Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
[населено място] ,09,08,2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни , през две хиляди и тринадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1042 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Варненски апелативен съд ,Търговско отделение , решение № 261 / 19.10.2012 год. по т.д.№ 391 / 2012 год. , с което е потвърдено решение № 632 / 18.04.2012 год. по т.д. № 1140/ 2011 год. на Варненски окръжен съд . С последното е отхвърлена молбата на [фирма] , за установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на [фирма] , понастоящем преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие със закона - чл.608 вр. с чл.286 ТЗ , при преценка материалноправната легитимация на кредитора , като произтичаща от търговска сделка и съобразно критериите на закона за определянето й като търговска, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неправилно разпределена доказателствена тежест в оборване презумпцията на чл.608 ал.2 ТЗ вр. с чл.154 ал.1 ГПК,предвид оспорване достоверността на счетоводните записвания , както и несъобразяване на всички представени по делото доказателства , неспазване засиленото служебно начало в процеса, съгласно чл.621а ал.1 т.2 ТЗ , както и поради необоснованост - в извода за временни затруднения на длъжника , обусловили спирането на плащанията , въз основа на фактическите констатации по спора .
Ответната страна - [фирма] - оспорва основателността на жалбата .
С определение № 149 / 22.02.2013 год. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , по процесуалноправния въпрос : „ В чия доказателствена тежест е оборване презумпцията на чл. 608 ал.2 ТЗ и обосноваване неприложимостта на ал.3 на същата разпоредба , при наличие на частични плащания или плащания спрямо някои от кредиторите ? „ . Счетено е , че в решението е даден отговор в противоречие с решение № 64 / 23.03.2010 год. по т.д.№ 959 / 2009 год. ВКС, ІІ т.о. , както и в решение № 115 / 25.06.2010 год. по т.д.№ 169 / 2010 год. на ВКС , ІІ т.о. . Съгласно същите кредиторът следва да установи ,че притежава изискуемо парично вземане по търговска сделка , което длъжникът не изпълнява , а длъжникът , ако не спори, че е погасил задължението - че притежава имущество, достатъчно за покриване задълженията му , без опасност за интересите на кредиторите , като чрез пълно обратно доказване обори презумпцията на чл.608 ал.2 , съответно приложението на ал.3 вр. с ал.2 ТЗ .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение , в настоящия си състав споделя дадения в цитираните решения отговор на процесуалноправния въпрос, като в съответствие с доводите и възраженията на страните , намира установено следното :
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е приел за установена материално - правната легитимация на [фирма] като кредитор, макар и на едно от релевираните правни основания / по договори за търговска продажба - чл.327 ал.1 ТЗ , материализирани в 7 бр. фактури / , което е достатъчно за нуждите на производството по чл. 625 вр. с чл.608 ТЗ, решението на съда по което не се ползва със сила на пресъдено нещо по установяване вземането на кредитора към длъжника . Вземането в размер на 49 928,80 лв. / с ДДС / - съставляващо разлика между пълната заплатена авансово от ищеца, в качеството на възложител , сума / възнаграждение по договор от 07.03.2011 год. за проектиране, доставка на съоръжения, монтаж и изграждане на газова , отоплителна и климатична инсталации / и стойността на отчетеното от ответника изпълнение на договора , ищецът е предявил на извъндоговорно основание / чл. 55 ал.1 пр.3 вр. с чл. 87 ал.1 ЗЗД / , което и с оглед редакцията на чл. 608 ал.1 ТЗ към момента на предявяване исковата молба , както и към момента на произнасяне на въззивния съд, правилно е съобразено като изключващо материалноправната му легитимация за нуждите на производството. При това , доказателство за разваляне на договора / за в бъдеще , с оглед продължаваното му изпълнение / ищецът не е представил . Приложеното към исковата молба писмо до ответника съдържа предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие , което ответникът - преустановил изпълнението му предвид наложена от РДНСК В. мярка – спиране на строителството - не е приел . Следователно , основанието за заплатената , съгласно условията на договора , авансово сума , не се явява отпаднало , а вземането на ищеца, както правилно е отбелязано във въззивното решение , няма паричен характер. Дори да би се приело отправено надлежно волеизявление за разваляне, каквото не съставлява и самата искова молба, то в производството не са представени доказателства относно установяване действителния размер на подлежащия на връщане , като неусвоен, аванс , изрично оспорен от ответника . Отказът за заплащането му по начало има субективен характер - ответникът изтъква правни съображения за недължимостта на сумата, предвид което неплащането й , само по себе си не обслужва презумпцията на чл. 608 ал.2 ТЗ / в този смисъл реш. 33 / 07.09.2010 год. по т.д.№ 915 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. , постановено по чл.290 ГПК /. Правилни са изводите на въззивния съд по първата от изискуемите за обявяване неплатежоспособност материално- правни предпоставки - изискуемо парично вземане по търговска сделка за сума от 7 550,39 лева .
