Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.6 3186_15_dec_290gpc_124gpc_32(2)zs Р Е Ш Е Н И Е № 236 София, 09.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 3186 /2015 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на страните срещу въззивни решения № 532 /17.11.2014 г. по гражданско дело № 814 /2014 г на Пазарджишкия окръжен съд. Л. Я. А. и Б. К. А. обжалват решението в частта, с която с него е отменено решение на Пазарджишкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което по предявения от Л. Я. А. и Б. К. А. инцидентен установителен иск е признато по отношение на П. Я. Ш., че Л. Я. А. и Б. К. А. са собственици на реална част от избен етаж, с площ 33.44 кв.м., индивидуализирана по скица на вещо лице, включваща три броя избени помещения, като искът е отхвърлен за останалата реална част от етажа. С решение № 60 /19.02.2015 г. по делото въззивният съд е отхвърлил исканията на ищците по чл.537 ГПК и за изменение на решението в частта за разноските. П. Я. Ш., обжалва решението в частта, с която с него е отхвърлен искът на П. Я. Ш. срещу Л. Я. А. и Б. К. А. по чл.32,ал.2 ЗС за определяне начин на реално ползване на избения етаж. Страните взаимно оспорват основателността на подадените от насрещните страни касационни жалби. Касационно обжалване е допуснато с определение № 472 от 02.10.2015 г. по процесуалноправния въпрос: дали когато ответникът представи нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, а ищецът оспори съдържащото се в него удостоверяване на изтекла придобивна давност и на свой ред представи нотариален акт, констативният нотариален акт на ответника се ползва с материална доказателствена сила по чл.179,ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и съответно подлежат ли на доказване и на установяване от съда елементите на фактическия състав на чл.79,ал.1 ЗС въпреки представения констативен нотариален акт и в чия тежест се поставя това доказване. Прието е, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в мотивите на ТР № 11 /21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на ВКС, ОСГК, че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154,ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Прието е, че с противоречието е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по инцидентния установителен иск, както и по иска по чл.32,ал.2 ЗС, произнасянето по който е обусловено от произнасянето по инцидентния установителен иск. По правния въпрос : По този въпрос настоящият състав споделя разрешението, прието в посоченото ТР № 11 /21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на ВКС, ОСГК, което е приложимо в случая по изложените в него съображения. Неговата задължителност за съдилищата следва да бъде зачетена. По съдържанието на въззивното решение: По инцидентния установителен иск (ИУИ): Въззивният съд е приел, че сутеренът е от отделни избени помещения. Ищците (А.) са го придобили през 1992 г. по алеаторен договор. П. Ш. е придобил реалната част от имота чрез придобивна давност. Не се установява след 2002 г. ищците да са завладели отново изцяло целия избен етаж и да са отблъснали владението и фактическата власт на П. Ш.. Страните са ползвали реални части. Нещо повече – ищците са предоставили на П. Ш. ключ. П. Ш. е станал собственик през 2002 г. и е продължил да ползва и след 2002 г. По иска за разпределение на ползването на избения етаж по чл.32,ал.2 ЗС: Въззивният съд е приел, че е установен начин на реално ползване от повече от 20 години, поради което искът е неоснователен. По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК: По касационната жалба на Л. Я. А. и Б. К. А., която се отнася до основателността на инцидентния установителен иск: В определението по чл.288 ГПК, с което решението беше допуснато до касационно обжалване, бяха изложени мотиви за липсата на съмнение за недопустимо произнасяне от въззивния съд и за липсата на противоречие с установената практика на ВКС, че лица, които притежават самостоятелен обект в сградата, която е етажна собственост, могат да придобият собствеността върху обособени складови помещения посредством всеки един от предвидените в чл.77 ЗС способи, поради което не се налага повторно излагане на мотиви за неоснователността на тези доводи. Настоящият състав намира за основателен довода, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е изложил мотиви за съществуването на елементите от фактическия състав на придобивната давност, на която се позовава П. Ш.: Настоящият състав приема, че с предявяването на инцидентния установителен иск за собственост Л. А. и Б. А. са оспорили удостовереното с констативния нотариален акт право на собственост на П. Ш. и са представили нотариален акт за правото си на собственост. С оглед приетото в отговора на правния въпрос в съответствие с приетото в ТР № 11 /21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на ВКС, ОСГК разрешение, настоящият състав приема, че при взаимното насрещно оспорване на правата въззивният съд е следвало да установи елементите на фактическия състав, удостоверени с констативния нотариален акт на П. Ш., за да го признае за собственик на удостовереното с нотариалния акт основание, но не го е направил, а е отразил единствено извода си, че П. Ш. е придобил по давност. С това въззивният съд е допуснал процесуално нарушение на правилото на чл.179 ГПК – придал е материална доказателствена сила на констативния нотариален акт на П. Ш., съставен по обстоятелствена проверка, с каквато този акт не се ползва и на правилото за разпределението на доказателствената тежест, установено с чл.154,ал.1 ГПК, установяващо,че всяка страна следва да докаже твърденията си и последиците от недоказването. Нарушението е съществено, тъй като се е отразило на извода на въззивния съд за основателността на исковете, които са обусловени от изводите кой е собственик на сутеренния етаж и дали е налице съсобственост на сутеренния етаж. О изложеното следва, че касационната жалба е основателна. Въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. С оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, настоящият състав следва да се произнесе по основателността на иска за съдебна делба. По същество: По инцидентния установителен иск: Ищците А. са доказали, че са придобили сутеренния етаж заедно с първия етаж от къщата от бабата на страните Л. А. и П. Ш. (те са сестра и брат) чрез възмездна правна сделка по време на брака си през 1992 г.. Ответникът по иска П. Ш. не оспорва тази сделка, но твърди, че е придобил 1 /2 ид.ч. от сутеренния етаж заедно с втория етаж чрез давностно владение и се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 2002 г.. С предявяването на инцидентния установителен иск за собственост Л. А. и Б. А. са оспорили удостовереното с констативния нотариален акт право на собственост на П. Ш.. С оглед приетото с ТР № 11 /21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на ВКС, ОСГК П. Ш. носи тежестта да докаже оспореното придобивно основание. Настоящият състав намира, че с представените по делото доказателства П. Ш. не е доказал пълно и главно, че е придобил реална или идеална част от сутеренния етаж чрез давностно владение. С нотариален акт № 140, том І, рег.№ 2140, нот. дело № 129 /2002 г., съставен на 18.09.2002 г., нотариусът е признал П. Ш. за собственик по наследство и давност. В настоящото производство наследяването не се предявява като придобивен способ, не се поддържа и не се доказва. В констативния нотариален акт не е отразен извода на нотариуса кога е изтекла придобивната давност, нито кога е започнала да тече. Постановлението на нотариуса от датата на нотариалния акт не е представено, поради което не може да бъде установено нищо повече за изводите на нотариуса. Основателни са доводите на ищците А., че по делото не са събрани доказателства, от които да е установено кога и чрез какви действия П. Ш. е установил владение върху сутерена и че свидетелите не говорят за владение, а за ползване, което не изключва владението на А.: Посочените от П. Ш. свидетели В. К. и А. Г. твърдят през 2014 г., че знаят, че П. Ш. ползва избата, първият свидетел твърди, че П. Ш. ползва избата от тридесет години, откакто го познава, а вторият – че има впечатления от 12 – 13 години (този период предхожда най-много с една година момента на снабдяването на П. Ш. с констативния нотариален акт). Първият свидетел твърди, че П. Ш. ползва част от избата, за да складира дърва, въглища, зимнина, а другата част ползва сестра му (Л. А.). Свидетелите описват избата и състоянието в което се намира. Свидетелят К. твърди, че по искане на бабата и бащата на П. Ш. и Л. А. на П. Ш. притежава половината от избата от северната част от къщата. Това твърдение не се подкрепя от доказателства, а се опровергава от представения от А. нотариален акт за придобиването на целия сутерен през 1992 г. от бабата на Л. А. и П. Ш.. По делото не са представени доказателства бащата на Л. А. и П. Ш. да е притежавал сутерена или избени помещения в него, а единствено втория етаж. Поради което съдът не приема за установено, че владението на сутерена е било предадено на П. Ш. от неговите собственици. П. Ш. е представил по делото решение № 587 /05.08.2004 г. по гр.д. № 177 /2004 г. на ВКС, І г.