Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр. София, 22.07.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №904 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби и от двете страни „Стройкомплект“ ЕООД и „Еврологистик-БГ“ ЕООД срещу различни части от решение №11980 от 10.09.2020г., по т.д.№3431/2019г. по описа на Апелативен съд- София. С въззивното решение е отменено решение №749 от 18.04.2019г. по т.д. №1277 от 2018г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е осъден „Стройкомплект“ ЕООД да заплати на „Еврологистик – БГ“ ЕООД сумата 50 352.99 лева, левовата равностойност на 25 745.08 евро, представляваща обезщетение за вреда – повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. на основание чл.37 вр. с чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари, като е отхвърлен искът за главницата за разликата до пълния предявен размер от 66 351.42 лева, както и в частта, в която е осъдено „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД да заплати на „Стройкомплeкт“ ЕООД на основание чл.208 КЗ /отм./ сумата над 23 145.16 евро до присъдения размер от 23 345.16 евро, представляваща обезщетение за повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. Вместо това е осъден ответникът „Стройкомплект“ ЕООД да заплати на „Еврологистик – БГ“ ЕООД на основание чл.17, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари сумата 54 156.32 лева, представляваща обезщетение за вреда – повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. съгласно товарителница №12 092/2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 20.06.2018г. до окончателното заплащане на сумата, като е отхвърлен искът за останалата част до пълния предявен размер 66 351.42 лева. Отхвърлен е предявеният срещу „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ за сумата над 23 145.16 евро до сумата 23 345.16 евро, представляваща обезщетение за повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г., съгласно товарителница № 12 092/2016г. В касационната жалба на „Стройкомплект“ ЕООД се твърди, че обжалваното решение в осъдителната му част е недопустимо поради произнасяне по непредявен иск /на непредявено основание/ и извън обема на търсената защита /по отношение на присъдената като част от обезщетението сума в размер на 5 867.48 лева- платено навло/, евентуално е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли да се обезсили, евентуално отмени решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен искът като неоснователен. Претендира разноски. В касационната жалба на „Еврологистик-БГ“ ЕООД се твърди, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и необоснованост. Касаторът моли да се отмени решението в обжалваната част и да бъде изцяло уважен искът за още 12493.29 лева, ведно със законната лихва. Претендира разноски. Всяка от страните оспорва подадената от насрещната страна касационната жалба в законоустановения срок. Излага подробни доводи за правилността на въззивното решение в съответната обжалвана част. Претендира разноски. Третото лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс“ не взема становище по касационните жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да отмени първоинстанционното решение, с което частично е уважена претенцията на ищеца „Еврологистик – БГ“ ЕООД срещу „Стройкомплект“ ЕООД, като е осъден ответникът да заплати сумата 50 352.99 лева- левовата равностойност на 25 745.08 евро, представляваща обезщетение за вреда – повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. на основание чл.37, вр. с чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ и е отхвърлена претенцията за разликата до 66 351.42 лева, въззивният съд не споделя правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд. Счита, че неправилно СГС разрешава спора по реда чл.37 от Конвенцията като регресна претенция на ищеца срещу ответника в качеството му на последващ превозвач в изпълнението на процесния договор. Поддържа тезата, че за да е налице хипотезата на последващи превозвачи, следва ищецът да има не само качеството на спедитор, но едновременно с това и да е участвал в превоза на стоката, тъй като по смисъла на Конвенцията /чл.35 и чл.36/ фигурата на последващия превозвач изисква приемане на стоката и вписване на името на превозвача в товарителницата. Въззивната инстанция уважава частично иска, като осъжда ответника „Стройкомплект“ ЕООД да заплати на „Еврологистик – БГ“ ЕООД на основание чл.17, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари сумата 54 156.32 лева, представляваща обезщетение за вреда – повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. съгласно товарителница №12 092/2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 20.06.2018г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърля иска за останалата част до пълния предявен размер 66 351.42 лева. За да постанови този резултат, решаващият съдебен състав приема, че превозът е извършен от един единствен превозвач - ответника „Стройкомплект“ ЕООД. Намира, че спрямо неговия възложител Н. Ю. Ф. Т. Б.В. ищецът е задължен за причинената при транспорта щета, като носи отговорност като превозвач в пълен обем, тъй като е страна по транспортното споразумение. Спрямо ответника обаче, след заплащане на причинената му щета ищецът има правото на регресен иск, встъпвайки в правата на удоволетворения кредитор – товародателя по чл.17, §1 от Конвенцията, а не правото на регрес като последващ превозвач. С оглед изложените аргументи, въззивният съд приема, че искът е доказан по основание, а относно размера се позовава на разпоредбата на чл.23 от Конвенцията, съгласно която при цялостна липса на стоката, обезщетението се изчислява според стойността й на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Счита за безспорно, че стойността на процесната стока възлиза на сумата 24 689.69 евро, като към нея следва да се добави и сумата 5 867.48 лева по фактура №241194/31.05.2016г. за заплатеното от ищеца навло, което трябва да бъде върнато от превозвача. Въззивният съдебен състав намира, че ответникът не дължи като част от обезщетението направените от ищеца разноски за съдебното производство в Нидерландия, включително сумата 5 332.41 евро заплатени от „Еврологистик – БГ“ ЕООД разноски за адвокатски хонорар за воденото в Нидерландия дело, тъй като отговорността на превозвача е ограничена до връщане на превозната цена, митническите сборове и другите разноски по превоза на стоката /чл.23, §4/. Като допълнителен довод поддържа, че тези разноски не биха били направени, ако страната, полагайки грижата на добрия търговец за делата си, беше заплатила обезщетението своевременно. По същите съображения намира за недължими и заплатените от ищеца на Н. Ю. Ф. Т. Б.В. суми за извънсъдебни разноски в размер на 994.99 евро, както и сумата 1 819.42 евро разноски за изпращане на призовка, съдебна такса и възнаграждение за адвокат и сумата 175 евро- възнаграждение за адвокат. С оглед изложеното, въззивната инстанция приема, че предявеният иск по чл.31 от Конвенцията е основателен за сумата от 54 156. 32 лева /48288.84 - левовата равностойност на 24 689.69 евро + 5 867.48 лева/ и до този размер следва да бъде уважен, а за останалата част, до пълния предявен размер от 66 351.42 лева, искът следва да бъде отхвърлен. Отхвърля като неоснователно поддържаното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, като излага аргументи, че съгласно чл.32, §2 от Конвенцията едногодишният давностен срок за иска по чл.31 се прекъсва с отправянето до превозвача на писмена рекламация, каквато в случая е отправена с получаването от „Стройкомплект“ ЕООД на поканата от 15.07.2016г. за заплащане на обезщетение за повредената стока. Давността продължава да тече от датата, на която превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи, но съдът приема, че такива доказателства не са ангажирани, поради което към датата на предявяване на иска /20.06.2018г./ не е изтекла. С определение №177/04.04.2022г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка за вероятна недопустимост. Настоящият съдебен състав намира въззивното решение за валидно и допустимо. Предметът на спора и правната квалификация на предявените искове се определя от съда с оглед твърденията в исковата молба за претендираното или отричано от ищеца субективно право, вида и обема на търсената защита. Няма спор в теорията и съдебната практика, вкл. цитираната от касатора, че когато съдът се произнесе по предмет, за който не е сезиран, т.е. въз основа на обстоятелства, които не са наведени от ищеца и когато дава защита, която не е търсена /свръх петитум/, постановеното съдебно решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. В настоящата хипотеза ищецът „Еврологистик-БГ“ ЕООД претендира осъждане на ответника да му плати сумата 66 351.42 лева- обезщетение за вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на договор за международен превоз от Холандия до България, ведно със законната лихва, като твърди, че има регресни права на основание чл.37 вр. чл.17 от Конвенцията CMR /Конвенцията/. Основните твърдения в исковата молба са, че ищецът е превозвач- страна по международен превозен договор, като по заявка за транспорт от дружеството Н. Ю. Ф. Т. Б.В. приема да извърши превоз на описаните стоки от Нидерландия до България; от своя страна възлага превоза на последващ превозвач- ответното дружество „Стройкомплект“ ЕООД; стоката е предадена от товародателя на ответника на 25.05.2016г.; превозът е извършен от ответника с посочения товарен автомобил, за което е съставена международна товарителница и му е платено от ищеца договореното навло; стоката е получена на 03.06.2016г. от товарополучателя, който отказва да я приеме поради превозването й в нарушение на посочените температурни условия и е напълно унищожена; с писмо от 03.06.2016г. дружеството Н. Ю. Ф. Т. Б.В. отправя до ищеца претенция за претърпените вреди в размер на 24 698.69 евро; от своя страна ищецът отправя покана до ответника да плати щетата; по иск на дружеството Н. Ю. Ф. Т. Б.В. е постановено решение от съд в Р., Нидерландия за осъждане на ищеца да плати сумата 23 345.16 евро / от признатите като дължими 24 698.69 евро- обезщетение за вреди е прихваната сумата 2 700 евро, дължима от нидерландското дружество на „Еврологистик-БГ“ ЕООД/, заедно със законна лихва и разноски по делото, като с писма на 03.10.2017г. и на 28.07.2018г. ищецът уведомява ответното дружество като последващ превозвач за образуваното дело по реда на чл.39 от Конвенцията; ищецът плаща доброволно присъдената сума /общо 25 745.08 евро/ на нидерландското дружество. С твърдение, че в качеството му на превозвач, отговарящ за действията и на последващите превозвачи е осъден да плати обезщетение на нидерландското дружество за погиналия товар, ищецът заявява, че е платил цялото дължимо обезщетение и има право на регресен иск по реда на чл.37, б.“а“ от Конвенцията срещу ответника като последващ превозвач, по чиято вина е причинена щетата. Включва в размера на претенцията и направените от него разноски за воденото в Нидерландия дело, като исковата претенция е за общо 66 351.42 лева. Като поддържа, че ответникът „Стройкомплект“ ЕООД е уведомен за делото пред съда в Р. за плащане на обезщетение за вредите по щетата, ищецът твърди, че не може в настоящото производство по регресния иск по чл.37 от Конвенцията ответникът да оспорва по същество основателността на плащането по съдебното решение. Първоинстанционният съд разглежда наведените от ищеца факти и с оглед търсената защита дава правна квалификация на иска по чл.37, вр. с чл.17 от Конвенцията CMR. Въззивният съд от своя страна, обсъждайки същите правопораждащи факти, стига до извод, че претенцията на ищеца не намира своето основание в регреса по чл.37 от Конвенцията, тъй като няма спор, че ответникът е единствен превозвач. Приема, че като страна по транспортно споразумение с Н. Ю. Ф. Т. Б.В. ищецът е задължен за причинената при транспорта щета в пълния обем отговорност на превозвача, а спрямо ответника има правото на регресен иск, встъпвайки правата на удовлетворения кредитор- товародател. Посочената от въззивния съд правна квалификация на предявения иск е чл.17, §1 от Конвенцията CMR, като претенцията за обезщетение за вреда – повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. съгласно товарителница №12 092/2016г., е уважена частично до максималния размер, регламентиран в чл.23 от Конвенцията. Настоящият състав на ВКС намира, че е предявен иск с правно основание чл.17, §1 от Конвенцията CMR срещу ответника в качеството му на превозвач за обезщетение за пълна повреда на товара при изпълнение на договор за превоз, сключен между страните. Дали това право на обезщетение е регресно право или не, е въпрос на правна квалификация. Независимо от различната правна квалификация на иска, дадена от първоинстанционния и от въззивния съд, и двете инстанции разглеждат фактите и обстоятелствата, изложени от ищеца в исковата молба и се произнасят с оглед търсената защита- претенция срещу превозвача за обезщетение за вреди за пълна повреда на товара при изпълнение на договор за превоз. Предвид изложеното, въззивното решение не е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл с оглед твърденията в исковата молба за претендираното от ищеца субективно право и в рамките на търсената защита. По касационната жалба от „Стройкомплект“ ЕООД: При липсата на спор, че ответното дружество в изпълнение на сключен с ищеца договор за международен автомобилен превоз, е извършило превоз на процесната стока от Нидерландия до България, за който е оформена международна товарителница №12092/2016г., като получателят е отказал да получи стоката поради пълната й повреда- резултат от превоз при условия за съхранение, различни от посочените в заявката, настоящият съдебен състав намира, че ответникът- превозвач е отговорен за цялостната повреда на стоката по време на превоза съгласно чл.17, §1 от Конвенцията CMR. Неоснователни са възраженията на касатора, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за вредите от превоза. Трайна е съдебната практика, че правоимащите лица по чл.17, чл.20, чл.23 и сл. от Конвенцията са изпращачът /товародателят/ и/или получателят на стоката, които са страни по основното правоотношение за прехвърляне собствеността или държането на товара, т.е. лицата, претърпели вредата, чийто патримониум е намалял със стойността на повредената при превоза стока. В случая е налице усложнена фактическа обстановка, тъй като превозът на процесната стока е превъзлаган неколкократно /лицата, на които е бил възложен превозът, реално са действали като спедитори и са го превъзлагали с нови договори за превоз/. Следва да се има предвид, че договорът за превоз е неформален консенсуален договор, като за установяването му са допустими всички доказателствени средства. Международната товарителница, съставена по реда на чл.4-чл.6 от Конвенцията, е доказателство за съществените елементи на превозното отношение, вкл. изпращача на стоката, превозвача, получателя, до доказване на нещо различно. Въпреки, че като превозвач в товарителницата е вписано дружеството Kraftverkehr Nagel GmbH, от доказателствата по делото се установява, че ищцовото дружество, на което превозът е възложен от предходен превозвач Н. Ю. Ф. Т. Б.В., от своя страна го е възложило на ответника, като превозът на процесната стока при конкретно посочените условия от товарния пункт в Нидерландия до адреса на получателя в България е извършен от ответното дружество в изпълнение на договора за превоз с ищеца, сключен последен по веригата. Обосновани са изводите на апелативния състав, че като е платил на своя възложител по транспортното споразумение Н. Ю. Ф. Т. Б.