Р Е Ш Е Н И Е № 535/2010 гр. София 02.09.2011 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 2 декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.А. гр.дело № 92 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците А. Г. Е. и А. Е. С. срещу решение от 02.09.2009 г. по гр.дело № 5392/2002 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 03.04.2001 г. по гр.дело № 5429/99 г. на Софийски районен съд в частта, с която на осн.чл.431,ал.2 от ГПК/отм./ по иск на Д. Х. Г. е отменен констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по давностно владение № 174/26.10.93 г., дело № 2059/93 г.по описа на нотариус при СРС, с който жалбоподателката и съпругът й са признати за собственици на основание давностно владение на апартамент на първи етаж в сградата на [улица], заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и от дворното място – парцел *. в кв.* по плана на м.”Ц.” на [населено място], както и в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба на първия етаж на процесната жилищна сграда с пристройката към него, както и в частта, с която е допуснато съдебната делба на първия етаж да се извърши и по отношение на ответниците С. С. Б. и К. С. Б. в общ дял от посочения имот от 1/3 ид.част. С определение № 886/27.06.2010 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение от 02.09.2009 г. по гр.дело № 5392/2002 г. на Софийски градски съд по подадената касационна жалба от А. Г. Е. и А. Е. С.. Производството е образувано и по подадени касационни жалби от ищеца Д. Х. Г. и ответника Х. Г. Г. заедно, както и от ответника Х. Г. срещу постановеното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на втория етаж между съделителите и при делбени части по 1/3 ид.част за Д. Г., А. Г. и П. Г. от процесния имот и е отхвърлен иска за делба за същия етаж, заедно с избено помещение № 2 срещу Х. Г. Г.. Жалбоподателите обосновават доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част, като незаконосъобразно. Според жалбоподателите вторият етаж от процесната жилищна сграда следва да се допусне до делба между съделителите Д. Г. при 2/6 ид.части, Х. Г. – 1/6 ид.част и П. Г. – 3/6 ид.части. С определение № 886/27.06.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение от 02.09.2009 г. по гр.дело № 5392/2002 г. на Софийски градски съд по подадената касационна жалба вх. № 54666/19.10.2009 г. от Д. Х. Г. и Х. Г. Г., чрез адв.Р.И. и касационна жалба вх. № 56071/23.10.2009 г., подадена от Х. Г. Г., чрез адв.Г.Г. срещу решение от 02.09.2009 г. по гр.дело № 5392/2002 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 03.04.2001 г. по гр.дело № 5429/99 г. на Софийски районен съд в частта, с която е допусната делба на втория етаж от триетажната жилищна сграда в [населено място] на [улица] вместо отменената част е отхвърлен иска за делба на втория етаж с пристройката към него, заедно с избено помещение № 2 и прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от дворното място срещу Х. Г. Г. и е допуснато извършването на делба на втория етаж с пристройката към него, избено помещение № 2 с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо им. пл. № * в кв.*по плана на [населено място] между А. Г. Е., Д. Х. Г. и П. Г. Г. при делбени части по 1/3 ид.част за всеки от тях. Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК са по приложението на чл.49,ал.2 ЗН относно приемане на наследството и представлява ли такова приемане ползване на обикновената покъщина на наследодателката от съделителката А. Е., съответно изплащането на вноска от Е. по отпуснат на наследодателката Л. Т. заем. В писмен отговор на А. Е. и А. С., чрез адв.Ив.В. по жалбите на Д. и Х. Г. е изразено становище за неоснователност на жалбите по същество. В писмен отговор на С. и К. Б. по жалбите на Х. Г., на Д. Г. и по жалбата на последните двама е изразено становище за основателност на жалбите по същество. В писмен отговор на Д. Г., чрез адв.пълномощника Р.И. по касационната жалба на Х. Г. е изразено становище за основателност на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Производството по делото е делбено във фазата по допускането на делбата. Предмет на съдебната делба е недвижим имот, находящ се в [населено място]. С обжалваното решение е прието, че страните по делото са наследници по закон на общия наследодател Д. А. – починал на 08.06.1931 г. и оставил наследници четири дъщери – С. Д. Т., Е. Д. Б., В. Д. Л. и М. Д. Б., като последните две се отказали от оставеното от него наследство. С. Т. починала през 1965 г. и оставила наследници по закон Л. Й. Т.-дъщеря, която починала през 1984 г. и оставила наследници децата А. Г. Е., Х. Г. Г. и П. Г. Г.. Дъщерята Е. Д. Б. починала през 1987 г. и оставила наследници синовете Д. С. Б. и А. С. Б.. След смъртта на последния на 16.01.2005 г. негови наследници останали Д. С. Б., починал на 18.05.2007 г. и оставил наследник В. Б. – съпруга, която се отказала от наследството на Д. Б. и син С. Д. Б., починал на 08.11.2001 г. и оставил наследници С. С. Б. и К. С. Б.. Прието е, че с н. акт № *, дело № */1922 г. общият наследодател Д. А. закупил триетажна къща с дворно място от 390.19 кв.м. в [населено място], [улица]. С договори за дарения – нот.акт № */70 г., № */70 г. и № */70 г. А. Г. Е., Х. Г. Г. – деца на Л. Т., Д. С. Б. и А. С. Б.-деца на Е. Б. придобили по 1/20 ид.част от процесния имот. Възоснова на съдебна спогодба по гр.дело № 345/71 г. на СРС между Л. Т., А. Е., Х. Г., Е. Б., Д. Б. и А. Б. процесния имот – триетажната жилищна сграда и дворното място били поделени както следва – първият етаж, заедно с мазе № 1 и 1/3 ид.част от общите части и от дворното място били поставен в дял при равни права на А. Е., Х. Г. и А. Б., като за уравнение на дяловете Е. следвало да заплати на Е. Б. 288.75 лв., а на Л. Т. -866.25 лв. Вторият етаж, заедно с мазе № 2 и 1/3 от общите части на сградата и от дворното място получила Л. Т., а третият етаж от Е. и Д. Б., който етаж не е предмет на делба по настоящото дело. Към 1971 г. А. Е. била в брак с жалбоподателя А. С.. Л. Т. починала през 1984 г. и наследници по закон останали децата А. Е., Х. Г. и П. Г.. Прието е, че жалбоподателката Е. направила отказ от наследството, оставено от Л. Т., вписан в книгата на СРС възоснова на молба от 02.06.1986 г. Прието е, че към 1993 г. жалбоподателката А. Е. и съпругът й се снабдили с констативен нотариален акт № *, дело № */93 г. за собственост върху първия етаж от процесната жилищна сграда, заедно с мазе № 1 и 1/3 ид.част от общите части на сградата и на дворното място. С нот.акт за дарение № *дело № */95 г. на нотариус при СРС Х. Г. дарил на сина си Д. Г. собствените си 1/3 идеални части от първия и втория етаж, заедно с принадлежащите им мазета 1 и 2 и по 1/3 идеална част от общите части на сградата и от дворното място. Прието е, че към 1998 г. с акт за узаконяване № 149 от 02.09.98 г. е узаконена пристройка към сутерена и първия етаж на процесната сграда и преустройство на апартамента на в музикален клуб, като от същата дата е издадено разрешение за строеж № 118 за направа на пристройка към втория и третия етаж на сградата. Съсобствениците Х. и П. Г. с декларация с нот.заверки на подписите от 01.07.98 г. и от 29.06.98 г. дали съгласие за изграждане на пристройка от А. Е. и за ползването й, както и че последната дала съгласие за изграждане на пристройка на първи и втори етаж от останалите съсобственици. Установено е, че пристрояването обхваща и трите етажа на процесната сграда, като се състои в застрояване на прохода между жилищната сграда и съседната сграда във височина на три етажа. С нот.акт № *, дело № */95 г. А. Е. и А. С. учредили договорна ипотека върху апартамента на първия етаж с принадлежащото му мазе и идеалните части от сградата и от мястото в полза на „Б.. и. ф.”, като обезпечение за получен заем. С въззивното решение съдът е допуснал до делба първият етаж от процесната жилищна сграда между съделителите и при делбени части както следва – Д. Г. 1/3 ид.част, С. С. Б. и К. С. Б. общо 1/3 ид.част за двамата, А. Е. 45% от 1/3 ид.част и 55% от 1/3 ид.част като СИО на А. Е. и А. С.. В тази част решението на въззивния съд е влязло в сила, тъй като с определение № 886/27.06.2010 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от А. Г. Е. и А. Е. С. срещу същата част от въззивното решение. По иска за делба на втория етаж съдът е приел, че възоснова на съдебната спогодба от 1971 г. Л. Т.-дъщеря на общия наследодател А. се легитимира като собственик на този етаж. След нейната смърт през 1984 г. правото на собственост е преминало върху наследниците по закон – А. Е., Х. Г. и П. Г. при равни дялове. Прието е, че А. Е. е приела наследството, оставено от Т., чрез извършване на конклудентни действия, преди направения отказ от наследство. Като конклудентно действие по приемане на наследството съдът е преценил, че представлява извършено плащане на дължима вноска от наследодателката по отпуснат заем на Д., както и получаване на част от покъщината след смъртта на Т., намираща се на втория етаж от жилината сграда. При тези съображения съдът е направил извода, че вторият етаж следва да се допусне до делба и при делбени части както следва – 1/3 ид.част за Д. Г., на когото Х. Г. дарил своя дял, 1/3 ид.част за П. Г. и 1/3 ид.част за А. Е.. По правните въпроси: С решение № 596/12.06.91 г. по гр.дело № 353/91 г. на ВС I г.