о., с което е отхвърлен предявения от Л. А. срещу П. Ш. иск за делба на втория етаж от къщата. Видно от мотивите, съдът е приел, че бащата на Л. А. и П. Ш. е притежавал втория етаж от къщата, а П. Ш. го е придобил чрез давностно владение, като бащата не се е противопоставял на владелческите действия на П. Ш., те са осъществявани с негово съгласие. Но изводите на съда за владението не се отнасят до сутеренния етаж, който не е предмет на спора, съдът е отразил в мотивите си, че негова собственица е Л. А. (л.3 от решението и 142 по делото). Настоящият състав приеме, че от представеното от П. Ш. доказателство не се установява, той да е владял сутеренния етаж до приключване на устните състезания по това дело. Доколкото това не се оспорва от А., настоящият състав приема за установено, че А. са допуснали П. Ш. да ползва имота. Ползването на сутеренния етаж от П. Ш. се установява и от показанията на посочените от ищците А. свидетели: А. – тяхна дъщеря и Д., мъжът, с който свидетелката А. живее на семейни начала, които показания съдът преценява по реда на чл.172 ГПК с оглед на всички други събрани по делото доказателства, като има предвид тяхната възможна заинтересованост от изхода на спора. Тези свидетели твърдят, че през 2002 г. А. са сменили бравата на сутерена след водено от тях дело за мазетата и са дали ключ на П. Ш.. Твърденията съответстват на представеното от ищците А. съдебно решение по гр.д. № 389 /2001 г. на Пазарджишкия окръжен съд (л.148 и сл.), от което се установява, че те са провели успешно ревандикационен иск за югозападно избено помещение от 32 кв.м. в сутеренния етаж срещу правоприемниците на собствениците на третия етаж от къщата, които са се били снадили за него с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Поради това в тази част съдът кредитира показанията на посочените от ищците свидетели. При обсъждането на събраните по делото доказателства настоящият състав приема извода, че действията на П. Ш. по ползването на сутерена са извършени със съгласието на собствениците Л. А. и Б. А.. Че тези действия са търпими, те почиват на близки роднински отношения и добронамереност. Търпимите действия не са фактическа власт и се различават от държането, а значи и от владението, поради което не могат да служат като основание за придобиване на владение и на собственост. П. Ш. не е представил доказателства за твърдението си, че е установил владение на сутерена или част от него, че е довел намерението си за своене до знанието на собствениците – праводателя на ищците и ищците, че е отблъснал техните действия и е владял сутерена или част от него непрекъснато в продължение на десет години. От това следва извод за основателност на предявения инцидентен установителен иск. От извода, че А. са собственици на целия сутерен следва извод за неоснователност на иска по чл.32,ал.2 ЗС за разпределение на ползването му. От изложеното следва, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго съгласно изложените мотиви. Следва да бъде уважено и искането на А. с правно основание чл.537,ал.1 ГПК за отмяна на нотариалния акт на П. Ш. в частта, с която е признат за собственик на 1 /2 ид.ч. от сутеренния етаж. С оглед изхода от спора жалбоподателят П. Ш. няма право на разноски, а искането на жалбоподателите А. за присъждане на разноски за трите инстанции следва да бъде уважено, както е поискано, съгласно представените списъци за разноски за сумата 576.36 лева, от които 440.75 лева за първоинстанционното производство, 51 лева за въззивната инстанция и 85.37 лева за касационното производство. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 532 / 17.11.2014 г. и въззивно решение № 60 19.02.2015 г. по гражданско дело № 814 /2014 г на Пазарджишкия окръжен съд, г.о.. Вместо това постановява: На основание чл.124,ал.1 ГПК признава за установено по отношение на П. Я. Ш., че Л. Я. А. и Б. К. А. са собственици на всички избени помещения от избения етаж на сградата, построена в поземлен недвижим имот с идентификатор 55155.504.92 по КККР на [населено място] с адрес: [населено място], [улица]. На основание чл.537,ал.1 ГПК отменя нотариален акт № 140, том І, рег.№ 2140, нот. дело № 129 /2002 г., съставен на 18.09.2002 г. от нотариус Ю. А. В. с № 436 по регистъра на нотариалната камара и район на действие този на Пазарджишкия районен съд, в частта, с която П. Я. Ш. е признат за собственик по наследство и давностно владение на 1 /2 идеална част от избения етаж от четириетажна масивна жилищна сграда, построена в [населено място], на [улица]. Отхвърля иска на П. Я. Ш. срещу Л. Я. А. и Б. К. А. с правно основание чл.32,ал.2 ЗС за разпределение на ползването на избения етаж от масивната жилищна сграда, построена в поземлен недвижим имот с идентификатор 55155.504.92 по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица]. Осъжда П. Я. Ш. да заплати на Л. Я. А. и Б. К. А. сумата 576.36 лева (петстотин седемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) разноски за трите инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.