Р Е Ш Е Н И Е № 55 София 12.03.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4256/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Р. С., срещу въззивно решение №172 от 17.04.2013 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. №169/2013 г. в частта, с която е потвърдено решение №812 от 15.11.2012 г. на Врачанския районен съд по гр.д. №2160/2012 г. за уважаване на предявения от Г. Б. Г., [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за сумата 16 147.93 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 150 дни за периода 2003 г. – 2012 г. Въззивният съд е приел, че искът е основателен, защото в брутното трудово възнаграждение за месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение между страните трябва да се включи допълнителното възнаграждение, което съобразно вътрешните правила на дружеството има постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че в размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, представляващ база за определяне на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск трябва да се включи и индивидуалната премия, защото има постоянен характер. Ответникът по касационната жалба Г. Б. Г., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1223 от 04.11.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №172 от 17.04.2013 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. №169/2013 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на въпроса за това представлява ли допълнително възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата това възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съобразно чл.15 НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 КТ или на обезщетенията по чл.228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Целевите награди и премиите поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.В този смисъл е решение №847/2010 г. от 14.01.2011 г. по гр. дело №1558/2009 г. на ВКС,IV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивното решение е правилно като краен резултат. В случая е безспорно установено по делото, че брутното трудово възнаграждение на ищеца, включително и за последния календарен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение с отработени най-малко 10 работни дни – месец март 2012 г., е в размер на 2 922.35 лв., като в него се включват и премии според качеството на положения труд. Съобразно отговора на повдигнатия правен въпрос последните не би следвало да се включват при изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. С влязло в сила решение обаче между страните е установено, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца за месец март 2012 г., в което се включват само основното възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, е в размер на 2 922.35 лв. и ответникът е осъден да му заплати неизплатената част от него – 2 424.96 лв. Ето защо в случая следва да се зачете силата на пресъдено нещо, поради което не може да се приеме друго по-ниско възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. От изложеното следва, че въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №172 от 17.04.2013 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. №169/2013 год. в обжалваната част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.