Относно втората изискуема предпоставка по чл.608 ал.1 ТЗ - „ невъзможност за длъжника да изпълни задължението си „ , изразяващо се в трайно, обективно състояние на „ спиране на плащанията „ , предпоставящо липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност , покриващи краткосрочните му задължения , въззивният съд е приел , че същата не се явява доказана , отказвайки на ищеца допускане на идентична като задача , на тази на приетата в първоинстанционното производство, експертиза , относно установяване икономическите показатели за състоянието на дружеството / коефициенти за ликвидност, финансова автономност и финансова задлъжнялост / ,при изрично оспорване от ищеца достоверността на счетоводните записвания ,макар невъведено като изричен предмет на експертизата , както и приемане на представени с жалбата писмени доказателства / изключая едно / , за постановени по съдебен ред , в тежест на ответника задължения , по съображения , че постановяването на актовете е извършено в хода на първоинстанционното производство .
Въззивната жалба съдържа изрично оспорване на достоверността на счетоводните записвания , въз основа които са изготвени заключенията на съдебно - икономическата експертиза в първа инстанция . Въззивният съд формално е изходил от установените със същите коефициенти на ликвидност , възприемайки съответствие с препоръчителните им стойности / към м. март 2011 год. – 1,19 - обща , 0,60 - бърза , 0,02 - незабавна и 0,02 – абсолютна ликвидност ; към м. септември 2011 год. – съответно 9,08 – обща , 1,93 – бърза , 0,22 – незабавна и абсолютна ликвидност /. Приел е , че същите обуславят извод за стабилно икономическо състояние на търговското предприятие, както към сочената от ищеца дата на неплатежоспособност - 7 март 2011 год., така и към 30.09.2011 год. . Приел е ,че коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост / към м.септември 2011 год. - 0,18 за финансова автономност и 5,5 за финансова задлъжнялост / нямат самостоятелно, а само спомагателно значение спрямо коефициентите за ликвидност , които най-обективно отразяват способността на търговеца да посреща текущите си задължения . По установения от вещото лице значителен размер на непогасени своевременно краткосрочни публични задължения / 61 725,05 лв. към 11.11.2011 год. / и наличието на непогасени краткосрочни задължения по търговски сделки , съдът - позовавайки се на неконкретизиране на фактическите констатации по кредитори, падеж и размер на задълженията , поради липса на възложена от жалбоподателя - ищец задача на експертизата с това съдържание , е приел , че не може да обоснове безспорен извод за спиране на плащанията, поради трайни затруднения на дружеството по погасяване изискуемите му задължения ,по арг. от чл. 631 ТЗ . Този му извод се основава на факта на значително надвишаване размера на краткотрайните активи , спрямо размера на краткосрочните задължения / към 30.03.2011 год. – краткотрайни активи / КА / - 1 624 хил. лв. при краткосрочни задължения / КЗ / - 1 112 хил. лева , а към 30.09.2011 год. – КА - 1 354 хил. лв. при КЗ - 1 172 хил. лева /. Съдът е приел, че по възраженията на [фирма] , относно документалната обоснованост на счетоводните записвания на ответното дружество и респ. редовността на търговските му книги , в тежест на кредитора - молител , а не на ответника , е било ангажирането на специализирана експертиза за проверка и изобщо доказателства , каквито не са поискани с въззивната жалба . Счел е, че оспорването от кредитора на приетите по делото заключения , относно обосноваността на счетоводните записвания на значителни краткотрайни активи, от своя страна обуславящи и благоприятните коефициенти на обща и бърза ликвидност , без съобразени инвентаризационни описи за потвърждаване наличността на същите , извън записванията по счетоводните регистри, не е породило задължение за служебно ангажиране на експертиза, съгласно чл.621а ал.1 т.2 ТЗ , нито доказателствена тежест на ответника , на основание чл.182 вр. с чл.154 ал.1 ГПК .
С тези си изводи, макар непряко по отношение презумпциите на чл. 608 ал. 2 и ал.3 ТЗ , доколкото е изключил доказаност на „ спиране на плащанията „ , но при направено от ищеца , още в хода на първоинстанционното производство оспорване на достоверността на баланса, в частта относно наличността и стойността на краткотрайните активи - „ материални запаси „ и „парични средства” , а с въззивната жалба - оспорване достоверността на счетоводните записвания изцяло , въззивният съд е нарушил доказателствената тежест в процеса , в противоречие със задължителна съдебна практика по разпределението й - в тежест на ответника , при оспорване записванията в счетоводните книги и във връзка със задължителна съдебна практика по преодоляване преклузиите на чл. 266 ГПК и силното служебно начало в производството по несъстоятелност , на основание чл. 621 а ал.1 т.2 ТЗ . Така в реш. № 463 / 11.07.2012 год. по т.д.№ 1294 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о. е обоснован извода, че според общото правило на чл.154 ал.1 ГПК , при оспорване вписванията в счетоводните / търговските / книги , предвид характеристиката им на частни свидетелстващи документи , тежестта за доказване редовността им , съгласно изискванията на Закона за счетоводството и / или Търговския закон , носи ползващата се от оспорените вписвания страна . В решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - № 153 / 23.12.2010 год. по т.д.№ 255 / 2010 год. на ВКС, І т.о. , № 90 / 20.07.2012 год. по т.д.№ 1152 / 2011 год. на ВКС , І т.о., споделили предходно създадена идентична практика на касационна инстанция при действието на ГПК / отм. / , е прието , че съгласно чл. 621а ал.1 т.2 ТЗ , в производството по несъстоятелност съдът може дори по свой почин да установява факти и да събира доказателства , като поради установеното с нея засилено служебно начало, приложимо и за двете инстанции , преклузията на чл. 266 ал.1 ГПК не се прилага в това производство .
Спорът между страните се концентрира в анализа на задълженията на търговеца и документалната им обоснованост с характеристиките - дългосрочни, респ . краткосрочни - в обосноваване вярна стойност на текущите му задължения по баланса , както и в наличността на краткотрайните активи – конкретно „ материални запаси „ и „ парични средства „ , респ. установяване характеристиката им като бързоликвидни и изобщо реализуеми . Въззивният съд е следвало да съобрази оспорването на достоверността на счетоводните записвания, което при спецификата на производството, засягащо неограничен до страните по спора кръг лица – кредитори на длъжника , предпоставя изследването му , независимо от момента на въвеждане в процеса , вкл. с оглед установената практика за съобразяване на всички релевантни факти относно икономическото състояние на длъжника към момента на приключване устните състезания .В тази връзка , преценката на достоверността на счетоводните записвания е относима и към задълженията , за които страната е представила доказателствата, неприети във въззивното производство. Съдът е следвало да допусне корективно , с оглед изричното си правомощие по чл. 621а ал.1 т.2 ТЗ, експертиза за установяване достоверността на счетоводните записвания на ответника относно задълженията му по баланс и кореспондиращата им , съгласно тези записвания, характеристика на краткосрочни / дългосрочни / , вкл. падежа на всяко от краткосрочните му задължения, с оглед преценка за трайна невъзможност за обслужване и евентуално определяне на начална дата на неплатежоспособността,както и да провери документалната обоснованост на наличността и характеристиката на краткотрайните активи , с коефициент на оборотност . На базата на тази проверка, в тежест на длъжника , е следвало да се преизчислят и коефициентите за ликвидност . Съдът е следвало да отчете , че експертизата не е работила върху обявени годишни финансови отчети за 2010 год. и 2011 год. / в.л. Петрова е заявило обработка на ГФО за 2010 год. към момента на проверката си /, нито върху описи на активи и пасиви . Действителните стойности на краткотрайните активи и краткосрочните задължения и отражението им в коефициентите за ликвидност предпоставят формалното установяване на втората предпоставка по чл.608 ал.1 ТЗ , а необслужването на задължения с настъпил падеж - като трайно , обективно състояние, извън субективната преценка на длъжника - в обосноваване „ спиране на плащанията „ , по смисъла на чл. 608 ал.2 и ал.3 ТЗ . Едва след установяването му , тежестта за доказване принципно се премества върху длъжника , в обосноваване предпоставките на чл. 631 ТЗ за отхвърляне на молбата . С отказа си да провери истинността на счетоводните записвания , в тежест на длъжника , вменена на ищеца , съдът по същество е предпоставил приложението на чл. 631 вр. с чл. 608 ал. 2 и ал.3 ТЗ , преди установяване втората предпоставка на чл. 608 ал.1 ТЗ .
Решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато на същия , за изслушване допълнително заключение на вещото лице , в съответствие с преждепосоченото .
Водим от горното, на основание чл. 293 ал.3 ГПК , Върховен касационен съд, второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно № 261 / 19.10.2012 год. по т.д.№ 391 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение .
ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд , за ново разглеждане от друг състав .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
|