стр. 7 Р Е Ш Е Н И Е № 36 Гр. София, 03.02.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА ТАТЯНА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдия Татяна Костадинова т.д. № 52/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С Определение № 2429/08.09.2024 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 316/01.08.2022 г. по гр.д. № 151/2022 г. на ОС – Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 1277/10.11.2021 г. по гр.д. № 1478/2021 г. на РС-Велико Търново. С последното е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86 и чл. 82 ЗЗД, че касаторът П. К. Д. дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, заместило при условията на чл. 222 ГПК първоначалния ищец „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, вземания за главница, възнаградителна лихва, лихва за забава и разноски за връчване на изявление за предсрочна изискуемост, дължими по договор за кредитна карта от 07.03.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2020 г. до погасяването, и касаторът е осъден да заплати съдебни разноски. Касаторът П. К. Д. навежда касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК за неправилност на въззивното решение, произтичаща от погрешно определяне на началния момент на изикуемостта на главницата по договора за кредит, погрешно тълкуване на постигнатата от страните уговорка за автоматично продължаване на договора и прилагане на недоговорен от страните процент при изчисляване на възнаградителната лихва. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че изискуемостта на вземането за главница настъпва с обявяване на предсрочна изискуемост. Сочи, че когато вземането е разсрочено на отделни вноски, както в случая – на минимални погасителни вноски, изискуемостта им настъпва според уговорения за тях падеж, а не от прекратяване на договора. Касаторът поддържа, че според извлечението от сметка, представено от ищеца, всички месечни погасителни вноски по процесния договор са падежирали към 19.06.2012 г., т.е. преди отправяне на изявлението на банката за предсрочна изискуемост през 2020 г., а това изключва възможността спрямо тях да настъпи промяна на падежа в резултат от изявлението на кредитора. Наред с това в касационната жалба е наведено оплакване за неправилно тълкуване на клаузата за автоматично подновяване на договора като уговорка за автоматично удължаване и на срока за погасяване на вече използвания кредитен лимит. Според касатора волята на страните е била да се договори само продължаване на възможността за ползване на заетата сума, но не и промяна на падежа на вече падежиралите вноски. Касаторът сочи също, че въззивният съд не е обсъдил направеното от него възражение относно размера на вземането за възнаградителна лихва, като е възприел заключението на счетоводната експертиза, сочещо размер 18,64 %, макар според подписания от страните анекс лихвата да е в размер от 13 % за плащания на ПОС терминал и 15 % - за останалите транзакции. При изложените съображения касаторът моли за отмяна на въззивното решение. Претендира разноски. Ответникът по жалбата „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД счита въззивното решение за правилно. Сочи, че действието на договора е било продължавано автоматично за нов едногодишен срок съгласно приложимите общи условия, както и че според уговореното от страните изискуемостта на вземането за главница е настъпила с прекратяване на договора чрез обявяване на предсрочна изискуемост. Поддържа, че по време на действие на договора кредитополучателят има право, но не е длъжен да върне цялата усвоена главница, като неплащането на месечните вноски не води до автоматично настъпване на изискуемостта на цялото вземане за главница, а до невъзможност за ползване на невъзстановените суми и до възникване на право за банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. По изложените съображения ответникът по жалбата счита, че давностният срок е започнал да тече от 20.08.2020 г. с обявяване на предсрочната изискуемост, поради което до подаване на заявлението за издаване на заповед не е изтекъл нито относно вземането за главница, нито за лихвите. С тези доводи моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски и възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „ПЪРВА ИНВЕСТИОННА БАНКА“ АД срещу касатора П. К. Д. установителни искове за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86 и чл. 82 ЗЗД че касаторът дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, следните суми: 10 000 евро – главница по договор за кредитна карта от 07.03.2007 г., 4 804,98 евро – възнаградителна лихва за периода 28.08.2017 г. – 12.03.2020 г., 321,02 евро – възнаградителна лихва за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., 507,42 евро – възнаградителна лихва за периода 14.05.2020 г. – 19.08.2020 г., 19,46 евро – законна лихва за забава за периода 20.08.2020 г. – 26.08.2020 г., 67,20 лв. – разноски за връчване на изявление за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението (27.08.2020 г.) до погасяването, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2014/2020 г. на РС-Велико Търново. В хода на първоинстанционното производство ищецът е цедирал вземанията си на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като цесионерът е заместил първоначалния ищец при условията на чл. 222 ГПК. Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 07.03.2007 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ ЕАД и касатора е сключен договор за издаване на кредитна карта, по силата на който банката е предоставила кредит овърдрафт по разплащателна сметка с карта в размер от 10 000 евро срещу задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и да плати възнаградителна лихва; срокът на валидност на кредитната карта е до 07.03.2009 г.; с анекс от 16.11.2007 г. страните са уговорили срокът за погасяване на кредита, съвпадащ със срока на договора, да се подновява автоматично по реда, предвиден в чл. 36.1 от общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип „Мастеркард“ и „Виза“, екземпляр от които кредитополучателят е получил; при условията на тази клауза срокът е подновяван автоматично и многократно поради липса на отправени от страните изявления за преустановяване на подновяването; кредитът е усвоен изцяло чрез частични транзакции, последната от които според заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза е осъществена на 06.06.2012 г.; извършвани са частични погашения, последното от които - на 16.09.2011 г.; на 06.07.2020 г. банката е връчила на длъжника изявление за обявяване на кредита за предсрочна изискуемост на вземанията с изтичане на предоставения с изявлението 7-дневен срок за доброволно изпълнение; според експертизата към датата на подаване на заявлението (27.08.2020 г.) след отчитане на частичните погашения размерът на непогасената главница е 10 000 евро, на възнаградителната лихва – 25 453,16 евро (а за процесния период 28.08.2017 г. – 19.08.2020 г. – 5 633,42 евро, определена при лихвен процент 18,64); на законната лихва за забава – 19,45 евро. В първоинстанционното производство ответникът е навел възражение за погасителна давност, започнала да тече според него от 19.06.2012 г., откогато съгласно издаденото банково извлечение „кредитът е в просрочие“. Наред с това длъжникът е оспорил приложимостта на представените от ищеца общи условия за револвиращ кредит, както и се е позовал на неравноправност и противоречие със закона на клаузата, определяща размера на лихвата за забава. Тези възражения са счетени за неоснователни от първоинстанционния съд и исковете са уважени изцяло. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил установената в него фактическа обстановка, както и формираните въз основа на нея правни изводи. По довода във въззивната жалба, свързан с неправилното установяване на действащите към договора общи условия, въззивният съд е приел, че със сключения анекс страните са договорили като приложими общите условия за револвиращи кредитни карти, представени от ищеца, както и че в анекса е обективирано изявление на длъжника за получаване на екземпляр от тях. По възражението за неправилно определяне на началния момент на погасителната давност въззивният съд е счел, че с оглед липсата на изявление на страните съгласно чл. 36.1 от общите условия договорът е действал до обявяване на кредита за предсрочно изискуем (на 20.08.2020 г.), когато е настъпил и срокът за погасяване на главницата. За да достигне до този извод, съдът е анализирал характера на договора и в частност – условието заетата сума да се ползва и връща многократно в периода на действието му, като е посочил, че уговорката за заплащане на минимални месечни вноски не е свързана с по-ранно настъпване на изискуемостта на тези вноски, а с други последици като начисляване на лихва за забава, изгубване на възможността кредитополучателят да ползва отново невъзстановените суми до възстановяването им и възникване на право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Относно размера на вземанията въззивният съд се е позовал на приетото в първоинстанционното производство и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, без да излага допълнителни доводи по възражението за неправилно определяне на размера на възнаградителната лихва, заявено с въззивната жалба. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за преценка дали въззивното решение е очевидно неправилно предвид определения от въззивния съд начален момент на течение на давността за погасяване на процесните вземания. Източник на съдебно предявените права е договор за кредит, усвоим чрез кредитна карта. В първоначално подписаното съглашение договорът е обозначен от страните като овърдрафт, а с анекса те са препратили към приложението на общи условия за револвиращия кредит. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2 6 ЗПУПС, при кредита овърдрафт доставчикът на платежни услуги предоставя на потребителя възможността да ползва средства, надвишаващи наличността по платежната му сметка. Под формата на овърдрафт може да бъде предоставен и револвиращ кредит, специфичното за който е възможността за многократно усвояване на отпуснатия кредит, упражнявана чрез връщане на използваната сума и повторното й заемане през целия срок на договора. При процесния договор тази специфика е намерила израз в чл. 11 от общите условия, чиято приложимост правилно е установена от въззивния съд въз основа на обективираното в анекса съгласие. Според посочената разпоредба картодържателят може да извършва транзакции (безналични плащания или теглене в брой) съобразно размера на покритието по сметката, което означава, че може да ползва повторно стойността на вече усвоената сума, щом преди това е възстановил същата по разплащателната сметка. От първата специфика следва и втората особеност на договора за револвиращ кредит (вкл. когато той е предоставен като овърдрафт), която е свързана с начина на погасяване на главницата – по правило погасяването се извършва еднократно при прекратяване на договора с изтичане на срока или по друг начин. В случая горното е обективирано в чл. 3 от договора - срокът на валидност на кредитната карта е определен и като „краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт“. Наред с това обаче с процесния договор е въведено и понятието „отчетен период“ (месечен), като в първоначалното съглашение е предвидено след настъпване на падежа еднократно да се начислява лихва върху дебитния остатък, формиран за отчетния период (без да е посочен характерът на тази лихва), но с анекса разпоредбата е изменена чрез разграничаване на възнаградителната лихва (чл. 6) и лихвата за забава (чл. 6.1) – уговорено е, че при непогасяване на падежа на дебитното салдо, формирано до края на съответния отчетен период, ще се дължи възнаградителна лихва (в размер от 13 % за безналични плащания на ПОС и 15 % за останалите), а при неплащане на месечна погасителна вноска върху нея ще се начислява „наказателна лихва“, т.е. лихва за забава. Идентична уредба е налице и в общите условия - съответно чл. 14.1 за възнаградителната лихва (начислявана върху пълния размер на непогасените суми) и чл. 16.1. и чл. 22 относно лихвата за забава (начислявана върху размера на минималната погасителна вноска за дните на просрочие). От анализа на разпоредбите на чл. 3 от договора и чл. 6.1 от анекса, съответно чл. 22 от общите условия, може да се заключи, че усвоената главница падежира по два начина: 1). месечно – относно стойността на минималната погасителна вноска, и 2). при прекратяване на договора (с изтичане на срока или предсрочно) - относно разликата между сбора на падежиралите месечни погасителни вноски и цялата стойност на усвоения кредит, ако има такава. Щом част от главницата падежира при прекратяване на договора с изтичане на срока, релевентен е и другият поставен от касатора въпрос – дали автоматичното продължаване на срока на договора съгласно чл. 36.1 от общите условия променя падежа на остатъчната главница, който иначе би настъпил с изтичане на първоначално уговорения срок, или има значение само за новоусвоения занапред кредит. Отговорът на този въпрос налага на първо място да се прецени валидността на посочената клауза, а след това да се разкрие действителният й смисъл. От съдържанието на уговорката за автоматично продължаване на действието на договора може да се заключи, че тя отговаря на изискванията за равноправност и няма основание да се отрече правното й действие. Този извод се подкрепя от разпоредбата на чл. 143, т. 8 ЗЗП, обявяваща за неравноправна клауза, която предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора. В последващата спрямо договора редакция на т. 8а на чл. 143 ЗПП отново дължината на срока е поставена като критерий за валидност на клаузата за продължаване на договора, което индикира за общата законодателна оценка, че институтът на автоматичното продължаване по принцип е допустим за потребителските договори, стига срокът за препятстване на тази последица да не е прекалено кратък или дълъг. В случая е предвиден срок за осъществяване на активно поведение от потребителя, чиято дължина (60 дни) е подходяща за извършване на разумна преценка дали продължаването на договора би било в негова полза, и в този смисъл правата на кредитополучателя не се явяват накърнени от неравноправна уговорка. За да се установи действителният смисъл на клаузата по чл. 36.1 от общите условия (а именно - дали с нея се предвижда продължаване на крайния срок за погасяване на вземанията за главница или единствено се удължава възможността за ползване на кредитния лимит, без това да се отразява върху вече настъпилия с изтичане на първоначално уговорения срок падеж), е необходимо да се изследва съдържанието на останалите разпоредби на договора и неговата цел, както предписват въведените с чл. 20 ЗЗД правила на тълкуване. Според изричния текст на чл. 3 от първоначалния договор кредитната карта се издава със срок на валидност до 07.03.2009 г., който е и краен срок за погасяване на кредита, освен ако срокът на договора бъде продължен. Използваното понятие „срок на валидност на картата“ може да се тълкува като срок на договора, който извод следва от чл. 36.4. от общите условия - срокът на валидност на картата служебно се удължава от банката чрез издаване на нова карта, щом срокът на ползване е продължен. Видно е, че издаването на нова карта има техническо значение спрямо вече настъпилия юридически факт на продължаване на срока на договора. От това следва, че истинската воля на страните е била да обвържат крайния срок за погасяване на кредита със срока на договора, вкл. когато той бъде автоматично продължен. Такава воля може да се извлече и от чл. 2 от анекса – „срокът за погасяване на предоставения овърдрафт е съгласно договора, като същият се подновява автоматично“ по предвидения в общите условия ред. Действително, в чл. 36.1 от общите условия е записано, че автоматично се продължава „срокът за ползване“ на кредита, но тази норма трябва да се разглежда в светлината на съдържащото се в чл. 3 от договора изрично и индивидуално уговорено правило. В подкрепа на такова тълкуване е и липсата на разпоредба, установяваща начисляване на лихва за забава върху остатъчната главница към момента на автоматичното подновяване, считано от изтичане на първоначално уговорения срок, и предвиденото начисляване на такава само върху минималните месечни погасителни вноски. Следователно автоматичното продължаване на срока на процесния договор е довело до продължаване и на крайния срок за погасяване на главницата, формирана от разликата между усвоения кредит и сбора на падежиралите месечни минимални погасителни вноски. Тъй като обаче продължаването не се отразява на вече настъпилия падеж на минималните погасителни вноски, предвиден в чл. 1, б. „з“ вр. б. „к“ от общите условия, то погасителната давност за главицата е започнала да тече от различен момент - за месечните вноски тя е започнала да тече от съответния им падеж, а за вземането за остатъчната главница (ако има такова) - от прекратяване на продължения договор с изявлението на кредитора по него. Този извод е в съответствие с императивната разпоредба на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, която свързва течението на давността именно с настъпване на изискуемостта на срочното задължение. Изложеното сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно. От една страна в мотивите си съдът е установил, че е уговорен падеж за плащане на минимални месечни вноски, но от друга е приел, че давностният срок за цялото вземане за главница, включително за стойността на минималните месечни вноски, е започнал да тече от прекратяване на автоматично продължения договор в резултат от направеното от банката изявление. Очевидната неправилност касае извода, че давността за месечните вноски не започва да тече от техния падеж, а от прекратяването на договора - това пряко противоречи на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, която, както беше посочено, има императивен характер и не може да бъде дерогирана по волята на страните, нито пък такова отклонение от нормата се установява от текста на договора и общите условия. Напротив, посочените от въззивния съд правни последици от неплащането на месечните вноски, уредени в чл. 22 от общите условия, допълват, а не изключват последицата „начало на течението на давността“. Това налага отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на друг състав на същия съд, който да установи какъв е размерът на падежиралите минимални месечни погасителни вноски и какъв е остатъкът до пълния размер на усвоената главница, ако има такъв. Наред с това за правилното решаване на делото е необходимо да се направи преценка на основателността на възражението на касатора относно приложимия към договора процент на възнаградителната лихва. Това налага да се изслуша заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза за отговор на следните въпроси: какъв е размерът на падежиралите месечни погасителни вноски и кога е настъпил падежът на всяка от тях; кои вземания (минимални месечни вноски, възнаградителна лихва, лихва за забава, остатъчна главница) и в какъв размер се явяват погасени с извършените от кредитополучателя частични плащания, като се отчете договорената в чл. 14.1, изр. посл. от общите условния поредност на погасяване и договореният в чл. 6 от анекса размер на възнаградителната лихва, а при наличие на забавени месечни погасителни вноски - и законната лихва, дължима върху тях; какъв е размерът на непогасената главница извън стойността на падежиралите минимални месечни вноски, ако има такава; какъв е размерът на възнаградителната лихва върху остатъчната главница за процесния период, изчислен съобразно договорения в чл. 6 от анекса процент; какъв е размерът на законната лихва за забава върху остатъчната главница за процесния период. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 316/01.08.2022 г. по гр.д. № 151/2022 г. на ОС – Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.