10 Р Е Ш Е Н И Е № 446 гр. София, 21 ноември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1172 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. К. М., по жалба на частния обвинител и граждански ищец М. Г. З. и по жалба на частния обвинител и граждански ищец С. Т. К., срещу решение на Бургаски апелативен съд № 54 от 10.06.14 г, по ВНОХД № 45/14, с което е потвърдена присъда на Бургаски окръжен съд № 59 от 5.03.2013 г, по НОХД № 52/13. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. К. М. е признат за виновен, както следва: - в това, че на 3.09.2012 г в к. к. „Слънчев бряг”, общ. Н., умишлено е умъртвил М. М. З., като убийството е извършено с особена жестокост и предумишлено, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 9 вр. чл. 115 и чл. 58 а, ал. 3 вр. ал. 2 НК, е осъден на двадесет и пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, - в това, че на същата дата и място, е причинил на С. Т. К. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на две години и осем месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, - в това, че на 3.09.2012 г в [населено място], е държал боеприпаси: 8 бр. патрони, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, - на основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: двадесет и пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното задържане, считано от 3.09.2012 г до влизане на присъдата в сила, - на основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на М. Г. З. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 150 000 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му размер от 200 000 лв, както и е осъден да заплати на същия ищец обезщетение за имуществени вреди, в размер на 2 000 лв, заедно със законните последици, - на основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на С. Т. К. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 20 000 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му размер от 50 000 лв. С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: че приетата по делото фактическа обстановка съвпада с обстоятелствената част на обвинителния акт, че не е посочен мотивът за извършване на убийството, че е останало неизяснено по какъв начин сред веществените доказателства е попаднал черен сгъваем нож, че въззивният съд не е констатирал допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, че материалният закон е приложен неправилно, че липсват квалифициращите обстоятелства „особена жестокост” и „предумишлено”, че са налице условия за преквалификация на деянието по чл. 124 НК, че телесната повреда, причинена на св. К., неправилно е квалифицирана по чл. 129 НК, че за държането на 8 бр. боеприпаси е приложима хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, че наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо. С жалбата на подсъдимия се правят алтернативни искания: да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция или да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Бургаски апелативен съд, или да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и да бъде намалено наложеното наказание. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец З. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Твърди се, че неправилно е определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, че наложеното наказание е занижено и не отговаря на критерия за справедливост. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец З. се иска да бъде влошено положението на подсъдимия, като на същия бъде определено наказанието тридесет години „лишаване от свобода”, респективно, искът за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец К. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Сочи се, че са налице основания за уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер. Твърди се, че е занижен размерът на наказанието, определено за престъплението по чл. 129 НК. Изтъква се, че незаконосъобразно е отказано приложението на чл. 24 НК. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец К. се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Бургаски апелативен съд за увеличаване на наказанието и за приложение на чл. 24 НК, респективно, да бъде уважен гражданският иск в пълния му предявен размер. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата, подадена от подсъдимия. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Повереникът на жалбоподателя З. счита, че следва да бъде уважена жалбата на доверителя му. Жалбоподателят З. се присъединява към становището на повереника си. Частният обвинител К. не участва лично в касационното производство. В писмено становище заявява, че поддържа жалбата си. Представителят на ВКП счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Намира, че наложеното наказание не следва да се увеличава, а по отношение на гражданската отговорност, пледира за уважаване на исковете по справедливост. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбите са неоснователни. Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС, ІІ НО, № 95 от 19.03.14 г, по к. д. 38/14, е отменено първото въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 157 от 20.11.13 г, по ВНОХД № 108/13, и делото е върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане на делото, в хода на което е постановено проверяваното от настоящия състав въззивно решение, са изпълнени указанията на ВКС, дадени в отменителното решение. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Вярно е становището, че признанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство. В посочената хипотеза съдът е обвързан от обстоятелствата, залегнали в обвинителния акт. Ето защо, въззивният съд, а преди това и първата инстанция, са процедирали законосъобразно, като са приели фактическата обстановка такава, каквато е отразена в обвинителния акт. Във въззивния акт се съдържат разсъждения относно мотива за убийството. Посочено е, че решението да бъде умъртвена М. З. е продиктувано от желанието на подсъдимия да засвидетелства любовта си към св. М., настоявала да бъде „наказана” пострадалата. Бургаският апелативен съд е обсъдил съвкупно обстоятелствата, имащи значение за отговорността на подсъдимия, като е изложил съображения с кои изводи на първата инстанция се съгласява. Неоснователно се твърди, че окръжният съд е пропуснал да посочи кои отегчаващи и смекчаващи обстоятелства е ценил при индивидуализацията на наказателната отговорност, тъй като разсъждения за това са изложени в мотивите към присъдата. Изложени са и аргументи относно чл. 58 а НК, приложим във връзка с проведеното съкратено съдебно следствие. Що се отнася до вещественото доказателство: черен сгъваем нож, то е без правно значение за изхода на делото, тъй като е установено, че убийството и телесната повреда са причинени от друг нож, а именно: от кухненски нож, със сиво-синя дръжка, с дължина 22 см, описан в обстоятелствената част на обвинителния акт и фигуриращ като оръжието на престъплението в приетата по делото фактическа обстановка. Липсата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт или за отмяна на осъдителните съдебни актове и за връщане на делото за ново разглеждане на въззивната, респективно, на първата инстанция, а исканията в тази насока не могат да бъдат удовлетворени. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. С оглед на признатите факти правилно е прието, че убийството на пострадалата З. е извършено „предумишлено” и с „особена жестокост”. Въззивният съд е разгледал подробно елементите на предумисъла, като е посочил, че решението за умъртвяване на жертвата е взето в относително спокойно и хладнокръвно състояние, към 22, 00 часа на 2.09.12 г, когато скандалът между подсъдимия и св. М. е бил приключен, като деецът е разполагал с възможност да преосмисли взетото решение / от момента на вземане на решението до момента на посегателството са изминали три часа /. Правилно е оценено и това, че подсъдимият е набавил средството на престъплението / носел е кухненски нож, годен да причини смърт /, подготвил се е да действа по начин, че да не бъде разкрит / облякъл е втора блуза, която е изхвърлил след деянието, взел е черна шапка, с прорези за очите, тип маска, която не е използвал, разчитайки на това, че св. К. не го познава и няма да го запомни /. Деецът е разполагал с план за извършване на убийството, устроил е засада на жертвата си, причакал я е след работа, като предварително е избрал мястото, където да я нападне. Следователно, подсъдимият е взел решението предварително, в относително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите „за” и „против”, поради което се явява верен изводът, че деянието е съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 9 НК. Налице е и квалифициращото обстоятелство „особена жестокост”. Установено е, че деецът е нанесъл седем удара с ножа, които са били силни и целенасочени по уязвими области от тялото на жертвата. Четири от уврежданията са попаднали в гръдната кухина и подраменниците / пострадалата е размахвала ръце, правейки неуспешен опит да се защити /. Ударът в сърдечната област е бил толкова силен, че е довел до прерязване на гръдната кост. Този удар, който се е оказал смъртоносен, е бил от такъв характер, че смъртта на жертвата е била непредотвратима. М. З. е била в съзнание и е преживяла ужаса на настъпващата смърт, а начинът, по който са й нанесени ударите с ножа, очертава личността на дееца като „жесток човек”. Ето защо, деянието е съставомерно и по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК. Липсват основания за преквалификация по чл. 124 НК. Известно е, че от извършените действия се съди и за тяхната субективна насоченост. Подсъдимият не е имал умисъл да причини телесна повреда на М. З., а е желаел смъртта й, тоест, пряко е целял настъпването на такъв резултат. Следователно, чл. 124 НК, визиращ смесена форма на вината / умисъл за телесна повреда и непредпазливост към смъртта / се явява неприложим. Правилно е определена и квалификацията на деянието по чл. 129 НК. На св. К. са нанесени