от 10000лв, която представлява за него имуществена вреда. От жалбоподателя бланкетно се твърди, че новата присъда на въззивната инстанция е постановена при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК, но не се излага нито едно конкретно съображение за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. Въззивната инстанция е била сезирана с протест, в който са поддържани доводи за неправилното приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите по обвинението по чл. 210 ал.1 т.5 НК и явна несправедливост на наказанието на подсъдимия М. и с жалба на подсъдимия М., в която са поддържани доводи за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. В съотвествие с правомощията си по чл. 312 и 313 ал.1 НПК съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, самостоятелно е анализирал всички събрани доказателства, подробно е отговорил на доводите на страните и е мотивирал решението си кои техни оплаквания възприема. Новата присъда е изготвена по реда на чл. 339 ал.3 НПК, като съдът е изпълнил задълженията си по чл. 305 НПК. При служебната проверка е констатирал неправилното приложение на материалния закон относно правната квалификация на присвоителните действия. Приел е, че деянието изкуствено е разделено на две отделни престъпления за двете присвоени вещи, представляващи един предмет на престъплението обсебване и е коригирал нарушението. С приложения от него материален закон не е утежнил положението на подсъдимия и не го е осъдил по обвинение, което не му е било предявено, То не е довело до по-тежка квалификация и е отпаднала възможността за приложение на чл. 23 ал.1 НК и евентуалното му увеличаване по реда на чл. 24 НК. Оплакването за постановяване на новата присъда на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Наказанията са индивидуализирани в рамките на закона, предвидени за престъпленията, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, а също така и изтеклия продължителен период от извършване на деянието. На последното обстоятелство е отдадено достатъчно значение. Изтичането на твърде дълъг срок от извършване на деянието до налагането на наказанието е преценено като изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство и въз основа на него двете наказания са индивидуализирани под минимумите, определени в особената част на НК за престъпленията. Подсъдимият е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни, но от друга страна е имал изключително укоримо поведение, което не дава основание да се приеме, че е личност с ниска степен на обществена опасност. Допълнителното намаляване на наказанията би било проява на неоправдан либерализъм. По касационната жалба на П. П.: Оплакването за постановяване на новата присъда на възивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК е неоснователно. То се мотивира с допуснати нарушения на задълженията на въззивната инстанция за обективно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване. По същество доводите на жалбоподателката се свеждат до това, че въззивната инстанция е нарушила правилата на чл.чл.13,чл.14 и чл. 107 ал.3 и 5 НПК, като е анализирала доказателствата едностранчиво, следвайки необективен обвинителен уклон. Такива нарушения по делото не са допуснати. Софийският апелативен съд е бил сезиран със съответен протест и в пределите на правомощията си изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда във основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за обективното изясняване на обстоятелствата включени в предмета на доказване. Анализирал ги е самостоятелно поотделно и в логическата им връзка и е възприел фактическите констатации на първоинстанционния съд, че след като се снабдила с договор за покупко-продажба на лекия автомобил и го регистрирала на свое име, на 13.07.2001 год. в качеството си на продавачи заедно с подсъдимия М. се явили пред нотариус в гр. Смолян и с нотариално заверен договор го продали на св. С., като в деня на сключване на сделката свидетелят им заплатил капаро от 10 000лв. Тези фактически констатации и по специално констатацията, че в деня на прехвърляне собствеността на автомобила свидетелят им заплатил сумата 10000лв, представляваща предмет на престъплението измама, не е направена при превратна оценка и игнориране на съдържащите се в доказателствените източници данни. Предаването на сумата е извършено в отсъствието на очевидци и доколкото подсъдимите не са дали обяснение по обвинението основен източник на преки доказателства са показанията на свидетеля. Той е дал показания под страх от наказателна отговорност и категорично е установил, че дал на подсъдимите сумата 10 000лв, която след разкриване на деянието те му възстановили. Тези показания не се опровергават от други доказателства и съдилищата не са имали основание да ги отхвърлят като недостоверни и тенденциозни. Свидетелят добросъвестно е установил, че си е получил обратно дадената сума и не би могло да се приеме наличието на користен мотив да навреди на подсъдимите, като им припише престъпление, което не извършили. Не може да се прави извод за недобросъвестност от факта, че призоваването му е било затруднено, в какъвто смисъл е поддържания довод. Осигуряването на свидетеля в съдебно заседание е било затруднено, но той не е имал задължение през десетгодишния период от извършване на деянието да не променя местоживеенето си и да изчаква призоваване по делото. При приетите фактически констатации въззивната инстанция мотивирано не е възприела правния извод на решаващия съд за липса на съставомерни белези от състава на престъплението по възведеното обнинение. Съгласила се е с извода, че изпълнителното деяние не е извършено във формата “възбуждане на заблуждение”, защото първоначалното мотивиране на пострадалия да сключи сделката е извършено в отсъствие на подсъдимите. Убедителни са съображенията, че е налице форма на изпълнителното деяние “поддържане на вече създадено заблуждение”. Подсъдимата е съзнавала, че не е собственик на автомобила и не може да извършва възмездни разпоредителни сделки с него. Въпреки това при срещата им с пострадалия преди явяването пред нотариуса е затвърдила съществуващото в него заблуждение, че договаря със собственик на автомобила и това го е мотивирало да изпълни своята част от сделката като им престира инкриминираната сума. Поддържането на заблуждението е могло да бъде осъществено във всеки един момент до получаването на сумата, като то не е свързано непременно с явяването пред нотариуса. Мотивирано е отхвърлено, като лишено от доказателствена основа възражението на подсъдимата, че сделката по своята същност била фиктивна, като пострадалият не е заплащал никаква сума, поради което не му е причинена имотна вреда, като елемент от състава на престъплението. Извод за характера на сделката не може да се прави от факта, че автомобила останал във владение на подсъдимия, при установеното от свидетеля/л. 117 от първоинстанционното дело/, че било уговорено да получи владението след като го изплати изцяло. Конкретни съображения във връзка с оплакването за постановяване на новата присъда при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК извън довода за допуснати нарушения на правилата за оценка на доказателствата, на който беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, от жалбоподателката не се поддържат. Производството в двете фази на процеса, след постановяване на отменителното решение от 4.12.2009 год. по ВНОХ дело 684/2009 год. на Софийски апелативен съд е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Отстранени са констатираните с това решение съществени процесуални нарушения, както и посочените в съдебно заседание на 8.08 2009 год. по НОХ дело № 2784/2010 год. на Софийски градски съд нарушения и не са допуснати други нарушения от категорията на регламентираните в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимата. В съответствие с тези указания е бил изготвен нов обвинителен акт, от който подсъдимата е узнала обема на обвинението, като й е осигурена реална възможност да се защити по него. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на новата присъда на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 13 от 1.04.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 245/2011 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: