Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 01 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2057 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на защитника на осъдения А. Л. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД 90/2012 г. по описа на Районен съд- Чирпан. С присъда №2, постановена на 19.04.2012 г. по НОХД №90/2012 г. по описа на Районен съд- Чирпан осъденият А. е признат за виновен в това, че на 21- 22.11.2009 г., в [населено място], при условията на „опасен рецидив”, след предварителен сговор с Р. М. и Г. С., като съизвършители, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, е направил опит да отнеме чужди движими вещи на стойност 1 925 лева от владението на Г. К. З.- материално отговорно лице при [фирма], без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от извършителите причини, като на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, което е трябвало да се изтърпи на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда осъденият А. е признат за виновен и в това, че по същото време и място и в съучастие като съизвършител със същите лица, е унищожил чужди движими вещи на обща стойност 1 820 лева, собственост на [фирма], като с деянието са причинени значителни имуществени вреди и на основание чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, което е трябвало да бъде изтърпяно на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо най- тежко наказание на осъдения А. „лишаване от свобода” за срок от пет години, което е трябвало да бъде изтърпяно на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата на основание чл.53, ал.1, б.”а” НК са отнети в полза на държавата използваните технически средства, иззетите по делото веществени доказателства- предмет на престъпления са върнати на собственика им [фирма], а тези, които са принадлежали на А. са му върнати. С искането се оспорва постановения осъдителен съдебен акт, като се твърди, че в хода на приключилото наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са засегнали правото на защита на А.. Поддържа се, че незаконосъобразно по отношение на съпроцесниците му- М. и С. наказателното производство се е развило по реда на глава ХХVІІ, като решаващият съд е нарушил разпоредбата на чл.370, ал.3 НПК и е провел съкратено съдебно следствие при отсъствие на един от подсъдимите. Твърди се, че незаконосъобразно след това, същите подсъдими са взели участие в процеса, воден срещу А. и са разпитани в качеството на свидетели, като показанията им са го уличили в извършване на престъпленията- предмет на производството. Оспорва се и развитието на производството по реда на чл.269, ал.3 НПК, като се поддържа, че А. е бил лишен от право да участва в него. На тези основания се предлага наказателното производство да бъде възобновено по отношение на всички подсъдими, след което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за да бъде дадена възможност на А. да изрази становището си по приложението на процедурата по чл.371 НПК. В рамките на съдебното заседание пред касационната инстанция се поддържа искането, като се моли да бъде дадена възможност и на осъдения да се възползва от диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК. Представителят на държавното обвинение поддържа, че оплакването за нарушение на чл.370 НПК е основателно и предлага приключилото наказателното производство да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. При преценката на направените искания трябва да бъде отчетено, че с решение №363 от 25.03.2013 г. ВКС, НК, ІІ н.о. съдът се е произнесъл по искането за възобновяване на приключилото наказателно производство с основание чл.423 НПК. Ето защо рамките на това касационно производство са ограничени единствено до проверка на основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 НПК. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно, но не на посочените в него основания. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Наказателното производство- предмет на проверка по реда на възобновяването, е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен срещу осъдените А. Л. А., Г. С. С. и Р. А. М. за извършени при условията на предварителен сговор и съучастие престъпления по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК и по чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 НК. Първостепенният съд, в хода на воденото пред него съдебно производство, е положил усилия да открие и призове А., но след като не успял да осигури явяването му, с определение от 09.09.2012 г. е спрял производството по делото, водено срещу него и е продължил да разглежда същото по отношение на останалите двама подсъдими- С. и М.. В същото съдебно заседание съдът е преценил, че са налице предпоставките за приложение на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК и е разгледал делото при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК (развило се само по отношение на присъствалите двама подсъдими) В същото съдебно заседание е постановена и присъда, с която С. и М. са признати за виновни по повдигнатите им обвинение (включително за извършване на престъпленията в съучастие с А., за когото производството е спряно), като са им наложени наказания по пет години „лишаване от свобода” за всяко едно от двете престъпления и на основание чл.58а, ал.1 НК наказанията им са редуцирани до три години и четири месеца „лишаване от свобода”. След като е постановил присъдата си и е изготвил мотивите й, съдебният състав се е оттеглил от разглеждане на делото и с разпореждане от 14.06.2012 г. (постановено от друг съдия- докладчик) са изискани справки за резултатите от издирването на подсъдимия А.. След получаването им, с определение от 07.01.2013 г., наказателното производство по делото е възобновено по отношение на осъдения А. и същото се е развило при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 НПК. С присъда № 2, постановена на 19.04.2012 г. по НОХД №90/2012 г. по описа на Районен съд- Чирпан осъденият А. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК и по чл. 216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК като са му наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от пет години, за всяко едно от тях и на основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, което е трябвало да бъде изтърпяно на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Касационният съдебен състав прецени, че в хода на производството са допуснати поредица съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Неправилно решаващият съд, постановил присъдата по отношение на подсъдимите С. и М., е спрял производството, водено срещу осъдения А.. В конкретното наказателно производство неправилно е приложена разпоредбата на чл.25, т.2 НПК, като незаконосъобразно съдът е преценил, че спирането му е допустимо. Няма как да бъде спряно наказателно производство по отношение на един от съизвършителите на престъпление с мотив, че присъствието му е наложително за разкриване на обективната истина и същевременно делото да бъде разгледано по отношение на останалите двама. В случая, очевидно решаващият съд е постановил обсъжданото определение единствено, за да има възможност да не вземе становището на осъдения А. за провеждането на съкратено следствие по глава ХХVІІ НПК. С постановяването на посоченото определение съдебният състав е предпоставил незаконосъобразното развитие на цялата наказателна процедура, тъй като по обвинението за едно единствено престъпление е постановил присъда по отношение само на двама от съизвършителите. След това делото е трябвало да бъде възобновено и да приключи с нова (втора по ред) присъда по отношение на третия. Практически с определението за спиране по отношение на А. съдът незаконосъобразно е разделил наказателното производство и е създал възможност то да бъде решено с два самостоятелни първоинстанционни акта, постановени от различни съдебни състави и имащи самостоятелна процесуална съдба. Посочените нарушения, не са единствените, допуснати от първия съдебен състав, разгледал делото и постановил първата присъда. Видно от постановения съдебен акт, осъдените С. и А. са осъдени за извършено престъпление в съучастие с А., а той към този момент е бил все още подсъдим и няма как да бъде приет за съизвършител на престъплението- предмет на наказателното производство. Липсва изричен съдебен акт, по силата на който първият съдебен състав се е оттеглил от разглеждане на делото, както и акт, въз основа на който е определен нов съдия- докладчик, който впоследствие е възобновил спряното производство и е постановил втората присъда. Настоящият касационен състав, независимо, че констатира посочените по- горе нарушения на процесуални правила, прецени, че няма възможност да уважи искането за нарушения, засегнали правото на защита на осъдения А.. Няма спор, че при провеждането на съкратеното съдебно следствие съдът е нарушил разпоредбата на чл.370, ал.3 НПК, но това нарушение засяга правото на защита на осъдените С. и А., а не на осъдения А.. Констатираното нарушение може да бъде коригирано в настоящото производство само и единствено когато касационният съд е сезиран с искане от страна на претърпелите ограничаване на правата осъдени или от страна на главния прокурор. В случая съдът е сезиран с искане от страна на осъдения А., като не съществува възможност то да бъде уважено поради допуснати съществени нарушения, засегнали чужди права. Ето защо, касационният съд прие, че твърдяното нарушение на чл.370, ал.3 НПК е допуснато, но то може само да бъде констатирано, но не и отстранено в производство, развило се по искане на осъдения А., тъй като произнасяне на касационния съд по него би било извън рамките на касационната проверка. Касационният съд обмисли оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, засягащо правото на защита на осъдения А. и изразило се в невъзможност той да се възползва от процедурата по глава ХХVІІ НПК. Действително, след спиране на производството и последвалото възобновяване, и след като е постановена първата присъда осъденият не е имал възможност да поиска провеждането на съкратено съдебно следствие, но това е резултат от негово предходно поведение. Производството срещу е било задочно, тъй като той се е укрил от решаващия съд и е било невъзможно уведомяването му за развитието на наказателната процедура. В този случай ограничаването на права и пропускането на процесуални възможности е настъпило в резултат на действията на осъдения, респективно искането му в тази му част е неоснователно и не може да бъде уважено. Не може да бъде възприето и оплакването, че участието на осъдените С. и А. в производството, водено срещу А., в качеството им на свидетели представлява съществено нарушение на процесуални правила. Няма спор, че след като производството по отношение на тези лица е приключило с влязъл в сила съдебен акт, те не могат да продължат да бъдат подсъдими по делото и единственото процесуално качество, в което могат да бъдат разпитани е като свидетели. При липсата на друга процесуална възможност те да бъдат разпитани, дори да бъде уважено искането и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд тези лица отново ще бъдат разпитани и пак в качеството им на свидетели. Отново трябва да бъде посочено, че с постановяването на две присъди по едно наказателно производство решаващият съд е създал възможност всеки един от тези съдебни актове да има самостоятелна процесуална съдба, респективно като следствие от различния момент на влизането им в сила да се промени и процесуалното качество на съпроцесниците. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че независимо от констатирането съществени нарушения на процесуални правила същите са засегнали права на лица, различни от осъдения А. и те не могат да бъдат отстранени в производство, инициирано от него. От друга страна липсват съществени нарушения на процесуални правила, които да са засегнали неговите права, поради което и искането за възобновяване на приключилото наказателно производство, отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд е неоснователно. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прецени, че доколкото в искането се релевират оплаквания за неправилно осъждане на А. за решаващия съд съществува възможност да прецени и законосъобразността на наложените му наказания. При преценката им първостепенният съд правилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че престъплението по чл.194 и сл. НК е останала недовършено и от него не са настъпили общественоопасни последици. Като такива обстоятелства е трябвало да бъдат отчетени и сравнително младата възраст на А., добрите му характеристични данни и тежкото му семейно и имотно състояние. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено обремененото съдебно минало на осъдения и конкретно това, че той е многократно осъждан за сходни престъпления. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства наказанията за всяко едно от престъпленията правилно са определени при превес на смекчаващите, но същите е трябвало да бъдат определени към минималния размер. Ето защо касационната инстанция приема, че наказания в размер на четири години „лишаване от свобода” кореспондират с обществената опасност на извършеното престъпление и тази на осъдения А.. Санкции в този размер биха били достатъчни за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Такова трябва да бъде и определеното на основание чл.23 НК общо най- тежко наказание за двете осъществени от осъдения престъпления. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че приключилото наказателно производство трябва да бъде възобновено, като наказанията, наложени на осъдения А. А. бъдат намалени от пет на четири години „лишаване от свобода”. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по НОХД 90/2012 г. по описа на Районен съд- Чирпан, като НАМАЛЯВА наложените на А. Л. А. наказания за извършени престъпления по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК и по чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 НК и определеното по реда на чл.23 НК общо най- тежко наказание от пет години „лишаване от свобода” на четири години „лишаване от свобода”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.