Р Е Ш Е Н И Е № 93 София, 22 май 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 163/2013 година. Производството е образувано по касационна жалба от частните тъжители Л. П. Б. и П. Т. П. срещу присъда № 32 от 06.12.2012год. по внчхд № 514/2012год. на Врачанския окръжен съд. От нея и от представените писмени бележки могат да се извлекат основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1и 2 НПК. Излага се довода, че въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, като е направила едностранен анализ на доказателствата и това е довело до неправилни изводи за недоказаност на обвинението. В съответствие с посочените основания се правят искания за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Пред касационната инстанция тъжителите поддържат жалбата си по изложените в нея основания и съображения. Защитникът на подсъдимия Б. С. Т. оспорва жалбата на тъжителите и прави искане обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура даде становище, че при установените фактически положения, законът е приложен неправилно, а визираните в жалбата оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон са основателни. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 103 от 24.09.2012год. по нчхд № 354/2012год. Врачанският районен съд е признал подсъдимия Б. С. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1,т.т. 1 и 3, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК по отношение на тъжителя Л. П. Б. /полицейски служител/ като публично е казал, че е „грозница” и „чучело”. На основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан по квалификацията на чл. 148, ал. 1,т.т. 1 и 3, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК да е казал спрямо Л. П. Б. обидния израз „селянка такава, на нищо не приличаш с тая грозна униформа”. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1,т.т. 1 и 3, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК по отношение на тъжителя П. Т. П./полицейски служител/ като публично е казал, че е „грозен”. На основание чл. 78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан по квалификацията на чл. 148, ал. 1,т.т. 1 и 3, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК да е казал спрямо П. Т. П. обидния израз „селянин, чучело, плашило, ти не си истински полицай”. Подсъдимият е осъден да заплати на Л. П. Б. и П. Т. П. сумите от по хиляда лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, като в останалия им размер исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани. С присъдата съдът се е произнесъл по дължимите разноски и държавна такса. Подсъдимият е останал недоволен от постановения съдебен акт и го обжалвал пред въззивната инстанция. С присъда № 32/06.12.2012год. по внчхд № 514/2012год. на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК Врачанският окръжен съд е признал подсъдимия Б. С. Т. за невиновен в това, че: - На 30.12.2011год. около 11.15часа в [населено място], на паркинг пред магазин „К.” да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Л. П. Б. в качеството й на длъжностно лице и по повод изпълнение на службата й-полицай от РПУ В., а именно: ”грозница” и „чучело”, като обидата е нанесена публично, за което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК; - На 30.12.2011год. около 11.15часа в [населено място], на паркинг пред магазин „К.” да е казал нещо унизително за честта и достойнството на П. Т. П. в качеството му на длъжностно лице и по повод изпълнение на службата му-полицай от РПУ В., а именно, че е ”грозен” , като обидата е нанесена публично, за което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Предявените срещу подсъдимия Б. С. Т. граждански искове от Л. П. Б. и П. Т. П. в размер на по десет хиляди лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2011год. до окончателното им изплащане са отхвърлени изцяло като неоснователни. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата на касаторите за основателна. По настоящото дело с частната тъжба подсъдимият е предаден на съд за съвкупност от две престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Първата инстанция е признала подсъдимия за виновен за по тях, но го е освободила от наказателна отговорност като му е наложила административни наказания, като частично го е оправдала по факти изпълващи съставите на двете престъпления. Към този момент е действала забраната за приложение на чл. 78а, ал. 7 от НК при множество престъпления, въведена с ДВ, бр. 75/2006г., в сила от 13.10.2006 г. При това положение, наказателната отговорност за съвкупността от престъпления е следвало да се реализира при условията на чл. 23 НК. Затова, като е освободил дееца от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание на основание чл. 78а НК за двете престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Допуснатото закононарушение не е било констатирано от въззивната инстанция, но и не е могло да бъде отстранено от нея, тъй като проверката на обжалваната присъда е била инициирана само по жалба на подсъдимия. От своя страна, с присъдата по внчхд №514/2012год. Врачанският окръжен съд също е допуснал нарушение на закона, като не се е съобразил със следното: Подобно на обвинителния акт - за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията преследвани по частното обвинение се изисква в тъжбата да се очертаят рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес /арг. от ТР № 2/02 г. на ОСНК/. В случая, обвинението се е обосновало с изразите на подсъдимия спрямо тъжителката Б.: ”В. колко си грозна, селянка такава, на нищо не приличаш с тая грозна униформа”, а по отношение на тъжителя П.-„Селянин грозен, чучело, плашило, ти не си истински полицай”, като всеки от адресатите е възприел казаното като унизително за честта и достойнството му, в качеството на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му. Въззивната инстанция едностранчиво, фрагментарно, вън от цялостния словесен израз и вложеното в тях съдържание, е анализирала казаните думи от подсъдимия установени от първоинстанционния съд, при което изводите й, че те не уронват честта и достойнството на тъжителите, не се основават на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Вярно е, че тъжителите не са обжалвали първоинстанционната присъда в оправдателната им част, но обидните думи, за които е постановена осъдителната присъда-„грозница”-за пострадалата Б. и определението”грозен”-за П., в случая, не могат да се възприемат така, както е счел въззивният съд за прилагателни, които сами по себе си не изпълват съдържанието на престъплението „обида”, или, че думата „грозница”, не е включена в рамките на обвинението. Това е така, защото семантично думата „грозница” произлиза от корена „грозен/а/” и като дума, тя се съдържа в инкриминираната по отношение на Б. обида. Съжденията в тази насока са откъснати от контекста на словесните изрази на подсъдимия предмет на обвинението, които, както като цяло, така и поотделно на определенията в тях като съставни елементи от изреченията отправени спрямо тъжителите, са със съдържание, което може да бъдат възприето от адресатите като такова унижаващо честта и достойнството им, по повод изпълнение на службата им. Именно в тази насока, въззивния съд е следвало да насочи вниманието си, за да даде верен отговор налице ли е, както от обективна, така и от субективна страна съставомерност на деянията като престъпления, въпреки оправдаването на Т. от районния съд за някои от изразите с обидно съдържание в отправените срещу Б. и П. реплики. Следва да се напомни, че обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите и цели да измени обществената им оценка. Оттук изводът, че за да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. При обидата по чл. 146 от НК деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Затова, крайният извод на въззивната инстанция за несъставомерност на деянията предмет на обвинението, е незаконосъобразен, тъй като не се основава на всички обективно установени по делото факти, изразяващи и личното отношение на дееца към извършените от него деяния. Предвид горното, касационната инстанция намира, че при постановяване на въззивната присъда, съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката на доказателствената съвкупност, които са довели до незаконосъобразни изводи по приложението на закона. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което въззивният съд следва да отстрани допуснатите и посочени по-горе съществени процесуални нарушения и постанови решение непротиворечащо на закона, като съобрази правилото „reformation in pejus”. Водим от горното и на основание чл. 354, , ал. 3, т. т. 2 и 3, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 32 от 06.12.2012год. по внчхд № 514/2012год. на Врачанския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: