3 Р Е Ш Е Н И Е № 440 гр.София, 07 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2183/2011 година Осъденият М. Б. З. чрез свой защитник е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) искане до ВКС да провери правилността на осъждането му в районния и окръжния съдилища в Кърджали, съответно като първа и втора съдебни инстанции. Първоинстанционната присъда - № 28 от 24.ІІ.2011 год. по нохд № 1265/2010 год., е за изнасилването на Ш. К. Ю., извършено на 14.ІІІ.2010 год. – престъпление по чл.152, ал.2, т.1, във връзка с ал.1, т.2, 58а и 2, ал.2 НК (още защото изнасилената не е била навършила 18 год. – родена е на 1.VІ.1992 год. – и е била принудена със сила и заплашване). Наложеното на З. наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, е под минималния, предвиден в закона размер за извършеното престъпление, защото в първата инстанция е проведено съкратено съдебно следствие - съобразно още с чл.373, ал.3 НПК и в по-благоприятната за осъдения редакция на чл.58а НК, към която последният препраща. Гражданско-осъдителната част на присъдата е за обезщетението 8 000 лева, което З. трябва да заплати на Ю. за причинените й неимуществени щети. Второинстанционното (въззивно) решение - № 28 от 9.V.2011 год. по внохд № 61/2011 год., е за потвърждаване на обжалваната от името на подсъдимия присъда. Единственото основание за възобновяване на делото е явната несправедливост на наложеното наказание; макар искателят да се позовава и на другите основания, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 НПК, оспорването на справедливостта личи от повечето използвани аргументи и претендирания изход от делото – приложението на чл.66 НК (условно осъждане) още във ВКС. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на тази инстанция, а според прокурора тя трябва да го остави без уважение; третата страна-пострадалата не е изразила становището си. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. То не е засегнато от основанията за възобновяване. Строго погледнато, някои от използваните в искането доводи не държат сметка и за особения ред, по който се е стигнало до осъждането – то почива на признатите от подсъдимия факти в обвинителния акт, а те, въпреки че не са оценени от прокурора по същия начин, както от съда, са едни и същи – изключителната грубост, дързост и бруталност на принудата при изнасилването са оценки на нареждането към пострадалата да се съблече и на последвалите нейния категоричен отказ-демонстративно показване на пистолет и заплаха с убийство. Искателят не е съгласен и с отхвърлянето на претенцията му за условно осъждане, основана на семейните ангажименти на осъдения – лични и материални. Тези ангажименти обаче не са били пренебрегнати, а само съпоставени с другите обстоятелства, които имат значение дали „за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието” (чл.66, ал.1 НК). В тази насока искателят очевидно подценява значението на предишното осъждане на З. през 2004 год. (отново по глава втора от особената част на НК, раздел VІІІ „разврат”) за блудство по чл.149, ал.1 с малолетна. Вярно е, че за това осъждане на 1 година лишаване от свобода условно за 3 години, е настъпила реабилитация, но ВКС е имал вече поводи да изрази становището си, че в такива случаи няма как да бъде заличен самият факт на предишното престъпление и на наказанието (вж. например р.430/96-І, Сб., с.31), още повече, когато новото престъпление е извършено едва година след изтичането на дадения изпитателен срок. Отделен въпрос е доколко поначало е подходящо условното осъждане за тежките престъпления, по който ВКС също е изразявал становище – вж. припомненото от прокурора в съдебните прения, изразено в р.277/02-І(Бюл. 10/02). Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 28 от 9 май 2011 год. по внохд № 61/2011 год. на Кърджалийския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: о.м. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Блага Иванова по к. д. № 2183/11 Не съм съгласна със становището, че осъждане, за което е настъпила реабилитация, може да бъде ценено като факт, релевантен за отговорността на подсъдимия / в случая, осъдения /. Съгласно чл. 85, ал. 1 НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. При настъпила реабилитация, обхванатото от реабилитацията осъждане не може да бъде обсъждано при решаване на въпросите за наказателната отговорност на дееца за последващо престъпление, респективно, не може да се цени сред обстоятелствата, имащи отношение към справедливостта на наказанието за последващото осъждане. Това е така, защото правният ефект на реабилитацията е такъв на заличаване на осъждането, тоест, ефектът й е същият като да не е било налице такова осъждане / реабилитираният осъден се счита за неосъждан /. Затова, не споделям становището, че фактът на предходно осъждане, за което е настъпила реабилитация, би могъл да бъде коментиран, включително и в аспекта на характеристични данни за дееца, какъвто смисъл му е придаден в настоящето решение. В същото време, считам, че в процесния случай не са налице основания за смекчаване на наказателноправното положение на осъдения, тъй като и без обсъждане на предходното му осъждане, обхванато от реабилитацията, наложеното му наказание е справедливо, съгласно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, тоест, съм съгласна с резултата от изхода на делото. Съдия: / Бл. Иванова /