Р Е Ш Е Н И Е № 171 София, 16.10. 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Емил Марков при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА…. и с участието на прокурора……….………...........…......................, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 623 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 48-във вр. чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Образувано е по предявен от Н. П. А. от [населено място], ул. „Дончо Ватах” № 71, иск с предмет прогласяване нищожността на арбитражното решение от 9 юни 2014 г. на Арбитражния съд при „Стопанска асоциация”-гр. Пловдив, постановено по арб. дело № 684/2014 г., с което настоящия ищец е бил осъден да заплати на „Син кръст” ООД-гр. София, кв. П., следните три суми: 1./ В размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на арбитражното дело и до окончателното погасяване на задължението, представляваща дължимо възнаграждение за извършена ветеринарна услуга по данъчна фактура № [ЕГН]/29.ІХ.2012 г.; 2./ В размер на 57.79 лв. (петдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща „обезщетение за забава в периода 2.Х.2012 г. – 8.ІV.2014 г.” върху горепосочената главница от 250 лева; 3./ В размер на 100 лв. (сто лева), представляваща дължима „арбитражна такса”. По подробно изложени в исковата му молба съображения Н. П. А. претендира отмяната на горепосоченото арбитражно решение. В писмен отговор ответникът в настоящето исково производство „Син кръст” ООД оспорва както допустимостта, така и основателността на исковата претенция, поддържайки, че арбитражното решение, чиято отмяна се претендира от А., му е било надлежно връчено с обратна разписка още през 2014 г. Поради това търговецът претендира прекратяване на настоящето исково производство и присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 300 лева. В откритото съдебно заседание пред ВКС процесуалните представители на страните по спора поддържат становищата и исканията си за присъждане на разноски с оглед изхода на настоящето исково производство. В процедурата по размяна на книжата и насрочване на делото съставът на ВКС е констатирал спазването на преклузивния срок за предявяване на установителния иск, поради което образуването на производството по реда на чл. 48, ал. 1 ЗМТА за произнасянето по съществото на същия ще следва да се преценява като процесуално допустимо. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, след като съобрази, че предмет на искането за прогласяване нищожността на арбитражно решение, с което е бил разрешен потребителски спор по смисъла на § 13, ал. 1 ЗЗП /спор за дължими от ищеца А. суми за извършване на ветеринарна услуга по издадената от ответното търговско дружество данъчна фактура № [ЕГН]/29.ІХ.201 г./, счита, че постановеното по него арбитражно решение е нищожно и поради това следва този негов неотстраним порок да бъде прогласен. Съображенията за това са следните: По силата на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8 от 24.І.2017 г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто по естеството си се явява всеки такъв, по който една от страните е „потребител” – по см.на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания с потребителския спор арбитраж. Съгласно сега действащата новела на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В исковото производство по чл. 48, ал. 1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която - посредством редакциите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА- изрично регламентира запрет за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на постановените по тях арбитражни решения. С влизането в сила на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.) и съгласно § 6, ал. 2 от неговите ПЗР, производствата по неарбитрируеми спорове – потребителски спорове, се прекратяват и по тях не е правно възможно постановяването на арбитражно решение. Това правило следва бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отменяването им, респ. – за прогласяване на нищожността им, т.е. всеки такъв иск, който е бил предявен в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА съобразно датата на получаване/узнаване, на арб. решение от ищеца (респ.в срока по изр. 2-ро на същия законов текст), по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на визираното по-горе изменение на Гражданския процесуален кодекс. Това е така по силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното пр-во в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора (чл. 19, ал. 1 ГПК-във вр. § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8/24.І.2017 г.). Съответно във втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение: като постановено по неарбитрируем – потребителски спор, тъй като след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито да остави исковата молба за отмяната му без уважение. Пореден аргумент за смисъла на дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал. 5 на чл. 405 ГПК (приета със ЗИД на ГПК-ДВ, бр. 8/24.І.2017 г.), според която съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има незабавно действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при подадена молба за издаване на изп. лист, е възложено на окръжните съдилища в страната. По аргумент за по-силното основание ВКС дължи тази преценка по висящите пред него искови производства по чл. 48 ЗМТА - тези, които са заварени от ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 8/24.І.2017 г.) и по които не е постановено решение. По така изложените съображения ще следва да бъде прогласено за нищожно в настоящата втора фаза на защитата в арбитражното производство процесното арбитражно решение, което е било постановено на 31.VІІ.2014 г. от Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”-гр. Пловдив по арб. дело № 684/2014 г. При този изход на делото в настоящето исково производство пред ВКС ответното по иска софийско търговско дружество с ограничена отговорност „Син кръст” ще следва да бъде осъдено да заплати поисканите и доказани от ищеца Н. П. А. разноски в размер на сумата 50 лв. (петдесет лева), представляваща платена от него държавна такса по с/ка на ВКС. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата същия търговец ще следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца по пълномощие адв. С. Л. Б. от АК-Пловдив, с личен номер [ЕГН], възнаграждение, възлизащо на 300 лв. (триста лева), чиито размер бе определен в съответствие с правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9/1.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражното решение, постановено на 9 юни 2014 г. от Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”-гр. Пловдив по арб. дело № 684/2014 г. ОСЪЖДА ответното по иска „Син кръст” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], кв. П.,[жк], ул. „Черешова градина” № 1 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК- да заплати на ищеца Н. П. А., ЕГН [ЕГН], от гр. София, ул. „Дончо Ватах” № 71, СУМА в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща платена от последния държавна такса по с/ка на ВКС. О С Ъ Ж Д А ответното по иска „Син кръст” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], кв. П.,[жк], ул. „Черешова градина” № 1 - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да заплати на адвокат С. Л. Б., ЕГН [ЕГН], личен номер [ЕГН], от АК-Пловдив, бул. „Цар Б. ІІІ Обединител” № 52, вх. ”В”-партер, СУМА в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2