4 Р Е Ш Е Н И Е № 328 гр. София, 11.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Р. Иванова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 388/2010 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. В., подадена чрез пълномощника му адв. С. Г., против решение № 296 от 1. 12. 2009 г. по в.гр.д. № 499/2009 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е отменено частично решение № 148 от 30. 06. 2006 г. на Троянския районен съд и е осъден М. В. В., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Р. Г. Р. сумата 9900 лв., представляваща направени разходи по преустройство на навес в помещение за отглеждане на птици, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 2921, 52 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21. 11. 2006 г. – 27. 11. 2008 г., а на основание чл. 78 ГПК сумата 1828, 66 лв. разноски по делото. Излагат се съображения за недопустимост на решението, както и за неправилност на същото. Иска се обезсилването му и прекратяване на производството по делото или отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Ответникът по касационната жалба Р. Г. Р. не изразява становище по същата. С определение № 735 от 14. 06. 2011 г. по гр. д. № 388/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо и с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/2010 г., точка 1. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното въззивно решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил М. В. В., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Р. Г. Р. сумата 9900 лв., представляваща направени разходи по преустройство на навес в помещение за отглеждане на птици, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 2921, 52 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21. 11. 2006 г. – 27. 11. 2008 г. За да постанови този резултат, окръжният съд е приел от фактическа страна, че страните са постигнали съгласие да осъществяват търговска дейност, изразяваща се в отглеждане и продажба на птици, като за тази цел регистрират О., в което да бъдат съдружници, ответникът да предостави имот лична собственост /навес/, а ищецът да извърши със собствени средства преустройство на навеса в помещение за отглеждане на птици. В изпълнение на тази договореност ответникът предоставил собствен недвижим имот /земя и навес/, ищецът изразходвал за преустройство на навеса сумата 9900 лв. и двамата извършили необходимите действия за регистриране на търговско дружество /О./, в което да бъдат съдружници. Приел е, че след регистриране на дружеството започнала дейност по отглеждане и продажба на птици, но поради възникнали неразбирателства и спорове страните сключили договор, по силата на който ответникът прехвърлил на ищеца дружествените си дялове и дружеството било преобразувано от О. в Е.. След прехвърлянето на дяловете ответникът преустановил достъпа до собственото си помещение за отглеждане на птици. От правна страна съдът е приел, че с прехвърлянето на дружествените дялове е отпаднало основанието, на което ищецът е направил разходи в размер на 9900 лв., както и, че ответникът се е обогатил без основание и за сметка на ищеца с посочената сума. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо, но неправилно. Предявеният иск е по чл. 59 ЗЗД, а не по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото от въведените с исковата и уточняваща молби фактически твърдения и петитум е видно, че не се претендира връщане на нещо /пари, вещи/ предадено и получено на отпаднало основание, а се иска присъждане на сума, представляваща равностойност на направени парични разходи за преустройство на навес в помещение за отглеждане на птици, с твърдения, че с изразходването на тази сума ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, което обедняване, съответно обогатяване, се явява без основание предвид последвалото прехвърляне на ищеца на дружествените дялове на ответника. Тоест, твърди се извършен от ищеца без основание разход на средства за ремонт на сграда на ответника, с което е настъпило неоснователно намаляване имуществото на ищеца за сметка на имуществото на ответника. Настоящият състав намира, че независимо от неправилно определената квалификация на иска, обжалваното решение не следва да се обезсилва като недопустимо – постановено по непредявен иск, тъй като въззивният съд е обсъдил фактите и доказателствата, релевантни за спора при правна квалификация на претенцията по чл. 59 ЗЗД и е направил изводи, относими и към този състав на неоснователното обогатяване. А и съобразно приетото в постановени решения на ВКС по чл. 290 ГПК, определянето на вярната правна квалификация е дейност на съда по приложението на закона. Ако в резултат на неправилното приложение на материалния закон дадената от съда правна квалификация е неправилна, постановеното решение ще е неправилно, а не недопустимо, като горната инстанция следва да определи /при същите фактически твърдения и петитум/ вярната квалификация и да разреши спора по същество, произнасяйки се по основателността на предявения иск. В този смисъл е решение № 45 от 20. 04. 2010 г. по т.д. № 516/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 71 от 2. 02. 2010 г. по гр. д. № 138/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 398 от 25. 05. 2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Искът е неоснователен. Уважаването му е предпоставено от липса на оправдание за имотното разместване /увеличаване имуществото на ответника и намаляване имуществото на ищеца/. В случая, извършването на разходите за ремонт и преустройство на навеса е станало не без основание, а с оглед постигната договореност за извършване на търговска дейност, изразяваща се в отглеждане и продажба на птици в помещение на ответника, ремонтирано със средства на ищеца и чрез регистриране на дружество с ограничена отговорност, в което страните да бъдат съдружници. Последващото /след регистрирането на дружеството, предоставянето на сградата, извършването на разходите за ремонт и започването на търговска дейност/ прехвърляне на ищеца на дружествените дялове на ответника, със сключен между страните писмен договор с нотариална заверка на подписите, и заличаването на ответника като съдружник не лишава от основание направения от ищеца разход на парични средства за ремонт на помещението /така, както при прекратяване на договор по взаимно съгласие или поради изтичане на определения от страните срок направените до прекратяването престации не са лишени от основание, предвид действието на прекратяването в бъдеще, за разлика от развалянето поради неизпълнение, имащо обратно действие/. В случай, че ищецът счита, че този разход за ремонт е допринесъл за увеличаване имуществото на дружеството /с реализирана на търговска печалба, с придобит прираст на птици и т.н./, а от тук – и за увеличаване стойността на дружествените дялове на съдружниците от това имущество /чл. 127 ТЗ/, включително и дяловете на ответника, това обстоятелство е следвало да бъде отчетено при определяне на продажната цена на дружествените дялове при подписване на договора по чл. 129 ТЗ, със сключване на който отношенията между бившите съдружници, касаещи стойността на прехвърлените дружествени дялове, следва да се считат уредени. Като неправилно, решението ще следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 9900 лв., както и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 2921, 52 лв. При този изход на делото ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1020 лв. деловодни разноски за трите инстанции. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 296 от 1. 12. 2009 г. по в.гр.д. № 499/2009 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е постановена частична отмяна на решение № 148 от 30. 06. 2006 г. на Троянския районен съд и е осъден М. В. В. да заплати на Р. Г. Р. сумата 9900 лв., представляваща направени разходи по преустройство на навес в помещение за отглеждане на птици, както и сумата 2921, 52 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21. 11. 2006 г. – 27. 11. 2008 г. и в частта, с която М. В. В. е осъден да заплати на Р. Г. Р. сумата 1828, 66 лв. деловодни разноски за двете инстанции И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА решение № 148 от 30. 06. 2006 г. на Троянския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Г. Р. против М. В. В. иск за присъждане на сумата 9900 лв., представляваща направени разходи за преустройство на навес в помещение за отглеждане на птици, както и на сумата 2921, 52 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21. 11. 2006 г. – 27. 11. 2008 г. В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ въззивното решение е влязло в сила. ОСЪЖДА Р. Г. Р., на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, да заплати на М. В. В. сумата 1020 лв. деловодни разноски за трите инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: