2 Р Е Ш Е Н И Е №196 София06.12.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА Б. Й. при секретаря И. Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова т.дело № 335/2009 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на : С. А. К. от гр.Средец и „Б. солна компания” ООД, гр.Бургас срещу решение № 91 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 148 /2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 42 от 27.03.2008 г. по гр.д.№ 456/2006 г. на Бургаския окръжен съд. Касаторът С. К. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с т.20 от сключен с ответника договор за заем от 28.01.2001 г., за сумата 208 240 лв. за периода от 28.10.2003 г. до 27.10.2006 г. и за заплащане на неустойка по 0.5% върху неизплатената част от главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане. Поддържа касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на извода за нищожност на договорната клауза поради противоречие с добрите нрави, с оглед липсата на краен срок за начисляване на неустойката.Счита, че по този начин се стимулира виновното неизпълнение на длъжника и не са отчетени функциите на неустойката. По съображения в жалбата и в защита, поддържани в съдебно заседание от процесуалния пълномощник на касатора, се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи изцяло заявената искова претенция, с присъждане на разноски по делото. Касаторът „Б. солна компания” ООД е обжалвал решението в частта за уважаване на иска по чл.240 ЗЗД за сумата 38 000 лв. – неплатен остатък по договора за заем, с твърдения за нарушение на материалния закон. Твърди, че след като ищецът С. К. е прехвърлил вземането си на трето лице, макар и по време на висящността на делото пред първата инстанция, той вече няма качеството на кредитор на дружеството. С определение № 309 от 12.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решението само в обжалваната от С. К. част по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с приложение на чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД при договорена неустойка за забава като процент върху неиздължената главница, без краен срок за начисляването й. В обжалваната от ответното търговско дружество осъдителна част, не е допуснат касационен контрол и на основание чл.296, т.2, предл.1 ГПК въззивното решение в тази част е влязло в сила. Ответникът по касация – „Б. солна компания” ООД, представляван от управителя К. С., по съображения в писмени бележки, счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да остави в сила решението на първостепенния съд в отхвърлителната част по иска за заплащане на неустойка за забава върху неизплатената част от главницата по договор за заем от 28.04.2001 г., за периода от 28.10.2003 г. до 28.10.2006 г., в общ размер от 208 240 лв., въззивният съд е приел, че неустойката по т.20 е договорена в противоречие с добрите нрави. Направен е извод, че размерът на неустойката от 0.5% за всеки просрочен ден от датата на забавата на заемополучателя и липсата на краен предел до който тя да бъде изплащана, противоречи на добрите нрави, като създава предпоставка за нейното прекомерно нарастване, а от друга страна дава възможност на кредитора да влияе върху размера й, като сам определи кога да предприеме действия за реализиране на вземането си. Позовавайки се на нарушеното от договарящите страни императивно правило относно невъзможността съдържанието на договора да противоречи на добрите нрави/ чл.9 ЗЗД/ и констатирайки тяхното нарушаване, решаващият състав е счел клаузата на т.20 от договора за заем за нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Въззивното решение в тази част е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. Правните изводи на Апелативен съд – Бургас за отхвърляне на претендираното неустоечно обезщетение, за периода до завеждане на иска, по съображения за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави, не могат да бъдат възприети, с оглед вече даденото задължително тълкуване по т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд. Съобразно изводите в посоченото Тълкувателно решение неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Конкретната преценка при произнасяне по въпроса дали уговорената неустойка накърнява морални норми с правно значение следва да се направи към момента на сключване на договора. Ирелевантна за тази преценка е прекомерността на мораторната неустойка спрямо неизпълненото основно задължение на заемополучателя по облигационния договор, към момента на неизпълнението. В случая, клаузата обективирана в т.20, раздел V. от договора за заем, според която при забава на заемополучателя при връщане на заема, той дължи неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, не може да се приеме за нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, независимо от липсата на краен момент за начисляване. В процеса не е въведено изрично възражение за прекомерност на неустойката и затова не следва да се съпоставят настъпилите от неизпълнението вреди към момента на неизпълнение на договора. Що се касае до изключително високият размер на претендираната неустойка, в случай той е обусловен от продължителното неизпълнение от страна на заемодателя за връщане на получената в заем сума, а не в резултат на начина на уговаряне на неустойката. По изложените съображения, отчитайки задължителният акт на нормативно тълкуване, въззивното решение като неправилно следва да се отмени в тази част, на основание чл.293, ал.1 ГПК. Съобразно правомощията на касационната инстанция и тъй като в случая не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови решение по същество за уважаване на иска за сумата 208 240 лв. В останалата част, в която делото е висящо пред настоящата инстанция – за заплащане на неустойка по 0.5% върху неизплатената част от главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, отхвърлителното въззивно решение е процесуално недопустимо, тъй като е недопустимо по реда на чл.92, ал.1 ЗЗД да се претендират вреди за бъдеще време. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д.№ 687/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., което има характер на задължителна съдебна практика/ т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед служебното задължение на съда да следи за допустимостта на решението и на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, след обезсилване на решението в тази част, следва да се прекрати производството по иска за периода след подаване на исковата молба. При този изход на делото, на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 16 529.60 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 91 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 148 /2008 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 42 от 27.03.2008 г. по гр.д.№ 456/2006 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с т.20 от сключен между страните договор за заем от 28.01.2001 г., за сумата 208 240 лв. за периода от 28.10.2003 г. до 27.10.2006 г. вместо което постановява: ОСЪЖДА „Б. солна компания” ООД да заплати на С. А. К. сумата 208 240/ двеста и осем хиляди двеста и четиридесет/ лева, съставляваща неустойка по т.20 от сключен на 28.01.2001 г. договор за заем, за периода от 28.10.2003 г. до 27.10.2006 година и разноски по делото в размер на 16 529.60/шестнадесет хиляди петстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/ лева. ОБЕЗСИЛВА решение № 91 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 148 /2008 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 42 от 27.03.2008 г. по гр.д.№ 456/2006 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска заплащане на неустойка по 0.5% върху неизплатената част от главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част като недопустимо. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: