4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 59 гр. София, 30.01.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 4135/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Мелком енерджи“ ООД с ЕИК 201587346 и седалище гр. София, чрез адв. Д. срещу определение № 2495/23.07.2019 г. по ч. гр. д. № 3131/2019 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 2944/29.05.2019 г. по т. д. № 1001/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), ТО, VІ-10 състав за прекратяване на производството в частта по евентуално предявения от касатора против Народното събрание (НС) на Република България иск с правно основание чл. 49 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от приход от цена на произведена електрическа енергия в периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., чрез събрана такса от производителя на вятърна и слънчева енергия), претърпени от приета противоконституционна норма на чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционния съд (ЗКС) за уреждане на правните последици от противоконституционна норма. От ответниците по жалба – НС на РБ, чрез представляващите гл. юрисконсулти Г. – Ч. и Г. е подало отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, ВКС, ГК, състав на трето отделение, приема следното: Въззивната инстанция е постановила обжалвания резултат като е установила, че ищцовото търговско дружество е предявило искове в субективно евентуално съединяване срещу държавата по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 7 КРБ (главен иск) и на същото основание срещу Народното събрание на РБ (евентуален иск), както и отново срещу държавата по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (предявен като евентуален). Прието е, че макар и при изложените фактически твърдения за понесени имуществени вреди от противоконституционен акт на Народното събрание (законодателния орган на държавата) при претендирана отговорност на държавата за обезвреда, основана на чл. 7 КРС, пасивно легитимирана по иска е именно държавата, представлявана съгласно чл. 31, ал. 1 ГПК от министъра на финансите. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпроси, които твърди да са обусловили правните изводи на въззивния съд по делото и чието съдържание, уточнено и конкретизирано от касационния съд съгласно постановките на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, е следното: 1. „Държавата или Народното събрание е надлежен ответник по иск за обезщетение за вреди от законодателна дейност на Народното събрание на РБ?“ и 2. „При установена от КС противоконституционност на приет закон и настъпили вреди от прилагането му налице ли е процесуална легитимация на Народното събрание да отговаря пряко за вредите от законодателна дейност, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от противоконституционна норма?“ Въпросите се поставят за разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Допускането на касационно обжалване се обосновава с твърдение за липса на установена съдебна практика по повдигнатите въпроси, а дадените разрешения по тях в казуалната практика на съдилищата са противоречиви. Така в обжалваното въззивно определение е прието, че искът за обезщетяване на вреди от законодателна дейност, предявен срещу Народното събрание е недопустим, тъй като, макар и те да произтекли от дейността на този държавен орган, се претендира отговорност на държавата, пряко произтичаща от чл. 7 КРБ и същата е единствено пасивно легитимирана по предявения иск. Сочи се обаче, че противното разрешение на въпроса е дадено в Решение № 2448/18.04.2018 г. по гр. д. № 9331/2017 г. на Софийски градски съд и Решение № 54937 от 07.03.2017 г. по гр. д. № 25038/2016 г. на Софийски районен съд, а именно, че съгласно националната правна уредба искът за вреди от законодателна дейност следва да бъде предявен срещу Народното събрание, което е отделен правен субект и като такъв отговаря за причинените от дейността му имуществени вреди. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В случая въпросът за пасивната процесуална легитимация по иск за вреди от законодателна дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от тази норма (в какъвто смисъл може да се сведе съдържанието на двете питания на касатора) е обуславящ за изхода по конкретното дело и е в основата на изводите на въззивната инстанция, направени в обжалваното определение. Въпросът удовлетворява и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото се установява липсата на еднопосочна и трайна съдебна практика по него, и е обоснована необходимостта от тълкуване на нормата на чл. 49 ЗЗД за надлежния ответник при спор на това основание в хипотезата на обезщетяване на вреди, произтекли от законодателна дейност на Народното събрание. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване настоящият състав на ВКС, намира следното. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т. е. от правното му твърдение за това обстоятелство, изложено в исковата молба, стига приложимият по правоотношението материален закон да не сочи друг ответник по заявените в обстоятелствената част твърдения. Когато ищецът изтъква обстоятелства, според които претендираните за обезщетяване вреди са причинени от дейност, изразяваща се в осъществяване на законодателната власт в България, в процеса на упражняване на която държавата не се явява възложител и липсват основания за приложение на специалния закон – ЗОДОВ, за ангажиране на нейната отговорност, чрез съответния й процесуален субституент, исковата претенция е подчинена на общия материален закон (ЗЗД – чл. 49) и надлежен ответник по нея е самият законодателен (колективен) орган, съставен от народните представители, които при упражняване на своите пълномощия са приели противоконституционната норма, респ. са бездействали при изпълнение на задължението си за уреждане на правните последици от нея. С оглед на дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационен контрол, обжалваното въззивно определение е неправилно. Основателно е оплакването, че изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения деликтен иск по чл. 49 ЗЗД срещу Народното събрание, като ненадлежен ответник, довел и до прекратяване на производството в тази му част, е неправилен. При заявените твърдения, че претендираните за обезщетяване вреди са произтекли от дейността на централния законодателен орган в държавата, която е по своето естество противоправна, доколкото приета от народните представители разпоредба на закона е обявена за противоконституционна и не са извършени последващи действия по уреждане на правните последици от тази норма, надлежен ответник по предявения иск е колективния орган на власт, който упражнява съответната (държавна, в частност законодателна) власт, а именно Народното събрание. Предявеният иск е подчинен на общия материален закон – ЗЗД, при отсъствие на твърдения и данни по делото за приложение на специалния закон – ЗОДОВ (който съдържа правилото, че по претенцията за обезвреда държавата отговаря чрез своите органи, като нейни процесуални субституенти) и с оглед обоснованото изложение на обстоятелствата, на които се основава той, насочването му и срещу Народното събрание като надлежен ответник (при условията на евентуалност), е допустимо. По изложените съображения обжалваното въззивно определение е неправилно и ще следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него определение на първостепенния съд за прекратяване на производството по иска срещу посочения ответник. Делото в отменената част ще следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия във връзка със спора по чл. 49 ЗЗД и срещу този ответник, ако намери за осъществени предпоставките за неговото разглеждане. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2495/23.07.2019 г. по ч. гр. д. № 3131/2019 г. на Апелативен съд – София. ОТМЕНЯ определение № 2495/23.07.2019 г. по ч. гр. д. № 3131/2019 г. на Апелативен съд – София и потвърденото с него определение № 2944/29.05.2019 г. по т. д. № 1001/2018 г. на СГС, ТО, VІ-10 състав за прекратяване на производството в частта по евентуално предявения от „Мелком енерджи“ ООД с ЕИК 201587346 и седалище гр. София против Народното събрание на Република България иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. ВРЪЩА делото в отменената част на СГС за извършване на следващите се съдопроизводствени действия във връзка с горния спор и срещу посочения ответник, при наличие на предпоставките за разглеждането му. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.