В. присъденото от нидерландския съд обезщетение за причинената при процесния транспорт щета /а се установява, че и предходните превозвачи по веригата са платили стойността на повредената стока на товародателя/, ищецът е встъпил в правата на удоволетворения кредитор – товародателя по чл.17, §1 от Конвенцията, т.е. има регресно право да претендира от ответника-превозвач обезщетение за повредата на товара. Дори да се приеме за основателно възражението на ответника /касатор/, че ищецът е действал като спедитор, съдът намира за неоснователни доводите му, че като такъв не е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за вреди при превоза. Като страна по превозното правоотношение ищецът е длъжен да упражни правата, породени от договора с ответника- превозвач, включително правото на обезщетение за вредите върху превозвания товар. При липсата на доказателства за отчетна сделка, същият е активно легитимиран да направи рекламация, както и да предяви иска по чл.17, т.1 от Конвенцията. При същинския спедиционен договор спедиторът се легитимира като страна по договора за превоз, като фактът, че в товарителницата като товародател/изпращач е вписано друго лице не променя този извод /решение №38 от 02.03.2017г. по гр.д.№60030/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Правилни са изводите на въззивния съд, че ответното дружество не се явява последователен превозвач по смисъла на чл.34 и чл.35 от Конвенцията, тъй като не е налице хипотезата на превоз, извършван в изпълнение на един-единствен договор, от последователни пътни превозвачи, вторият и следващите от които стават страна по договора с приемането на стоката и товарителницата. Нито се твърди от ищеца, нито има доказателства, че той е приел стоката от предшестващ превозвач или че ответникът е приел стоката от него самия, за да се счете, че превозът е извършен от последователни превозвачи. Установява се от доказателствата по делото, че в настоящата хипотеза има превъзлагане на превоза, т.е. последователно сключени договори за превоз /транспортни поръчки и заявки за превоз на процесната стока/- като последните по веригата са договорът, сключен на 25.05.2016г. между възложителя на транспортна услуга Н. Ю. Ф. Т. Б.В. и ищцовото дружество като изпълнител и договорът, сключен на същата дата между страните по делото за същия превоз. Няма спор, че по възлагане на ищеца именно ответникът е извършил превоза от началната до крайната точка по заявката, като последното обстоятелство е удостоверено и в товарителницата. Следва да се съобрази и обстоятелството, че с решението на съда в Р., Нидерландия, постановено по иск на дружеството Н. Ю. Ф. Т. Б.В. за осъждане на ищеца да плати сумата 24 698.69 евро- обезщетение за вреди по чл.17, §1 от Конвенцията, не е прието, че процесният превоз е извършван от последователни превозвачи по смисъла на чл.34 и чл.35 от Конвенцията, още повече, че при последователни превозвачи търсенето на отговорност за липса, повреда или закъснение може да бъде извършено само срещу първия превозвач, последния такъв или превозвача, изпълняващ тази част от превоза, по време на която е възникнала липсата, повредата или закъснението, или срещу всички или някои от тях едновременно /чл.36 от Конвенцията/. Безспорно е в отношенията между страните, че ищцовото дружество не е нито първи превозвач, нито последен, нито повредата на товара е настъпила по време на извършвана от него част от превоза, нито искът срещу него е предявен и разгледан като претенция с основание чл.36 вр. чл.17 от Конвенцията. Правилни са и изводите на въззивния съд относно причините за настъпилата повреда на товара /превоз при температура по-висока от зададената от изпращача поради проблем с агрегата на камиона/, за която отговорност носи ответникът- превозвач, като отговорността му е ограничена до размера, предвиден в чл.23 от Конвенцията за пълна липса. Няма спор, че стойността на погиналия товар е 24 698.69 евро. Основателно е наведеното от касатора оплакване относно включването като част от дължимото обезщетение на платеното навло в размер на 5 867.48 лева, доколкото ищецът при формиране на своята претенция за обезщетение за вреди не включва платеното навло, митническите сборове и други разноски по самия превоз. С оглед изложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл.17, т.1 от Конвенцията CMR е основателен за сумата 48 306.44 лева /левовата равностойност на 24 698.69 евро/, като за разликата следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По жалбата от „Еврологистик – БГ“ ЕООД: С оглед гореизложените съображения относно приложението на чл.34 и чл.35 вр. чл.37 и чл.39 от Конвенцията и липсата на доказателства, че ответното дружество има качеството последователен превозвач, настоящият състав на ВКС споделя доводите на въззивния съд, че отговорността на ответника- превозвач е ограничена до размера по чл.23 от Конвенцията. Съгласно последната разпоредба дължимото обезщетение за цялостната или частична липса се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, като стойността се определя по начина, описан в § 2, но при всички случаи обезщетението не може да надвишава стойността по § 3 /8.33 разчетни единици на килограм липсващо бруто тегло/. Освен стойността на стоката обезщетението включва и превозната цена по договора, митническите сборове и другите разноски по превоза на стоката, като други обезщетения не се дължат /§ 4/, освен в хипотезата на § 6 /обявена стойност на стоката или обявен особен интерес при доставката/. По делото няма спор, че стойността на погиналата стока е 24 698.69 евро, като това е и размерът на дължимото обезщетение. Ищецът не претендира връщане на платеното по договора за превоз с ответника навло /сумата 5 867.48 лева с ДДС/, нито митнически сборове и други подобни разноски по самия превоз, поради което същите не следва да бъдат включвани в размера на обезщетението. Неоснователни са възраженията на касатора, че Конвенцията предвижда ограничена отговорност на превозвача само при цялостна или частична липса- чл.23, но не и при повреда на товара. Съгласно чл.17, §1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. В случай на повреда превозвачът заплаща обезценка, в размер изчислен според стойността на стоката, определена съгласно чл.23, §1, 2 и 4, като във всички случаи обезщетението не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса, когато цялата пратка е обезценена от повредата или сумата, която би се получила в случай на липса на обезценената част, когато само част от пратката е обезценена от повредата /чл.25/. Пълното обезценяване на стоката поради повреда е приравнено на пълна липса на товара, поради което правилно обезщетението в настоящия случай е определено по реда на чл.23 от Конвенцията. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл.17, §1 от Конвенция CMR е уважен за сумата над 48 306.44 лева, като претенцията бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. По разноските: Отговорността за разноски между страните следва да бъде разпределена с оглед уважената и отхвърлената част от иска. Искът е уважен за 72.80 % от претендираната сума и е отхвърлен за 27.20 %. За първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 9 560.40 лева, от които му се дължат 6 959.97 лева, а ответникът- 2 600 лева, от които му се дължат 707.20 лева. За въззивната инстанция ищецът е направил разноски в размер на 6 320.72 лева, от които му се дължат 4 601.48 лева, а ответникът- 3 927.02 лева, от които му се дължат 1 068.15 лева. За касационното производство ищецът е направил разноски в размер на 6 547.80 лева, от които му се дължат 4 766.80 лева, а ответникът- 2 113.13 лева, от които му се дължат 574.77 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №11980 от 10.09.2020г., по т.д.№3431/2019г. по описа на Апелативен съд- София в частта, с която след отмяна на решение №749 от 18.04.2019г. по т.д. №1277 от 2018г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е осъден „Стройкомплект“ ЕООД да заплати на „Еврологистик – БГ“ ЕООД сумата 50 352.99 лева, левовата равностойност на 25 745.08 евро, представляваща обезщетение за вреда – повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. на основание чл.37 вр. с чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари, като е отхвърлен искът за главницата за разликата до пълния предявен размер от 66 351.42 лева, е осъден ответникът „Стройкомплект“ ЕООД да заплати на „Еврологистик – БГ“ ЕООД на основание чл.17, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари сумата над 48 306.44 лева до присъдените 54 156.32 лева, представляваща обезщетение за вреда – повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. съгласно товарителница №12 092/2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 20.06.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта на разноските, присъдени на страните по главния иск, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Еврологистик – БГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу „Стройкомплект“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.17, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари за сумата 5 849.88 лева /разликата между присъдените 54 156.32 лева и дължимите 48 306.44 лева/, представляваща обезщетение за вреда – повреден товар при превоз на замразени храни от Нидерландия до България от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. съгласно товарителница №12 092/2016г. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Стройкомплект“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Еврологистик – БГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 6 959.97 лева- разноски за първата инстанция, сумата 4 601.48 лева- разноски за въззивната инстанция и 4 766.80 лева- разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Еврологистик – БГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Стройкомплект“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 707.20 лева – разноски за първата инстанция, сумата 1 068.15 лева- разноски за въззивната инстанция и сумата 574.77 лева- разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.