О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 583 София 23.06.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4418/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго - Про Продажби“ АД, град Варна, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л. М., срещу решение №1047 от 10.06.2021 г. по в.гр.д. №694/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5094 от 21.11.2019 год. по гр.д. № 9582/2019 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че Н. Н. Д. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, град Варна], сумата 10 680.43 лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], с кл. № [ЕГН] и аб. №[ЕГН] за периода от 20.06.2017 г. до 19.06.2018 г., за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 13.06.2019 г. Въззивният съд съобразно указанията на ВКС е допуснал комплексна съдебно-техническа експертиза. Според изложеното в заключението, показанията в регистър Т 3 са възникнали след незаконна промяна на тарифната схема на процесното СТИ, чрез хакерско проникване в софтуера на процесния електромер през инфрачервения му порт. Процесният електромер обаче не отчита и запаметява събития, свързани с нерегламентирано проникване в софтуера му, поради което установяването на времето на промяна на тарифната схема е невъзможно. Установената в констативен протокол на БИМ намеса в тарифната схема на електромера означава софтуерна намеса, насочена към разпределение на действително потребена енергия и върху невизуализираната тарифа. Върху паметта на процесното устройство не е осъществено неправомерно софтуерно въздействие, а само върху тарифната схема. Техническата схема на процесния електромер не позволява промяна на показанията в паметта на електромера, а това може да се извърши единствено от преминала през него електроенергия. Фактът, че енергията е преминала електромера, съгласно констатациите на БИМ, означава, че същата е доставена, респективно потребена от абоната. Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Предвид указанията, съдържащи се в Решение №47/09.03.2021г., постановено по касационно гражданско дело №2299/2020г. по описа на ВКС, въз основа на фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), а приложение следва да намери нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално доставеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за продажба на стоки. Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е сключеният при общи условия договор за продажба на ел. енергия и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД), то когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Анализът на доказателствата по делото не дава основание да се изведе извод, че начисленото количество ел. енергия, макар и преминало през конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в обекта на ищеца по следните съображения: не е установено , че при монтажа на електромера на обекта на ищеца на дата 17.08.2015 г., регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди дата на монтажа на средството за търговско измерване; не може да се установи кога точно е извършено претарифирането на електромера, както и от кога е започнало да се отчита количество ел. енергия в невизуализирания регистър. Установено е по делото, че е напълно технически възможно да бъде зададена настройка на електромера, съгласно която същият да отчита преминалата през него електроенергия само и единствено в регистър 1.8.3. В действителност именно такава настройка е въведена за конкретното СТИ, което отчита потребената енергия в неделните дни само по тази тарифа. В протокола за монтаж №1007811 са посочени нулеви показания, но само по нощна и дневна тарифа. Липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били показанията на електромера по отчетния регистър 1.8.3 при монтажа му. Очевидно ответното дружество е разполагало с необходимия софтуер за прочитане показанията на всички тарифи на СТИ при монтираното, след като в последващия/към датата на проверката/ момент показанията на тези т. нар. "скрити" или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри са били "прочетени" от служителите на "Електроразпределение Север" АД-Варна. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад; 2/ допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; 3/ може ли пълното доказване да се се осъществи чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства; 4/ как съдът трябва да преценява доказателствената сила на експертизата; 5/длъжен ли и е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила. Представени са ТР и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по жалбата Н. Н. Д., със съдебен адрес - [населено място], е подал писмен отговор чрез процесуалния представител адвокат Р. С., в който е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два от повдигнатите въпроси - четвърти и пети. Те са обусловили изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 213.61 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1047 от 10.06.2021 г. по в.гр.д. №694/2021 г. на Варненския окръжен съд. УКАЗВА на „Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 213.61 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.