прободно-порезни рани по дясната предмишница, довели до прерязване на вени и частично нараняване на дясна лъчева артерия, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота, попадащо в обсега на средна телесна повреда по чл. 129 НК. Верен е изводът, че за престъплението по чл. 339 НК не е приложим чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, защото предвид данните за личността на дееца, които са отрицателни, държането на боеприпаси дори и в неголям размер не разкрива малозначителна или явно незначителна степен на обществена опасност. Ето защо, правилно е становището, че държането на 8 бр. боеприпаси без надлежно разрешение е съставомерно по чл. 339, ал. 1 НК. Липсва нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, присъдени в полза на жалбоподателите З. и К.. Съобразено е, че между пострадалата М. З. и баща й М. З. са съществували отношения на обич и привързаност, че загубата на дете в разцвета на младостта му е непрежалима / М. е била на 30 години /. Верен е изводът, че претърпените морални болки и страдания от гражданския ищец З. биха могли да бъдат репарирани със сума, възлизаща на 150 000 лв. Настоящата инстанция се съгласява, че в останалата му част до 200 000 лв, искът е неоснователен и не следа да бъде уважен. По отношение на гражданския ищец К. също е спазен принципът на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Взето е предвид, че телесната повреда е довела до влошаване на здравословното състояние на пострадалия, че е бил продължителен периодът на възстановяване, през което време К. е бил лишен от възможността да се занимава активно със спорт. Правилно е определено обезщетението за вреди на сумата 20 000 лв, като е прието, че претърпените болки и страдания на този ищец биха били репарирани с обезщетение в посочения размер. Ето защо, искът в останалата му част до 50 000 лв е неоснователен и правилно е отхвърлен. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е индивидуализирал наказателната отговорност на подсъдимия поотделно за всяко от престъпленията, включени в съвкупността, като е изложил самостоятелни съображения за отделните наказания. Правилен е изводът, че за извършеното убийство се следва наказанието „доживотен затвор”, което не може да бъде наложено, на основание чл. 58 а НК. При условията на чл. 58 а, ал. 3 вр. ал. 2 НК, наказанието „лишаване от свобода”, което е следвало да се индивидуализира в пределите от 15 до 30 години, е определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е наложено наказанието двадесет и пет години „лишаване от свобода”. Като отегчаващи обстоятелства са взети предвид завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща, от една страна, от механизма на причиняване на уврежданията, и, от друга страна, от състоянието на жертвата, която е изживяла ужаса на настъпващата смърт, и отрицателните характеристични данни за дееца. Като смекчаващи обстоятелства са ценени: чистото съдебно минало на подсъдимия и проявената критичност към извършеното. Верен е изводът, че наказанието двадесет и пет години „лишаване от свобода” ще изпълни целите по чл. 36 НК и ще способства за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия, а и същевременно ще даде възможност за неговата ресоциализация след изтърпяване на наказанието. Неоснователно се иска корекция на наказанието в насока на неговото занижаване, респективно, увеличаване, поради което исканията с такава противоположна насоченост не могат да бъдат уважени. Правилно е определено и наказанието за престъплението по чл. 129 НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени: завишената степен на обществена опасност на деянието предвид времето на осъществяването му / по време на умъртвяване на М. З. / и предвид мотива на дееца - да парира опита на св. К. да защити пострадалата, и отрицателните данни за личността на дееца. За престъплението по чл. 129 НК наказанието е определено при лек превес на отегчаващите обстоятелства, като е счетено за подходящо наказанието четири години „лишаване от свобода”, редуцирано с една трета, на основание чл. 58 а, ал. 1 НК, при което е получено наказанието две години и осем месеца „лишаване от свобода”. Тази санкция отговаря на обстоятелствата, имащи значение за отговорността на подсъдимия, и на целите по чл. 36 НК, тоест, се явява справедлива съобразно законовия критерий по чл. 348, ал. 5 НПК. Правилно е становището, че не са налице условията на чл. 24 НК. Въззивният съд е отбелязал, че евентуално приложение на този текст прекомерно би утежнило наказателната отговорност и би довело до игнориране на смекчаващите обстоятелства, респективно, би откъснало подсъдимия от естествената му среда за продължителен период от време, след изтичането на който не би могла да се осъществи адекватна ресоциализация. Ето защо, искането за влошаване на положението на подсъдимия в тази насока е неоснователно и не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 54 от 10.06.2014 г, по ВНОХД № 45/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: