Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр.София, 12.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на десети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 393/2011 година Производството е по чл.307, ал.2, изр.второ във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Й. Ц. Ж. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решение № 156 от 22.03.2010 год. по гр.дело № 416/2009 год. на ВКС, І г.о., с което е оставено в сила въззивното решение № ІV-182 от 12.11.2008 год. по в.гр.дело № 746/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1490 от 16.06.2008 год. по гр.дело № 148/2006 год. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение е намалено саморъчното завещание от 09.06.1988 год., извършено от Ц. П. Ц., починал на 02.11.1997 год. в полза на Л. Ц. В. до размера на ¼(2 900,84 лева) за допълване запазената част на Й. Ц. Ж. върху ½ ид.ч. от апартамент в [населено място],[жк], групов строеж *, ап.*, с площ 80.08 кв.м. и е отхвърлен иска на Й. Ц. Ж. против Л. Ц. В. за възстановяване запазената й част от наследството на Д. Х. Ц., починала на 10.02.1998 год., чрез намаляване на завещанието й в полза на Л. Ц. В. от 09.06.1998 год. по отношение на ½ ид.ч. от апартамент в [населено място],[жк], групов строеж *, ет.*, ап.* с площ 80.08 кв.м. Молителката поддържа, че след приключване на делото случайно узнала за съществуването на нововъзникнали обстоятелства, представляващи според нея новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото, а именно: решение от 29.10.2003 год. по гр.дело № 146/2002 год. на Бургаския окръжен съд, решение от 21.06.2004 год. по гр.дело № 7/2004 год. на Бургаския апелативен съд, потвърдено с решение № 372 от 21.03.2006 год. по гр.дело № 2970/2004 год. на ВКС, ІV г.о., поправено с решение № 804 от 31.05.2006 год. по същото дело за поправка на явна фактическа грешка и решение № 150 от 05.07.2006 год. по гр.дело № 297/2006 год. на ВКС, 5-чл.състав. Твърди се, че с решенията по новооткритите дела са били възприети твърденията на Л. Ц. В. като ищца, че е собственик само на ½ ид.ч. от процесния апартамент, което било в съществено противоречие с възприетото от съдилищата по делото, по което са постановени атакуваните с молбата за отмяна влезли в сила решения. Поддържа се, че с решението от 21.06.2004 год. по гр.дело № 2970/2004 год. Бургаският апелативен съд е приел, че „действително претърпените имуществени вреди са в размер на стойността на ½ ид.ч. от имота, но не към момента на изслушване на прехвърлителната сделка, макар невалидността й да е изначална, а към момента, в който е влязло в сила решението за прогласяване на нищожността й. Далеч от нормалния разум е стойността на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], к/с „Л.”, с площ от 80.08 кв.м. да е в размер на 215/деноминирани/лева, а присъдените разноски да са в размер на 354 деноминирани лева”. Според молителката, приетото по новооткритите дела, че на Л. Ц. В. е причинена имуществена вреда в неполучаване на ½ ид.ч. от апартамента-предмет на прехвърлителната сделка, обявена за нищожна, противоречи на атакуваните с молбата за отмяна решения, съгласно които молителката има право на запазена част само от баща си Ц. П. Ц., а вследствие на това Л. Ц. В. ставала собственик на част по-голяма от ½ ид.ч. от апартамента, а молителката, съответно на част по-малка от ½ ид.част. Ответницата по молбата за отмяна Л. Ц. В. не е взела становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна вх.№ 103407/29.11.2010 год. е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното по чл.303, ал.1, т.1 ГПК касационно решение е оставено в сила въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по иск по чл.30, ал.1 ЗН, предявен от Й. Ц. Ж./сега молител/ срещу Л. Ц. В. за възстановяване запазената част на ищцата от наследството на родителите й Д. Х. Ц. и Ц. П. Ц., чрез намаляване на завещателните разпореждания на двамата наследодатели, с които са завещали на ответницата недвижим имот-апартамент в [населено място],[жк], групов строеж *, ет.*, ап.*. Съдилищата са приели, че правото на ищцата Й. Ц. Ж. по чл.30, ал.1 ЗН е погасено по давност по отношение на наследството от майката на страните Д. Х. Ц., тъй като е узнала за завещателното разпореждане в полза на ответницата/нейна сестра/ на 08.04.1998 год., иск за делба е бил заведен от Ж. на 01.09.2003 год., а исковата молба за намаляване на завещателното разпореждане е заведена от същата на 29.06./05/2006 год. Искът за намаляване на завещателното разпореждане от бащата на страните Ц. П. Ц. е намерен за основателен за ¼ ид.