о. е изразено становище,че мълчаливото приемане на наследство е налице, когато наследникът извърши действия, разкриващи действителното му намерение за приемане, че двусмислените действия, от които могат да се направят и други изводи не сочат на приемане на наследството. Прието е от съда, че ползването на обикновената покъщина, която е необходимост на всяко семейство и с нея са си служили членовете на семейството не означава, че е налице действие по приемане на наследството. Според съда приемането на наследството може да стане както с правни актове, така и с такива фактически действия, от които може да се изведе извода, че наследството е прието. Настоящият съдебен състав възприема за правилно становището на ВКС в цитираното решение по поставения правен въпрос. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Поставеният правен въпрос касае мълчаливото приемане на наследството. Съгласно разпоредбите на чл.49,ал.2 ЗН мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството на наследник. Действията могат да са различни, като законът предоставя на съда за всеки конкретен случай да прецени доколко те предполагат волята на наследника да приеме наследството. Използването на обикновената покъщина, необходима за всяко семейство, с която са си служили членовете на семейството в съвместния им семеен живот и обстоятелството, че след смъртта на един от тях останалите са продължили да си служат с нея не дава основание да се предполага намерението на наследника да приеме наследството. Наследникът трябва да е извършил такива фактически действия, които по безспорен и несъмнен начин да създават убеждението, че приема или има намерение да приеме наследството. Ползването на обикновената покъщина само по себе си не представлява приемане на наследство. По основателността на касационната жалба. Като взема предвид изложените доводи по правния въпрос настоящият съдебен състав намира, че решението на въззивния съд в обжалваната част е валидно, допустимо и като краен резултат правилно. По иска за съдебна делба на втория етаж от жилищната сграда правилно въззивния съд е приел, че възоснова на съдебната спогодба от 1971 г. Л. Т., която е дъщеря на общия наследодател се легитимира като собственик на този етаж. След смъртта й през 1984 г. правото на собственост е преминало върху наследниците по закон – А. Е., Х. Г. и П. Г. при равни дялове. Крайният извод на съда, че А. Е. е приела наследството, оставено от Т. преди направения отказ от наследство е правилен. Установено е по делото, че А. Е. е извършила действия, които сочат на намерение за приемане на наследството. Такива действия представляват извършеното плащане от Е. на дължима вноска от наследодателката по отпуснат заем на Д.. Установеното по делото получаване от А. Е. на част от покъщината след смъртта на Т. само по себе си не представлява приемане на наследството. Посочените други действия налагат извода за наличие на намерение за приемане на наследството, останало от Т. от А. Е., преди направения отказ от наследството. С оглед на това е обоснован извода на въззивния съд, че вторият етаж от жилищната сграда следва да се допусне до делба при делбени части – 1/3 ид.част за Д. Г., на който Х. Г. дарил своя дял, 1/3 идеална част за П. Г. и 1/3 ид.част за А. Е.. Правилен е и извода, че по отношение на Х. Г., искът за делба следва да се отхвърли, тъй като същият е прехвърлил наследствения си дял на Д. Г.. Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение в обжалваната му част относно допуснатия до делба втори етаж от жилищната сграда следва да се остави в сила като правилно. Доводите в касационните жалби на Д. Г. и Х. Г. за незаконосъобразност на решението в обжалваното му част са изцяло неоснователни. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя в сила решение от 02.09.2009 г. по гр. дело 5392/2002 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 03.04.2001 г. по гр.дело № 5429/1999 г. на Софийски районен съд в частта, с която е допусната делба на втория етаж от триетажната жилищна сграда на [улица] вместо отменената част е отхвърлен иска за делба на втория етаж с пристройката към него, състоящ се целия от три стаи, две кухни, две бани-тоалетни, коридор и дрешник, заедно с избено помещение № 2 и заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] м.”Ц.”, цялото от 390.19 кв.м., предявен от Д. Х. Г. ЕГН [ЕГН] срещу Х. Г. Г. ЕГН [ЕГН] и е допуснато извършване на делба на втория етаж с пристройката към него, състоящ се целия от три стаи, две кухни, две бани-тоалетни, коридор и дрешник, заедно с избено помещение № 2 и заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо имот пл. № *в кв.* по плана на [населено място], м.”Ц.”, цялото от 390.19 кв.м. между А. Г. Е., Д. Х. Г. и П. Г. Г. при квоти по 1/3 идеални части от правото на собственост за всеки от съделителите. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: