Р Е Ш Е Н И Е №43 гр. София, 17.04.2015год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на десети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело № 6347 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Г. против Решение № 1344 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 2293/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 1970 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 21973/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба между Е. Б. Г. и И. П. Г. по отношение на апартамент № 30 в [населено място], ж.к. ”Т.”, [жилищен адрес] в частта относно квотите на съделителите, които са определени на 58,86% ид.ч. за И. Г. и 41,14% ид.ч. за Е. Г.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, регламентиращи правомощията на въззивната инстанция, вследствие на което е допуснато и нарушаване на материалния закон. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което правата на съделителите в общността бъдат определени съобразно признатата от въззивния съд частична трансформация в полза на касатора чрез влагане на лични средства в придобиване на процесния имот в размер на 7 000 лв., а именно 10 693/14 386 ид.ч. за И. Г. и 3 693/ 14 386 ид.ч. за Е. Г.. Ответницата по касация- Е. Б. Г. е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, в който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. С Определение № 443/ 09.12.2014 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- предвид обуславящото значение за изхода на делото на следния въпрос, произнасянето по който от въззивния съд се явява в отклонение от задължителната съдебна практика, а именно: Какви са правомощията на въззивната инстанция в производството по допускане на съдебна делба в хипотезата, при която се констатира, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон при определяне правата на съделителите, но във въззивната жалба липсва оплакване за това. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: Според задължителните указания, обективирани в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Такава именно е уредбата на производството по допускане и извършване на съдебна делба. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК, с решението за допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик /чл. 34, ал. 2 ЗС/. Разпоредбата е от императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, който определя правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във въззивната жалба относно правата на участниците в общността. По съществото на касационната жалба: Произнасянето по въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, обуславя извод за неправилност на обжалваното въззивно решение по допускане на делбата в частта относно определените квоти на съделителите. Доколкото въззивният съд е признал за основателно възражението на ответника И. Г. за трансформация на лични средства по чл. 21, ал. 1 СК /отм./ в размер на 7 000 лв., получени по дарение от неговата майка, следва да се приеме, че частта от придобитото, съответстваща на вложените лични средства, а именно 7 000/ 14 386 ид.ч., е обект на негови индивидуални собственически права. Следователно, в режим на съпружеска имуществена общност са били придобити останалите 7 386/ 14 386 ид.ч., при което с прекратяването на брака между страните между тях е възникнала съсобственост при следните квоти: 3 693/ 14 386 /половината от 7 386/ 14 386 ид.ч./ или 25,67% ид.ч. за Е. Г. и 10 693/ 14 386 за И. Г., или 74,33% ид.ч. Предвид крайния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 ГПК, ответницата по касация следва да заплати на касатора направените от последния разноски в касационното производство, а именно сумата 55 лв. за държавни такси. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 1344 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 2293/2014 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която са опредени квотите на съделителите по отношение на допуснатия до делба апартамент № 30 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като вместо него постановява: ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите в съсобствеността, както следва: - 74,33% ид.ч. за И. П. Г. и - 25,67% ид.ч. за Е. Б. Г.. ОСЪЖДА Е. Б. Г. да заплати на И. П. Г. 55 лева разноски за производството пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: