2 Р Е Ш Е Н И Е № 362 гр. София, 03.10. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1420 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. срещу решение № 1104/21.06.2011 г., постановено по гр. дело № 1166/2011 г. на Софийския апелативен съд. С него, като е потвърдено решение № 74/18.02.2011 г. по гр. дело № 725/2010 г. на Врачанския окръжен съд, е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 67 от СК за унищожаване, поради измама, на извършеното от него припознаване на роденото от Д. П. В., малолетно дете А.-М. И. Д.. С определение № 468/17.04.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си, представеното пред него писмено становище на ответника, съдържащо признания на факти, описани в исковата молба; прието е, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 475/08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивният съд елиминирал показанията на посочените от касатора-ищец свидетели, въз основа на които се налагал изводът, че същият не е знаел, че не е биологичен баща на детето към момента на припознаването. Изтъква се и че въззивният съд не е обсъдил представеното пред него от ответницата Д. В. писмено становище, в което тя прави признание на факти, описани в исковата молба, и поддържа, че заявеното от нея пред първата инстанция не отговаря на действителността. Поддържа се и че така допуснатите процесуални нарушения са довели и до нарушение на материалния закон – чл. 67 от СК. Ответниците Д. П. В. и малолетната А.-М. И. Д., последната – чрез назначения й от съда по делото особен процесуален представител адв. М. Г., не са подали отговори на касационната жалба в срока за това; не заявяват становище и в съдебното заседание на касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по изведения от касатора процесуалноправен въпрос – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, намира следното: В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 475/08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС по този процесуалноправен въпрос е прието, че изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 175 ГПК. Настоящият съдебен състав изцяло възприема това разрешение на въпроса. При извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, съдът намира следното: Предявеният от касатора по делото иск с правно основание чл. 67, предл. 2 от СК се основава на следните твърдения, изложени в исковата молба: К. и ответницата В. живели заедно в неговото и на родителите му жилище от януари 2009 г. до 08.03.2009 г., когато се разделили, като отново заживели там на съпружески начала от 02.08.2009 г. На 26.02.2010 г. ответницата В. родила детето А.-М., като пред ищеца твърдяла, че не е имала интимна връзка с друг мъж и че ищецът е биологичният баща на детето. Ищецът й повярвал, и след като тя го помолила, той припознал детето. Тя останала да живее при него до 25-26 май 2010 г., когато отново си отишла заедно с детето, като пред майката на ищеца заявила, че той не е баща на детето, а то е заченато от друг мъж. Узнавайки това от майка си, ищецът разбрал, че ответницата В. си послужила с измама, за да припознае той детето. Пред първоинстанционния съд ответницата В. е признала обстоятелството, че ищецът не е биологичен баща на детето, но е поддържала, че не го е измамила, тъй като той е припознал А.-М. с ясното съзнание, че тя не е негова биологична дъщеря – през цялото време знаел за това, дори знаел кой е истинският й баща. В изтъкваното от касатора-ищец писмено становище, представено пред апелативния съд от ответницата В., същата заявява, че горните й твърдения пред окръжния съд не отговарят на действителността и били нейна защитна позиция по делото. В същото писмено становище тя заявява и че ищецът не е знаел, че тя не е забременяла от него, живеел с мисълта, че той е бащата на детето; когато се събрали да живеят заедно, след като се разделяли неколкократно, тя не му казала, че е бременна от друг мъж, не искала той да знае за това, за да не нарани чувствата му; не казала истината и на майка му. Становището съдържа и искане към въззивния съд да приеме жалбата на ищеца за основателна и да унищожи припознаването. Въззивният съд не е обсъдил това писмено становище в мотивите към обжалваното решение, като е възприел твърденията на ответницата В. само от първата инстанция, – че тя не оспорва, че ищецът не е биологичен баща на детето, но „напротив” – твърди, че той е знаел за това и че не е бил измамен от нея. За да отхвърли предявения иск, препращайки по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, и предвид събраните по делото доказателства (писмени, свидетелски показания и заключение на акушеро-гинекологична експертиза), както и предвид твърденията на ищеца в исковата молба, въззивният съд е приел за недоказана твърдяната от него измама. Предвид възприетия по-горе отговор на изведения по делото процесуалноправен въпрос, следва, че като не е обсъдил в съвкупност с всички обстоятелства и доказателства по делото писменото становище на ответницата В., съдържащо признание на част от посочените в исковата молба факти, релевантни за спора, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, каквото се сочи в касационната жалба. Вследствие така допуснатото процесуално нарушение, въззивният съд неправилно е приел и че ищецът не е знаел към момента на припознаването, че не е биологичен баща на детето. Това обстоятелство се установява от съвкупната преценка на обсъденото в настоящото производство признание на ответницата В. и свидетелските показания по делото. Не е налице обаче, твърдяното от касатора нарушение на материалния закон. Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с т. 5, ал. 2 от ППВС № 5/21.02.1979 г., релевантни за основателността на иска по чл. чл. 67, предл. 2 от СК са само измамливи действия, с които съзнателно е създадена погрешна представа у припознаващия, че майката е заченала от него. В случая по делото е установено единствено наличието на погрешна субективна представа у ищеца, че ответницата В. е заченала от него, но не и че тази погрешна представа е била създадена у него в резултат на съзнателни измамливи действия от страна на същата ответница. В исковата молба се твърди, че последната изрично е твърдяла пред ищеца, че през периода на раздялата им от 08.03.2009 г. до 02.08.2009 г. тя не е имала интимна връзка с друг мъж и че е забременяла от ищеца, както и че е помолила ищеца да припознае детето. Тези обстоятелства обаче не се установяват от доказателствата (включително показанията на тримата свидетели) по делото, нито се признават от ответницата В.. Последната, както беше посочено, признава единствено че е затаила от ищеца, че е бременна от друг мъж, за да не нарани чувствата на ищеца, което не може да се окачестви като измама по смисъла на чл. 67, предл. 2 от СК и съгласно цитираната т. 5, ал. 2 от ППВС № 5/21.02.1979 г. Освен това, от неоспореното заключение на акушеро-гинекологичната експертиза по делото е установено, че детето е заченато между 27.05.2009 г. и 07.06.2009 г., както и че е родено доносено на 26.02.2010 г.; от гласните доказателства по делото са безспорно установени твърденията в исковата молба на касатора-ищец, че през периода от 08.03.2009 г. до 02.08.2009 г. той и ответницата В. са били разделени и не са поддържали каквито и да било отношения помежду си; ноторен е фактът, че бременността трае около девет месеца. При тези обстоятелства следва изводът, че погрешната субективна представа у ищеца, че ответницата В. е заченала от него, освен че не се дължи на измамливи действия, е била и абсолютно необоснована – при елементарно пресмятане касаторът-ищец е могъл да установи, че е невъзможно да е баща на детето. Предвид изложеното, крайният извод на въззивния съд, че предявеният от касатора иск по чл. 67, предл. 2 от СК е недоказан по основание, е правилен – съобразен е с материалния закон и с разрешението, дадено с т. 5, ал. 2 от ППВС № 5/21.02.1979 г. Допуснатото от апелативния съд процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на въззивното решение. С оглед гореизложеното, на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. Страните не са претендирали присъждане на разноски по делото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1104/21.06.2011 г., постановено по гр. дело № 1166/2011 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.