ч. от притежаваната от наследодателя ½ ид.ч. от процесния апартамент, като паричната стойност възлиза на 2 900,84 лева. В мотивите на решение № ІV-182 от 12.11.2008 год. по в.гр.дело № 746/2008 год. на Бургаския окръжен съд е прието за безспорно, че с влязло в сила решение № ІІ-30 от 28.02.2001 год. по гр.дело № 1319/2000 год. на същия съд /потвърдено с решение № 1236 от 27.06.2002 год. по гр.дело № 1298/2001 год. на ВКС/ е прогласена поради липса на форма нищожността на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */1993 год., обективиращ сключения от родителите на страните с ответницата В. договор за прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент срещу задължение за гледане и издръжка. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че с представените с молбата за отмяна копия от съдебни решения не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. От представените копия от решения: от 29.10.2003 год. по гр.дело № 146/2002 год. на Бургаския окръжен съд, от 21.06.2004 год. по гр.дело № 7/2004 год. на Бургаския апелативен съд, № 372 от 21.032006 год. по гр.дело № 2970/2004 год. на ВКС, ІV г.о./поправено с решение № 804 от 31.05.2006 год./ и № 150 от 05.07.2006 год. по гр.дело № 297/2006 год. на ВКС, 5-чл.състав, е видно, че са постановени по обективно и субективно съединени искове на Л.Ц.В. и Г.А.В. срещу М. на п. по чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от длъжностното лице-нотариус, извършило нотариалното удостоверяване на сделката, обективирана в нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */1993 год., която сделка за прехвърляне на апартамент № * в [населено място], к/с „Л.” с площ 80.08 кв.м. срещу задължение за гледане и издръжка е обявена за нищожна с влязло в сила решение № ІІ-30 от 28.11.2001 год. по гр.дело № 1319/2000 год. на Бургаския окръжен съд. Няма съмнение, че инициалите Л.Ц.В. в копията се отнасят до лицето Л. Ц. В., а Г.А.В. са на нейния съпруг. С решенията е прието, че е налице гаранционно-обезпечителната отговорност на М. на п. и са уважени частично претенциите срещу него за имуществени и неимуществени вреди. Предмет на спора по исковата по чл.49 ЗЗД е дали са били налице предпоставките за възникване на безвиновната отговорност на министерството, като възложител на работата на нотариуса, изповядал сделката и при положителен отговор-да бъдат определени обезщетения за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. При определяне обема на настъпилите вреди е било прието /срвн. мотивите на решението на БАС от 21.06.2004 год. по гр.дело № 7/2004 год./, че „действително претърпените имуществени вреди са в размер на ½ ид.част от имота, но не към момента на изслушване на прехвърлителната сделка, макар невалидността й да е изначална, а към момента, в който е влязло в сила решението за прогласяване на нищожността й”. Тази преценка на съда, разглеждащ спора между Л. Ц. В. и М. на п.по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което да послужи като основание за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваните с молбата за отмяна съдебни актове, постановени в производство по предявени от молителката срещу сестра й конститутивни искове за възстановяване на запазената част от наследството, чрез намаляване на извършени от родителите им завещателни разпореждания. В обобщение, констатациите на съдилищата в мотивите на влезлите в сила решения по иска по чл.49 ЗЗД относно действителния размер на имуществените вреди, вследствие прогласяване нищожността на алеаторния договор, предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */1993 год., не съставляват юридически факти, релевантни за спорното право, предмет на иска по чл.30, ал.1 ЗН и не могат да оправдаят необходимост от отмяна на атакуваните с молбата на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК влезли в сила съдебни актове. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Ц. Ж. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 156 от 22.03.2010 год. по гр.дело № 416/2009 год. на Върховния касационен съд, І г.о. и на оставеното с него в сила решение № ІV-182 от 12.11.2008 год. по в.гр.дело № 746/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1490 от 16.06.2008 год. по гр.дело № 1481/2006 год. на Бургаския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: