Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.7 Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 25. 03. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Виолета Петрова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 864 /2012 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. В. М. срещу въззивно решение № 165 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 102 /2012 г. на Габровски окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 20.12.2011 г. по гр.д. № 2175 /2011 г. на Габровски районен съд, в частта, с която [фирма] е осъдено да премести за своя сметка изграденото в имота на Т. М. електромерно табло до или на границата на поземления имот и да възстанови фасадата на сградата във вида, в който е била преди монтажа на таблото и в частта за разноските и вместо това въззивният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл.109 ЗС за преместване на таблото и за възстановяване на фасадата и е осъдил жалбоподателя за разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 913 от 03.12.2012 г. по материалноправния въпрос : следва ли да се приеме, че понятието „граница на собственост върху електрическите съоръжения” по смисъла на чл.120,ал.2 от Закона за енергетиката вр. чл.127 от закона и чл.28,ал.1 от Наредба № 6 /09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи е различно от понятието „граница на имота на потребителя” по смисъла на чл.120,ал.1 от ЗЕ, за който е прието, че е от значение за изхода на спора и за точното прилагане на закона и за развитието на правото.- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] оспорва основателността на касационната жалба. По правните въпроси на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира следното: Двете понятия са различни, първото визира границите между електрическите съоръжения, които са собственост на разпределително предприятие и тези, които са собственост на потребител на електрическа енергия, а второто визира границата на имота, който е собственост на потребителя, в който се доставя електрическа енергия: Понятието „граница на собственост върху електрическите съоръжения” е употребено в разпоредбата на чл.120,ал.2 от Закона за енергетиката (нататък ЗЕ). Съгласно тази разпоредба : граница на собственост върху електрическите съоръжения се определя съгласно изискванията на наредбата по чл. 116,ал.7 (от ЗЕ) и на правилата по чл. 83,ал.1,т.6. (от ЗЕ). Т.е. за съдържанието на този израз разпоредбата препраща към наредбата, предвидена в двете посочени разпоредби на закона. Това е Наредба № 6 /09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи (нататък и само Наредба № 6). Разпоредбите на чл.116,ал.7 ЗЕ и чл.27 от Наредбата определят границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя. Съгласно чл.28,ал.1 вр. чл.27 от Наредбата когато електрическата енергия се доставя на потребителя от съоръжения на енергийното предприятие на ниво ниско напрежение, границата на собственост (на неговите електрическите съоръжения) е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи Понятието „граница на имота на потребителя” („граница на имота на клиента” след изменението с редакцията ДВ, бр.54 /2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е употребено в разпоредбата на чл.120,ал.1 от ЗЕ. То няма определение в закона, поради което следва да се тълкува и разбира в смисъла, който се влага в понятията, включени в израза. Понятията граница и имот се използват във вещното право и в правото по устройството на територията (например чл.28 ЗС, пар.5.т.2, т.11,т.12, от ДР на ЗУТ) и се отнасят до границите (външните очертания) на недвижимите вещи, които са обект на собственост, които ги обособяват от околните имоти и от части от терена и инфраструктурата. По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК: Искът е основан на твърдения, че ищцата е собственик на етаж от къща, заедно с принадлежностите и и на 1 /2 ид.ч. от дворното място от 432 кв.м., в което е построена, която се намира в [населено място], че без нейно знание и съгласие на 25.10.2010 г. служители на ответното дружество са монтирали електромерно табло на фасадата на жилищната сграда, в която е притежаваният от ищцата етаж, в което са поместени средства за търговско измерване не само за имотите на тази сграда, но и на съседна, че ответното дружество е отказало да удовлетвори искането на ищцата да премести електромерното табло; че монтажът на електромерното табло във вътрешната част на дворното място е незаконосъобразен – в нарушение на правилата на Закона за енергетиката и Наредба № 6 по неговото прилагане и и пречи да ползва имота си пълноценно. Ответникът оспорва иска с доводи, че монтажът е в съответствие с правилата на закона и наредбата. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че електромерите на собственици в етажна съсобственост – на самостоятелни жилища в една сграда се монтират в общите части, а фасадата на сградата е именно такава обща част и че съгласно чл.120,ал.2 ЗЕ и чл.28,ал.1 и ал.7 от Наредба № 6 /2004 г. – границите на собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или на прекъсвачи, т.е. границата на собственост от значение (за мястото на монтиране на електромерите) съгласно специалните нормативни актове в случая, е не границата на УПИ, върху който е построена сградата – етажна собственост, а изходящите клеми на СТИ (средствата за търговско измерване) на ползувателите в тази етажна собственост. По доводите на касатора за неправилност на обжалваното въззивно решение: Оплаквания за неправилност се свеждат до доводите, че въззивният съд е смесил две различни понятия - „граница на собственост върху електрическите съоръжения”, употребено в чл.120,ал.2 ЗЕ вр. чл.28 Наредба № 6 за присъединяване на ... и „граница на имота на потребителя” по чл.120,ал.1 ЗЕ, което е довело до неправилно приложение на посочените разпоредби на материалния закон и до неправилния извод, че ответникът има право да разположи таблото с електромерите на фасадата на къщата, а не на границата на дворното място. Доводите са частично основателни: С оглед дадения отговор на изведения въпрос двете понятия са с различен смисъл. Първото се отнася до тази границата на електрическите съоръжения, от която започва и свършва собствеността върху съоръженията, а второто – до границите на недвижимия имот, собственост на потребител (клиент), до който се доставя електроенергия. Съгласно чл.120,ал.1 ЗЕ средствата за търговско измерване на доставяната електрическа енергия е собственост на оператора (на електропреностата мрежа или на електроразпределителната мрежа) и се разполага до или на границата на имота на потребителя (сега клиента). Съгласно чл.120,ал.2 от ЗЕ и чл.28,ал.1 от Наредба № 6 границата на собственост на измервателните уреди е изходящите клеми на средствата за търговско измерване. Съгласно ал.3 на чл.120 ЗЕ операторът на електропреностата мрежа или на електроразпределителната мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения. Мястото на монтиране се определя с няколко разпоредби, които се намират в чл.28 от Наредба № 6, според които : ал.5 Електромерните табла се монтират до или на границата на имота на потребителя на място, определено от разпределителното предприятие; ал.6 Разпределителното предприятие може да монтира електромерните табла в жилищни сгради, етажна собственост, на определено от него място в общите части на сградата; ал.7 Разпределителното предприятие може да монтира електромерни табла на фасадите на сградите на потребителите. При систематичното тълкуване на разпоредбите следва извод, че основното правило, уредено в ал.5 е, че електромерните табла се монтират до или на границата на имота на потребителя, но в случаите, когато захранваният с електроенергия обект е сграда (ал.7) се дава право на разпределителното предприятие да монтира електромерни табла на фасадата, а ако сградата е етажна собственост (ал.6) се дава право на разпределителното предприятие да монтира електромерни табла в общите части. Съгласно чл.37 ЗС Етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица, а съгласно чл.38 ЗС външните стени (, каквито са фасадите), са общи за всички съсобственици. Следва да се приеме, че правилата на ал.6 и ал.7 са специални по отношение на правилото на ал.5 и в тях се предвиждат изрично права на разпределителните предприятия да монтират електромерни табла на фасадите и в общите части на сгради. При тези изводи и т.к. не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, спорът следва да бъде разрешен по същество. Установено е с представен документ за собственост, че ищцата е придобила през 1997 г. първи етаж от двуетажна жилищна сграда в [населено място] и на 1 /2 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ (... от кв....) с площ 432 кв.м.. Имотът на ищцата се намира на [улица]. Не се спори, че и в момента ищцата е собственик на първия етаж и от съответните идеални части от дворното място и че сградата в момента е триетажна. Не се спори, че ответното дружество е монтирало електромерното табло, както се твърди на фасадата на сградата, в която ищцата притежава първия етаж, нито, че в таблото се намират измервателни уреди на други потребители – собственици на съседни имоти, които се намират извън сградата, в която ищцата притежава етаж и извън дворното място УПИ ... и че монтажът е извършен без знанието и съгласието на ищцата. От разпита на свидетеля М. М., служител в ответното дружество, който е участвал в монтажа на таблото, проведен в с.з. на 15.11.2011 г. (л.24,стр.2) се установява обстоятелството, че в процесното електромерно табло на [улица] се намират разпределителните кутии на три сгради - на номера 24, 26 и 28 и че всеки абонат има ключ от таблото, за да си проверява показанията на електромера. Не се спори, че ответното дружество е отказало да премести електромерното табло след покана от ищцата. Настоящият състав приема безспорните обстоятелства за установени, както доказаните обстоятелства. С оглед дадения отговор на изведения материалноправен въпрос и съгласно чл.120,ал.1 от ЗЕ и чл.28,ал.6 и ал.7 от Наредба № 6 за присъединяването ... настоящата инстанция намира, че в хипотеза като по настоящия спор – когато се доставя електричество до сграда, която е етажна собственост и в случаите, когато тя е построена в съсобствено дворно място, електроразпределителното предприятие има право да монтира електромерни табла в общите части, включително и върху фасадата на сградата, която също е обща част, но в таблото могат да бъдат монтирани само електромерите на етажните собственици. По изложените съображения – че разпределителното предприятие има право да разполага в един имот средства за търговско измерване само за този имот, настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответното дружество по отношение на съседните имоти, основано на разпоредбата на чл.67,ал.3 ЗЕ в приложимата му редакция ДВ бр.41 /02.06.2009 г., защото разпоредбата установява правилото за безвъзмездно ползване, в случаите, когато нормативни правила са допускали монтирането на средства за измерване на определено място, а случаят не е такъв, защото правилото на чл.120,ал.1 ЗЕ и чл.28,ал.6 и ал.7 от Наредба № 6 в случая определя друго място за монтиране на съоръженията, които се отнасят за съседните имоти, които се намират в други сгради и в други дворни места – тези на [улица] 28. Следователно действието по монтажа на електромерното табло в сградата, в която ищцата притежава етаж, за поставяне в него на средства за търговско измерване на енергията, доставяна до етажите в сградата, е законосъобразно действие. Незаконосъобразно е обаче поставянето в това табло на средства за търговско измерване на енергията, доставяна до други сгради, които се намират извън дворното място. Настоящият състав намира, че незаконосъобразният монтаж в процесното табло на електромери за обекти извън етажната собственост пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост в пълен обем, тъй като позволява неправомерен достъп на несобственици вътре в дворното място, а и в самото табло, където се намира електромера на ищцата и тези на нейните етажни съсобственици, а и поради непрекъснатата доставка на електроенергия и периодичното и отчитане и заплащане, този достъп също може да бъде периодичен и осъществяван по всяко време. Настоящият състав намира, че ищцата не е длъжна да търпи такъв достъп, присъствие и действия. Следователно искът на ищцата е неоснователен в частта му, която се отнася до преместването на таблото с нейния електромер и основателен в частта му, която се отнася до преместване от електромерното табло на електромерите на съседни сгради, които се намират извън дворното място (тези на [улица] № 28). От изложеното и от правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК следва, че обжалваното решение следва да бъде отменено в съответната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в съответната част съобразно изложеното по-горе, в останалата част следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно за сумата 267.37 лева - 1 /2 част от сумата 534.73 лева (144.73 лева държавни такси за касационната инстанция и 390 лева за първата инстанция, пред въззивната инстанция процесуалният представител на ищцата е заявил, че няма разноски и не претендира такива). Ответникът претендира да му бъдат присъдени разноски по делото, но не е представил списък на разноски и не е доказал да е направил такива в касационното производство, поради което разноски не следва да му се присъждат. Ответникът следва да бъде осъден да заплати половината от дължимата държавна такса за разглеждане на иска в първата и въззивната инстанция – сумата 164.60 лева (половината от 329.19 лева, т.к. е платил 15 лева за въззивната инстанция). Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 165 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 102 /2012 г. на Габровски окръжен съд, г.о. в частта, с която е отхвърлен искът на Т. В. М. срещу [фирма] с правно основание чл.109 ЗС за преместване от ответника за негова сметка на поставените в електромерното табло, изградено в имота на Т. М., електромери на съседни имоти и в частта, с която е осъдил Т. М. да заплати на [фирма] сумата 82.50 лева – половината от присъдените разноски в размер на 165 лева. Вместо това постановява: Осъжда [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място] [улица], да премести за своя сметка от електромерното табло, изградено върху фасадата на къщата, находяща се в [населено място], [улица], в която Т. В. М. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2,ап.4, е собственик на първи етаж и на 1 /2 ид.ч. от дворното място, в което е построена къщата, представляващо УПИ ... (десет за имот четири хиляди четиристотин осемдесет и четири) от кв.106 по плана на [населено място], на електромерите на имоти, които се намират извън сградата на [улица] извън дворното място УПИ ... – тези на имотите, които се намират на [улица] № 28., на основание чл.109 ЗС. Отхвърля искането на [фирма] Т. В. М. да бъде осъдена да му заплати сумата 82.50 лева (осемдесет и два лева и 50 ст.) разноски за въззивното производство. Потвърждава въззивното решение в останалата част. Осъжда [фирма], да заплати на Т. В. М. сумата 267.37 лева (двеста шестдесет и седем лева и 37 ст.) разноски за първата и касационната съдебни инстанции. Осъжда [фирма], да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 164.60 лева (сто шестдесет и четири лева и 60 ст.) държавни такси. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.