Р Е Ш Е Н И Е № 32 София 28.02.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1662/2011 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т.1 и т.4 ГПК. Образувано е по молба на П. С. Ш., действаща като [фирма], [населено място], подадена от пълномощника и Г. Ш., за отмяна на влязло в сила решение №1062 от 06.07.2011 г. по гр.д. №1527/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №571/22.02.2011 г. по гр. дело №3278/2008 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение молителката е осъдена да заплати на К. Б. Г. 4030 лв. – наемна цена за периода 01.06.2005 г. – 30.12.2007 г. по договор за наем от 01.03.2005 г.; 1 213 лв. – мораторна лихва върху наемната цена и 1 988.69 лв. - обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД. Ответницата К. Б. Г., [населено място], оспорва молбата. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Молителката твърди, че са налице основанията за отмяна на решение №1062 от 06.07.2011 г. по гр.д. №1527/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, защото се е снабдила с копие от кадастрална карта, от което е видно, че К. Б. Г. не е собственик на отдаваното от нея под наем помещение – магазин, както и поради това, че с влязло в сила решение №87 от 23.04.2008 г. по гр.д. № 214/2008 г. на П. районен съд спорът между същите страни, за същото искане и на същото основание, вече е бил разрешен. Последното решение противоречи на решение №1062 от 06.07.2011 г. по гр.д. №1527/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Обстоятелството дали наемодателят е собственик на имота, който е предоставил за ползване на наемателя, не е от съществено значение за делото. Освен това писменото доказателство, на което се основава искането за отмяна на влязлото в сила решение, не е такова, с което молителката да не е могла да се снабди още при гледане на делото, отмяна на постановеното решение по което се иска. Не са посочени каквито и да било причини, поради които молителката не е могла да се снабди с него своевременно. Отменителното основание по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е налице тогава когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения. Това означава, че между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В този случай се отменя това от двете противоречиви решения, което е неправилно. В разглеждания случай няма обективна идентичност, тъй като предметът на делата, по които са постановени двете решения, е различен. С решение №87 от 23.04.2008 г. по гр.д. № 214/2008 год. на П. районен съд е отхвърлен искът с правно основание чл 79, ал.1, пр.последно ЗЗД на К. Б. Г. срещу молителката за обезщетение за неизпълнение на задължение за заплащане на наем по договор от 01.03.2005 г. С решение №1062 от 06.07.2011 г. по гр.д. №1527/2011 год. на Пловдивския окръжен съд молителката е осъдена да заплати на К. Б. Г. на основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумата 4030 лв. – наемна цена за периода 01.06.2005 г. – 30.12.2007 год. по договор за наем от 01.03.2005 г. и 1 988.69 лв. - обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за ползване на имота след изтичане на наемния срок въпреки противопоствянето на наемодателя. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.1 и т.4 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. С. Ш., действаща като [фирма], [населено място], подадена от пълномощника и Г. Ш., за отмяна на влязло в сила решение №1062 от 06.07.2011 г. по гр.д. №1527/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.